Днес България празнува Деня на славянската писменост и култура.

Тържествата в община Казанлък започват в 9,30 часа в дворовете на училищата.

Час по-късно от 10,30 празничните лъчове на шествието ще пристигнат на площад "Севтополис" в Казанлък, където продължава празничният концерт.

В него ще вземат участие училищни формации, състави и трупи от общината.

В 11 часа е началото на концерта на възпитаниците на Музикалното училище в Стара Загора, от класа по джаз и поп пеене на певицата Надя Тончева.

Празничните прояви на сцената на площада ще продължат през целия ден, а от 19 часа е и специалното абитуриентско шоу ,под надслов: "Един неразделен класа". Абитуриенти от всички училища от общината ще дефилират пред приятели и роднини, ще си направят и последните снимки с класа. в 20,30 часа отново на площада в града, започва и концертът на Михаела Филева.


Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: "За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!" След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите.

Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени".

Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест.

Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия.

Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий.