Той има същата осанка и носи неговото име. Имат и куп визуални прилики. Независимо от факта, че вече 64 години е в Казанлък, родната му къща си остава в Елена. Там са и корените му, където са корените и на неговия съименник. .дори живее на улица, която носи неговото име. Сава Катрафилов от улица „Сава Катрафилов“ в Елена и от ул. „Освобождение“в Казанлък. Сава, който е правнук на свещеник Сава. Катрафилов. Разпопеният поп от четата на Христо Ботев.


сн: Поп Сава Катрафилов- свещеникът, заклел ввъв вярност към Отечеството и братство Ботевите четници на Козлодуйския браг

Днешният Сава Катрафилов е ветеран турист. Ходи по планините от 70 години. 63 от тях споделя с една и съща жена – невероятната миловидна Димка. И заедно порят балканите и хайдушките пътеки също толкова години.
Малцина знаят неговата интересна история. И фамилна гордост. Още по-малко познават силния му характер, на моменти дори чепат и родствената връзка с един от най- славните и смели свещеници на българското опълчение и хайдушко движение, свещеникът – войвода, останал в историята като попът, заклел във „вярност на Родината, на живот и смърт“, ?отевите четници при слизането им от кораба „Радецки“ на Козлодуйския бряг.

140 години, след смъртта на свещеник Сава Катрафилов в местността „ Милин камък“, намираме неговия пра- правнук в Казанлък, в неговия дом на ул. „Освобождение“.
86 годишният Сава Катрафилов. Първият киномеханик на Военния клуб в Казанлък.
Срещата ни е в деня, в който почетохме рождението на Апостола. И само ден, преди фамилията ветерани – туристи Катрафилови с връстници и колеги от Клуба на ветераните –туристи да почетат Апостоловото рождение по свой си начин, в клуба.
„Ще се съберем, ще почетем стихове за Апостола, ще си спомним за славните времена“, разказва с трепет за предстоящата среща съпругата Димка. Двамата със Сава Катрафилов- младши тъгуват по онези минали времена, когато са имали повече сили и здрави крака за балканите и поляните на България. Събира ги любовта един към друг на 24 април 1954 година. Завинаги. Някъде по същото време ги сближават и планините. Напоследък обаче натежали годините и на двамата и вече правят по-малки планински преходи и излети. Само еднодневни. За последон били на Бузлуджа, на Еньовден.



В дългата си семейна и планинарска история 82 годишната Димка и Сава Катрафилови са покорили по няколко пъти всички български върхове. Не останала и хижа, в която да не са били. Общите им стъпки, споделени с верни другари са документирани в купища прилежно подредени и изписани албуми. И много живи спомени.
Един почне разказа, другият го довърши.
Когато се срещат през есента на 1953 година в стола на тогавашния Военен клуб в Казанлък, никой от двамата не подозира какъв невероятен и пълен с лъкатушения и житейско очарование път им предстои да споделят. Крехката сервитьорка от стола Димка идея си няма, че се събира с пра- правнука на един от най- верните ХристоБотьови четници- съзаклятници. Поп Сава Катрафилов. Нито рано осиротелият пра-правнук на свещеника знае, че Казанлък става живота му завинаги.

„Самотна чайка в небето съм“, казва сега за живота си преди „епохата Димка“ 86 годишният пра- правнук Сава Катрафилов.
На 8 годиин останах кръгъл сирак, пратиха ме в сиропиталище „ Пеньо и Мария Великови“ в Търново, после пак в Елена, ходил съм до трети клас.
След това в казармата, в камионния полк в София и там ме направиха киномеханик, разказва пра-правнукът на поп Сава Катрафилов.

Докато ниже разказ, три дни след опита за преврат в Турция, стига и до още една съдбовна аналогия: именно заради преврат в Турция, през 1952 година Сава Катрафилов остава вместо 2, три години в казармата. И продължава да обикаля с киномашината на авторемонтния военен завод „Вълко Червенков“ из цялата страна. Прожектирахме само руски филми, спомня си Сава Катрафилов.
Малко преди уволнението от казармата, среща с началника на казанлъшкия Военен клуб преобръща житейската му орбита: военният предлага на редник Катрафилов да започне работа в града на розите като киномеханик в местния Военен клуб към гарнизона.
" Каза, че ако пия вода и Лъвовата чешма, и жена ще си намеря тук и ще остана. Позна", смее се над житейската си броеница сега Сава Катрафилов.
Завинаги е благодарен на тази чешмяна поличба, защото тя го среща със сервитьорката Димка, току-що завършила ученичка. Бурна любов, сиромашия, сватба с боб, войнишки шинел и бясвяна рокля, една дъщеря за разкош. Двама внука под пагон и трима правнуци. Так изглежда житейската реколта на фамилия Катрафилови- старши- Димка и Сава.

И за миг не жалят за нищо в изминалото време. Харесват си изживените години, каквито такива. Дори бихме го повторили, признава Димка, за която живота отвъд праправнука на поп Сава, е казанлъшкият „Арсенал“.
30 години от живота си е споделила с дружеството. Започнала през 1960 година и се пенсионирала през 1990 година. Все на едно и също място: Завод 1, Централен окачествителен склад.
Ние бяхме тези, които предавахме продукцията на военните представители, спомня си за онова време Димка. Била и сред първите, които сменили мястото, при местенето на завода на площадката в Шейново, през 80-те години. Помни и суровите зими, заради които се налагало да нощуват с колегите по столовете в цеховете на завода, тъй като работническият автобус заради преспи, не стигал до завода. Но помни и други нощи, в които с грамофон и приятели, на чаша газирана вода, в танци и приказки осъмвали с утрото. И дирекно поемали към завода.
Били хубави времена. Списвала за тях и ставащото в цеха и в тогавашния заводски вестник- „Заводска трибуна“.




Славната история на фамилната гордост- свещеник Сава Катрафилов се пази на почетно място в дома на неговия праправнук, в малкото апартаментче на казанлъшката улица „Освобождение“.
Специална книга и чинно подредени и прибрани изрезки от вестници в годините назад кътат спомена за смелия пра прадядо.
Роден през 1839 година в многолюдна фамилия в Елена. Бил дързък и смел младеж, изучил се, за малко даскалувал из страната, после хванал трудния път на монаха. Двайсетгодишен поел в расо отвъд Дунава и попаднал в четата на Панайот Хитов. Именно там се запознава и с неговия знаменосец Васил Левски. След разгрома на четата, свещеникът се покрива за кратко в Араповския манастир. После става съратник на Левски, с когото се срещат в Чирпан и заедно обикалят Южна България. За младия поп Стоян Заимов дори пише, че „той е вторият „Миткалото“ за дякон Левски“. След залавянето на Апостола, поп Сава Катрафилов става дясна ръка и сянка на революционера Атанас Узунов, считан за заместник на Левски.
След Априлското въстание пра прадядото на ветерана -турист Сава Катрафилов успява да премине Дунава и с помощта на Давид Тодоров да участва в подготовката на Ботевата чета. След лична среща с поета – революционер поп Сава Катрафилов е включен в щаба на четата. Тук историята е многолика и разказва как след превземането на кораба „Радецки“ от Ботевите четници именно той застава на кормилото. Според различни исторически сведения и спомени на останалите живи Ботеви четници, Сава Пенев, Никола Обретенов и Иван Данчев, именно Сава Катрафилов е накарал матроса да приближи парахода до самия бряг, с протегнат револвер над главата му. Пак той е бил извикан от Ботев да положи свещената клетва за четниците, слезли на брега, готови да умрат за Отечеството си.


Казват, че пра- прадядо ми е бил ранен в боя и паднал от раните си на „ Милин камък“, денят бил, 30 май, спомня си днес, 140 години от Ботевата битка пра- правнукът на свещеник Сава Катрафилов- киномеханикът Сава Катрафилов.
За който, освен героични и славни корени, съдбата и му е дарила и една невероятна дата- 13 януари. В различни години все с различни поводи.
Затова съм фаталист и обичам числото 13, казва той. На 13 януари 1931 година се ражда жената, която обичам и до днес Димка. Пет години по-късно на 13 януари завинаги от света и жената, дала му живот- неговата майка. 15 години по-късно, на 13 януари 1955 година се ражда неговата дъщеря Елена.
Затова счита и себе си за щастлив човек. Имал в живота всичко. Загуби, сиромашия, трудно, но имал любов. Тя била многото.

И сега тази любов наднича от всеки долап в дома на пра -правнука на Ботевия свещеник, заклел четата му. От семейните снимки на фамилията, през пълните със спомени пожълтели албуми, през грижливо наредните вестникарски изрезки и лични ръкописи, през семейните картички от почивки, снимките на внуци и правнуци, на пенсионираната вече дъщеря, от важната сватбена тяхна годишнина, и дори кутиите с хапове..

Имам съдържателен живот, казва на изпроводяк Сава Катрафилов- 86 годишният наследник на един славен и героичен род. От Елена. С дълбоки корени в Казанлък.