Може ли да се нарисува портрет на едно село? При това не пейзаж с къщи и стобори, не пасторални картини от едно населено място, а портрет на българското село, носещо вкуса на детството, на останалото някъде назад в годините усещане за хармония между хора и природа?! Може. И това се случва в творбите на един художник, който с радост можем да наречем казанлъшки. Росен Дончев.

Неговата изложба „Портрети на едно село“ се открива на 29 октомври в къща-музей „Ненко Балкански“. А това, което поднася на публиката този многолик творец, е селото като носталгичен портрет на духа, на всичко онова, което полека-лека си отива, като метафора на неосветените кътчета в душата на всеки един от нас.

Идеята за тази изложба идва преди две години, когато започва пандемията, и повече от 90% от творбите са създадени през този период. Рисувайки в ателието си, Росен Дончев прави една невероятна компилация от въображението си на художник и мислите, които при него приемат изказа на изящната словесност. Така, освен маслените платна, платната със смесена техника и най-новия експеримент – колаж от авторска фотография с добавен рисунък, той представя на публиката и 6 свои стихотворения. В някои от творбите в изложбата присъства и ред-два мерена реч, колкото въздействието върху човешката сетивност да бъде още по-всеобхватно. В най-новите творби, които показва артистът Росен Дончев, се забелязва присъствието на синьото, ненатрапчиво, нежно-елегантно, което разперва ангелски криле.

„Изложбата е честна с публиката, защото абсолютно всички неща са направени от различни населени места – Съботковци, родното място на моя баща, Боженци, Жеравна, Горна Липница… Села, които ме вълнуват с онзи дух в тях, който постепенно си отива…“, разказва авторът в навечерието на вернисажа. А поезията в изложбата?! „Поезията е една жълта котка – едната й лапичка е в съня, а другата е в температа и когато тръгва по небето, тя оставя жълти следи като звезди…“.

Със сигурност артистът Росен Дончев ще изненада публиката с последния си проект, който представя на 29 октомври с начало 18.00 часа. Който иска да си подари вечер, изпълнена с красиви платна, с интересни хрумки, превръщащи късчето стара греда или ръждясалата ламарина в изкуство, с истински думи и мъничко носталгия, не трябва да пропусне събитието в родната къща на Ненко Балкански.