През месец май екипът на сайта zakazanlak.bg започна нова рубрика "Поезия по телефона", следвайки мисълта на големия американски писател Джак Керуак “Не използвай телефона. Използвай поезията!”. И сякаш тази метафора обхваща всичко, което можем да кажем за ИСТИНСКОТО ОБЩУВАНЕ.

Идеята за “Поезия по телефона” е на художника, който борави и с изящното слово, Росен Дончев, а редакционният екип на zakazanlak.bg я прие като нещо ново, различно и обещаващо. Което става точно така.

Тя е за хората на ДУХОВНОТО. Поети, писатели, художници, актьори… Всички те отговарят на два еднакви въпроса, а след това се представят с по няколко свои произведения. Една рисунка на Росен Дончев стана емблема на рубриката, а той самият направи и първата крачка със свои творби.

Днес се представя Димитър Кабаков, директор на Общински театър "Любомир Кабакчиев" - Казанлък, поет, драматург, режисьор, актьор, продуцент... Всъщност, кой е той и кой не е?! Димитър Кабаков разказва за себе си в... стихове.

- Кой съм аз ?

„Аз обитавам Вероятността -
по-хубава къща от Прозата.
Със по-многобройни врати -
и по-широки прозорци.
Тук стаите са като кедри -
през листата им не се вижда.
И отгоре - вечни тавани
небето съзижда.
Гостите са най-красивите -
а работата ми е тая -
да разперя тесните си ръце -
и да прибера рая.“

Емили Дикинсън


ДУМИ СЪС ЗНАЧЕНИЕ

вятър
дух
крило
и птица
хоризонт
безкрай
небе
време
вечност
и пространство
и ръката на дете
спомен за пера и пръсти
облак
слънце
и дърво
сянката на свободата
дъжд
въздух
устни
и листо

за да потъне всичко във земята…

11 юли 1998 г.
Пловдив

- Кой не съм и няма да бъда ?

ДУМИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ

власт
и жажда за пари
злоба
и ненавист
вътре в нечия душа
мъка с черна завист
злост
желание за мъст
и неблагодарност
стъпкано в калта лице
мания за важност
във очите на дете –
болка
вик за помощ
страх във нечие сърце
смазваща самотност
длан протегната в нощта
празна и горчива
и объркана душа –
гонена и дива

вик към празното небе
вик на отчаяние…

11 – 12 юли 1998 г.
Пловдив

И малко мои стихове, от последния месец, писани тук, в Казанлък:

ТРАУРНИЯТ МАРШ

Филаделфия
Бостън
Чикаго
Илинойс
Ел Ей
има ли значение
нощем
сенките плачат
гневът е праведен
а хаосът е
престъпление
една витрина
някъде във
Филаделфия
Чикаго
Бостън
Илинойс
или пък
Сан Диего
а бялото пиано
е вирнало краката си
нагоре към небето
в средата пренаселена
на тротоара
разкъсаните ноти
крилата си
разтварят
и Фредерик повежда
Траурния марш
към облаците

като прекършен вик
на уморена птица...

01.06.2020
Алиолувата къща, Казанлък

ЕДИН НАХАЛНИК НАД СРЕДНА ВЪЗРАСТ

извинете
пътят за Рая
къде е
този тук
води ли
право натам
политиците
къде ги бесят
Господ
има ли план
или като
му писне
ще свърне
оттатък
Полярният кръг
някой дали
поназнайва
що съм
такъв карък
хората що
толкоз мразят
почти на
живот и смърт
само че
няма душмани
в тоя пустинен кръг
дето му викат
Родина
Дяволът дето
живей
и дето
нивга не знаеш
кой ли последен
се смей...

03.06.2020
Алиолувата къща, Казанлък

ПОСВЕЩЕНИЕ

когато това
което казвам
съвпадне с онова
което показвам
и двете
не се различават
от това
което правя
тогава най-сетне
Бог ще снизходи
спроти мен
и ще го приема
във себе си
доведен до екстаз
в тайнството
на Всемира
и тогава
Смъртта ще умре
а Времето
непрекъснато
ще сменя
своята посока
докато
му се завие свят
и вълците
ще вият в пещерата
в деня най-къс
на годината
докато
Земята зачева
от Слънцето

някъде там
ме чакат...

22.06.2020, Алиолувата къща