Този въпрос си зададох, след като видях днес района около паметната плоча, посветена на Кмета на Столетието на Казанлък, тържествено честван посмъртно с неговата 90 годишнина, преди ден.

Похвално е: Инициативен комитет от негови сподвижници и съратници, спретна изложба с интересни фотоси, Бедо Азинян създаде документален филм с ценни кадри, запечатали паметни моменти от местната ни история, концерт.

Дотук добре. Добре е дори и това, че за да се "отвори" пространството около паметната плоча, в жертва паднаха три дървета. Вярно, сухи, проблемни, но дървета.

На фона на цялото това старание обаче, някак увисват тъжно и неглиже поставените на земята и по тревната площ цветя и незасаден, направо наскубан здравец, ей- така сякаш просто хвърлени там.


Върхът обаче е гениалният начин, по който са закрити зеещите и без стъкла прозорци на мазетата на блока, в който приживе живееше Кметът на Столетието, намиращ се в самия център на града: да метри от представителния ни хотел, градския площад, местният ни МОЛ. Бял и резеда картони, налепени като от ръка на първолак.


За капак, от днес същата обидна гледка има и модернизация: добър човек, на който може би му пука за мръзнещите нощем животинки, е издълбал малка дупка във единия картон: толкова, колкото да се провре котка. Или малко куче. Естет от блока, май рода, е боядисал и първия кат на сградата в бяло, играеща фон на паметната плоча, където на втория етаж в същата сграда е апартамента на Кмета на Столетието.



Без коментар оставям и гледката от прозорците на първия етаж, която съседства с бронзираната като новичка паметна плоча на кмета, в чийто мандати Казанлък стана индустриален град и се превърна в най- големия неокръжен град на България.

Щеше да е почит, ако не приличаше в този му вид на нещо друго.

Бай Станьо не заслужава това, не мислите ли?

И почит ли е това или .. пошлост?

Нищо лично: