Петко Стайнов в карарски мрамор посреща от днес в Дома – музей
Бюстов портрет на видния композитор от Казанлък, академик Петко Стайнов, посреща от днес гостите на неговия дом-музей, съобщава уредникът Иво Косев, в навечерието на поредното издание на музикалните празници в чест на автора на прочутата „Тракийска сюита“.
Стайнов лично е позирал на автора на бюста, художникът Тодор Първанов, показал за пръв път работата си през далечната 1956-та година, разказа за ЗаКазанлък, Иво Косев. Бюстът на Стайнов е бил част от първата изложба на талантливия скулптор, в която той представя подобни портрети на изявени българи с принос в културния живот на страната. Портретите му преди 60 години са показани в изложба, изработени от патиниран гипс. Експозицията в централна софийска галерия, е била подготвена и организирана от ценители на неговото изкуство по онова време, сред които и самият Петко Стайнов. Композиторът харесал много работата на Първанов и когато я „видял“, опипвайки я с фините си пръсти на музикант – „очите“ му на незрящ, Стайнов рекъл:“Тодоре, като жив съм! Искам тази работа да я „видя“, направена от добър материал!“. Добрият материал, със съдействието на самия композитор, бил доставен от Италия. Късовете мрамор от Карара, един от най-качествените материали за скулптриране, освен за бюста на Стайнов, били ползвани и за нова изработка на някои други от експонатите в първата изложба на Първанов. Панчо Владигеров, Масалитинов, Кисимов, са също сред видните българи, чиито бюстове, ценителите на изкуството на художника, обединили в изложбата от 1956-та. 60 години по-късно, днес, Дом „Петко Стайнов“, част от Исторически музей „Искра“ в Казанлък, вече притежава този ценен експонат, който е поставен във вестибюла на родната къща на академика в Казанлък.
Първите гости, които ще видят мраморния Петко Стайнов, ще бъдат музикантите, участници в богатата програма на тазгодишните Стайнови празници, които тръгват в четвъртък, 1-и декември, рождения ден на композитора. Празниците отбелязват 120 години от рождението на композитора, който е и родоначалник на българското професионално хорово изкуство.
Мраморният портрет посреща от днес посетителите на Дом „Петко Стайнов“, където в прекрасна експозиция, вече 15 години, са подредени ценни партитури, лични вещи, документи, отличия на големия български композитор.

Оригинална партитура на симфоничната поема "Тракия" - дарение от Българската академия на науките, оригинална партитура на симфоничната сюита "Тракийски танци" - също, дарение от БАН, оригинали на първоначалния вариант на "Тракийски танци" - "Български танци": ръкопис от ръката на Стефанка Стайнова и препис от Мануков с датата на първото изпълнение в Казанлък са съхранени в Дома, който разполага и с малка концертна зала, където казанлъчани през последните години, съпреживяват изпълненията на видни български и чуждестранни музиканти.
За голямото дело на академика, изключителен принос има и неговата съпруга, също казанлъчанка. На 10.08.1922 г. във Виена Петко Стайнов се оженва за съгражданката си Стефанка Мандаджиева. В австрийската столица бъдещата му съпруга е учила музика и това много й помага в съвместния им житейски път. В началото на 1924 г. те се завръщат в Казанлък, където Петко Стайнов възражда местното певческо дружество - по-висша форма на художествената самодейност и активизира концертните изяви на неговия хор и оркестър.
"Петко Стайнов никога не може да бъде разбран, ако не се знае, че до него стои един мил и възвишен образ, който със своята безгранична доброта осмисля и съгрява живота му, като премахва от него онова, което би било най-тежко и което сигурно би убило творчеството - самотата, т.е-. истинския мрак.", пише вестник "Мир" още през 1937 година.
Петко Стайнов е роден на 1 - ви декември 1896 г. в Казанлък в семейство Грую и Анка Стайнови. Гайтанджийницата на неговия дядо се превръща в едно от най-модерните предприятия за вълнен текстил в града. Голяма роля изиграва в живота му чифликът на дядо му по майчина линия в Овощник. Там той расте сред природата, сред ухаещите ливади и величавият ръст на балкана. Там се докосва до неповторимата прелест на народната песен и танц.
На 10 години Петко Стайнов загубва зрението си (след нещастен случай) и трябва да се раздели с Казанлък и Овощник. През 1906 г. Постъпва в института за слепи в София. С много воля и благодарение на феноменалната си памет преодолява недъга, навлиза в света на музиката и й се посвещава изцяло. Учи флейта при Димитър Хаджигеоргиев, цигулка - при Швертнер и хармония - при Краузе. От 1912 г. Петко Стайнов учи пиано при Мила Бъчварова, а по-късно при известния пианист Андрей Стоянов, който го насочва към класическото западно-европейско изкуство. Участва дейно в хора и оркестъра на института под ръководството на Михаил Шекерджиев и Никола Стефанов. Петко Стайнов завършва института овладял брайловия шрифт и нотно писмо за слепи на български и немски и с тях си служи през по-нататъшния си живот.
През 1920 г. Петко стайнов заминава за Германия, за да продължи музикалното си образование. Той се обучава в Брауншвайг - в частния лицей на д-р Менке и в частната консерватория "Розановски", където учи пиано при Зайдман.
В дрезденската консерватория учи в класа по пиано на Ернст Мюнх, а композиция - в класа на Александър Волф. Тук той композира и по-значителни произведения с българска мелодика.
Една от първите творби, която очертава пътя на българската симфонична музика е симфоничната сюита "Тракийски танци". написана е в края на 1924 и началото на 1925 г. за нуждите на Казанлъшкия симфоничен оркестър под надслов "Български танци". Преработена през 1926 г. за голям симфоничен оркестър и допълнена с "Мечкарски танц", още при първото й изпълнение в София на 4 януари 1927 г. от Народния филхармоничен оркестър под диригентството на Тодор Хаджиев е посрещната възторжено.
Хоровата акапелна песен, наред със симфоничната музика е най-широко застъпеният жанр в творчеството на Петко Стайнов. Той пише хорови песни по текстове на класиците на българската поезия - Пеьо Яворов, Пенчо Славейков, Тодор Траянов, Никола Фурнаджиев.
Мъдрец, прекрасен познавач на народните песни, танци и народния инструментариум Петко Стайнов с голямо професионално майсторство претворява народната музикална мисъл, като сам я обогатява, синтезира и създава теми за своите хорови творби. Той е създател на българската хорова балада. Много от забележителните му балади са изградени на принципите на симфоничната полифония.
Като един от най-видните музикални общественици у нас, Петко Стайнов свързва своето име със създаването на Народните хорове, които през първата половина на XX век са един от центровете на музикалната ни култура през 1928 г. Той е избран за член на ръководството на Съюза на народните хорове в България и председател на хор "Родна песен". Пет години по-късно той става председател на Съюза на народните хорове и работи предано за организационното сплотяване и материалното подпомагане на народните хорове, за обогатяване на репертоара им, за издигане на художественото ниво на изкуството им.













Синът на композитора, арх. Стефан Стайнов, е сърцето на фондацията „Петко Груев Стайнов“, която години наред вече, продължава да пази и популяризира неговото безценно духовно наследство. Празниците в Казанлък и София, както и ремонта на родната му къща, превърната в музей, са само част от делата на наследниците на видния българин, родом и завинаги свързан с Казанлък.
Програмата на празниците - 2016 е вече разпространена от организаторите с подкрепата и на Община Казанлък.