Пак местим стрелките на часовника

В последната събота на март преминаваме към лятното часово време. Това ще стане в 3 часа през нощта на 29 срещу 30 март, когато трябва да преместим стрелките на часовника с час напред. Тази нощ ще спим с един час по-малко.

Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи. През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина. През 1895 г. новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея, защото искал повече светлина през лятото, която да му помогне за изучаване на насекомите. През 1907 г. английският строител, играч на голф и привърженик на хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага промяна, след като една сутрин пътувал рано и видял затворените прозорци и спуснасти пердета, тъй като в лятната зора хората още спяли..На 1 юли 1908 г. местният бизнесмен Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет и жителите на Порт Артър в Канада получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред. Германия приеме лятното часово време на 30 април 1916 г., Великобритания последва примера едва през 1925 г.

Първата смяната на часовниците у нас се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление № 6 на 26 януари 1979 г. Според него то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и 1 час назад. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление № 94, с което се отменя Постановлението от 1979 г. и се въвежда лятното часово време да бъде от 3:00 ч. през последната неделя на март, когато часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.