Втора църква, разположена между двете крепостни стени, разкри археологическият екип, ръководен от доц. Деян Рабовянов. Той вече за трета поредна година проучва обекта Бузово кале, разположен над днешното казанлъшко село Бузовград. Според него, църквата е от първата половина на 6 век по времето на император Юстиниан Велики, като впоследствие тя е била разширена и е достигнала 16 метра дължина и 8 метра широчина. През миналата година беше разкрита друга цръква, също с мащабни размери, разположена извън крепостните стени, над която след това бе направена защитна постройка, за да бъде съхранена.
Доц. Деян Рабовянов
Въпреки трудния за разкопки терен – огромната площ и денивелацията – на 15 линейни метра разликата във височините е 10 метра, са проучени 375 квадратни метра площ с дебелина на пласта 3.30 метра. Вече са разкрити двете крепостни стени – външната е с дебелина 1.95 м и височина 4 м, а вътрешната е 2-2.10 м. Крепостта е построена през 5 век, най-вероятно по времето на император Теодосий Втори, а църквата между двете крепостни стени, която е разкрита през този археологически сезон, е през втората половина на следващия век. Двата храма – външната базилика с внушителни размери и сега разкритата вътрешна църква, говорят за силно развито християнство по земите на днешния Казанлъшки край. Дали двете църкви са свързани с определен светец, доц. Рабовянов не коментира, защото това не е ясно.Той също каза, че не би могъл да отговори на този етап дали става въпрос за Средновековния Крън. Но крепостта е била градена с много сериозна защита и въпреки това и въпреки защитата на живописно разположеното селище по хълма, те са били разрушени около 580 година при аваро-славянски нашествия. След което има период, за който не се знае какво точно се е случвало тук. Мястото е било обитавано по времето на Второто българско царство.
Екипът на доц. Деян Рабовянов е проучил изцяло и две жилища, които са били запазени с инвентара си – керамика, монети, включително 3 златни от времето на император Юстин Втори, нагръден кръст, което показва, че населението тук е имало големи икономически възможности. Намерен е и фрагмент от украсен бронзов боздуган на офицер, както и материали от 11-14 век и византийски печат от 8-10 век. Печатът ще бъде почистен и разчетен от специалист по фрагистика.
Значението на крепостта Бузово кале за Късната античност за региона е огромно, сподели археологът, защото не е известна друг обект в околността с такива размери – той обхваща 17 декара, с такава наситеност на строежи, включително църкви, жилища, съхранени са различни видове зидове, които са били подложени на мародерство, включително в днешно време.
Д-р Момчил Маринов
В момента музеят работи по въпроса този обект да бъде изваден от Държавен горски фонд и да се премине по всички стъпки за обявяването му за паметник на културата от национално значение, каза директорът на ИМ „Искра” Момчил Маринов. Защото крепостта дава още много сведения за историята на Казанлъшкия регион, а мястото наистина е ценно като исторически и археологически обект.
28 хиляди лева е струвал този археологически сезон на Бузово кале – 13 хил. лева са осигурени от ИМ „Искра”, а 15 хил. лева са от държавната субсидия за археология. Проучванията са възможни, благодарение на музей „Искра”, на Община Казанлък и с подкрепата на кмета на село Бузовград. Екипът и музеят в Казанлък искрено се надяват и през следващото лято изследването на крепостта и селището да продължат, защото тригодишният труд вече дава видими и много интересни резултати, които ще се надграждат с всяка изминала година.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!