От първо лице: Д-р Косьо Зарев за Левски в Казанлъшкия край

„Арсенал“ осигурява хартията за първата книга за Левски в Казанлъшкия край

Д-р Косьо Зарев е дългогодишен директор на Исторически музей „Искра“. Огромна част от своя професионален път той посвещава на делото на Левски в Казанлъшко. Автор е на три книги за Апостола. Първата е „Васил Левски в Казанлъшкия край”, излязла през 1973 година по повод 100 години от гибелта на Апостола. Втората му книга е със заглавие „Сподвижници на Васил Левски в Казанлъшкия край”, издадена през 1997 г. по повод 160-ата годишнина от рождението на Васил Иванов Кунчев. Във втората си книга авторът публикува още по-пълни данни и доказателства за връзката на Левски с отдадени на делото казанлъчани и родолюбци от околните населени места. Третата му книга „Васил Левски в Казанлъшката Розова долина” излезе през 2017 година по случай 180 години от рождението на Апостола. В нея историкът разкрива нови, много интересни факти, свързани с живота и дейността на Дякона в Розовата долина.

В навечерието на 183-годишнината от рождението на Апостола на Свободата от първо лице разказва историкът д-р Косьо Зарев, първият и единствен досега историк в Казанлък, който пълно и задълбочено изследва делото на Левски в Казанлъшкия край:

„През 1968 година, когато постъпих на работа в казанлъшкия музей като млад музеен работник, имаше една много амбициозна директорка, която беше и голям археолог – Гергана Цанова. Тя ми постави задача, от която аз в началото се уплаших. През 1973 година предстоеше да честваме 100 години от обесването на Васил Левски. И тя ми каза: „Зарев, крайно време е Казанлък да направи необходимото за Левски, знаем, че е идвал в нашия град, срещал се е с различни хора. Да се напише една книга, за да се събере всичко това, да се покаже, да се знае и помни”.

Признавам си, в началото започнах със страх

Поставях си въпроса къде отивам аз, кой съм да пиша книга за Левски?! Това е огромна отговорност. Но за тези 5 години, през които работех, разбрах, че е възможно.
Прерових всички архиви. Хубавото беше, че тогава все още имаше живи хора, които пазеха спомени от съратници и съмишленици, свързани с Левски. И наистина през 1973 година книгата „Васил Левски в Казанлъшкия край” излезе.

Има един много важен факт, свързан с „Арсенал“

По това време нямаше никъде хартия, нямаше къде да се отпечата. Но Гергана Цанова отиде при първия секретар на партията в града Петко Влаев и му разказа всичко. Той беше с много широка душа и веднага се зае да реши въпроса. Обади се в „Арсенал”. Там винаги имаше хартия, защото предприятието имаше собствена печатница. Веднага се съгласиха - колкото е необходимо, толкова. Хубавото също беше, че по това време художник в нашата Художествена гимназия, който е известен график, бе Дечко Тодоров. Свързахме се с Военното издателство, направихме корицата със зелен цвят, оформлението стана с неговата клетва и с печата, наистина много добре се получи. Оригинала на оформлението веднага го взе Жечко Попов, който събираше много архивни документи, свързани с Васил Левски.
Книгата излезе и се разграби веднага. И аз останах с впечатлението, че действително съм направил нещо добро, защото до този момент никой преди мен не е правил такова изследване.

С написването на първата си книга разбрах, че вървя по правилния път –

да покажа, че Васил Левски не само е идвал в Казанлък и околните села, но е основал тайни революционни комитети. Във втората си книга „Сподвижници и съидейници на Левски в Казанлъшкия край” уточнявам за баба Гана, за Петьо Ганин, за хана им, за действията на Левски в Казанлък и по селата. Тогава намерих нещо много интересно – един член на комитета в село Коларово, Старозагорско, дава изключително точни сведения колко са комитетите в Старозагорски район - Старозагорският революционен комитет става окръжен и играе много важна роля във вътрешната революционна организация в България. И даскалът от Коларово посочва – в нашата област има 39 революционни комитета и ги изброява... В Казанлък и околия – 7 комитета.

Така е изглеждал ханът на баба Гана

А граф Игнатиев казва, според донесения на турските тайни служби, в Пловдив и в Казанлък шета един поп Василий, който прави всичко възможно България да се освободи. Какво повече да се каже по този въпрос? Пловдив и Казанлък – още в началото на първата обиколка на Левски. Тогава в един студен зимен ден той отива при Георги Сеизов в църквата в Новенската махала и пита за баба Гана и за сина й. Васил Левски се познава с Петьо Ганин още когато тръгва с вуйчо си да учи в Стара Загора. Петьо Ганин споделя: „Аз бях две години по-млад от Васил, но оттогава ние имаме приятелство”. Той става главен куриер и охрана на Левски, когато е обикалял из Долината. Петьо Ганин е бил непрекъснато с Апостола и по-късно ще каже за него: „Беше мълчалив човек, но онова, което казваше, беше точно и ясно”.

Типичен конспиратор

Първата обиколка на Левски започва през декември 1868 година. Той е обнадежден и окрилен от това, което вижда по българските земи, престоява само два месеца в Букурещ и бърза да се върне. По време на втората си обиколка, започнала на 1 май 1969 година, създава комитетите. И поставя задачи – да се събират оръжия, дрехи, барут, защото народът трябва да има подготовка за това, което предстои.

Първият комитет в Казанлъшкия край създава в Шипка

защото знае, че това е чисто българско село, а и шипкалии са много добри ножари. Никола поп Павлов събрал по-голямата част на местния читалищен съвет в къщата на Маньо Бояджиев. В комитета се записали още даскал Стефан Шаханов, даскал Шиньо Чомаков, Тенчо Ангелов, Петър Богоев, Лальо Григоров и други. След това посещава съседните селища. През 1869 година престоява осем дни в Долината. През пролетта и лятото на същата година той създава много от комитетите в българско.

Аз поддържам тезата, че комитетът в Казанлък е създаден през 1871 г., а в останалите села – Шипка, Енина, Мъглиж, после Долно Сахране, Габарево, Турия, Виден - през 1869 година. Главен функционер в Казанлък е Петьо Ганин. В комитета влизат още Петър Пенович, свещеник Андон Григоров, свещеник Стефан Бозов, Филип Велиев, Димитър Душанов и други. Левски най-малко шест пъти е отсядал в хана на баба Гана при своето пътуване до Сливен, Карлово, Шипка и обратно. Левски и членовете на казанлъшкия революционен комитет заседават и в къщата на Илия Рашев, която се е намирала до Шипковата къща. Понякога събирането ставало в къщата на Петко Коев. Васил Левски е отсядал и в къщата на свещеник Стефан Бозов, намираща се до къщите на братя Папазови в Калпакчийската махала.

Защо Левски отива най-напред в Новенската махала?

Между 1780-1839 година в нашата история има един много тежък момент – това са кърджалийските и даалийските нападения. Това са банди, които от Южна Тракия идват, палят, унищожават, поробват. Тогава казанлъчани решават да се съхранят и построяват висока отбранителна стена, наречена шарампола, и по тази причина, много родове идват от съседните селища в Казанлък и създават т. нар. Новенската махала, където е църквата „Света Троица”. В тази църква Левски се среща с Георги Сеизов. В тази чисто българска махала се създава първото читалище в Казанлък през 1860 година. Чрез него се формира съзнанието на казанлъчани за национално освобождение. И още през 1866 година идват пратеници на Раковски, т. нар. оглашени, но до организация не се стига. Левски обаче знае за ситуацията и затова се насочва точно към тази махала и иска среща с баба Гана и сина й Петьо Ганин, които стават основни и верни негови закрилници. Така тръгва неговата дейност тук…

Това, което прави Левски, е истинска мистерия. Той е легендарна личност. Затова днес ще попитам отново и отново: "Кой ще го измести, кой?!"