Работа, хоби, цветя, Теди... Това накратко е житейският пъзел на Радка Димитрова Ненова. Четирите елемента в мозайката на нейния живот са задължителни, макар понякога да си разменят местата или да се добавят още щрихи към тях. Както и да се върти светът наоколо, за усмихнатата и чаровна Радка Димитрова работата, хобито, цветята в къщата и, разбира се, обичната дъщеря Теди, си остават постоянна величина.

Радка Димитрова е едно от красивите лица в Алеята на трудовата слава на „Арсенал“

Машинен оператор в цех 300 на Завод 1. Започва тук през 2013 година. Но със завода я свързва времето доста преди тази година. Още през 2008-а майка ѝ Танка Божкова отваря малко магазинче за дрехи в един от павилионите на западния портал. Мила и сърдечна, тя бързо завързва познанства с клиентите. Рачето, няма как да не се използа умалително име за тази толкова приветлива млада жена, също работи тук. Весела и отзивчива е като маминка. Няколко години по-късно Радка Димитрова започва работа в Завод 1, като МОПТИ – машинен оператор на телени изделия. „Колегите ми са много добри, отзивчиви, образовани и с необходимата квалификация, - разказва тя за трудовото си ежедневие. - Повечето сме млади хора и, честно казано, почти сме женско царство. Условията в цеха са много добри, а ние сме един прекрасен колектив“. За да се случи това, заслуга има всеки човек от този колектив, а най-голяма е заслугата на началник-цеха Радослав Петков, който успява да сплоти хората, да ги превърне в екип. И винаги в точния момент да е до всеки от тях.
„Изненадващо бе за мен, че ме избраха за Алеята на трудовата слава. И в същото време се радвам, защото това означава, че са ме оценили. Надявам се да съм заслужила това отличие.

Старая се да давам всичко от себе си в работата“,

споделя леко притеснено Радка Димитрова. И допълва, че си обича работата, чувства, че тук си е на мястото. Завършила е Професионалната гимназия по лека промишленост и туризъм в Казанлък, технолог на облекло. Не работи по специалността, защото пътят на семейството води извън пределите на страната. Налага се непрекъснато да пътува между България и Гърция, докато накрая се установява тук. Но и сега има поводи да посещава южната ни съседка – по-голямата ѝ сестра живее там, в най-южната точка на Пелопонес. По време на пандемията в Гърция мерките там били изключително строги – от къщи се излизало само с SMS, а носенето на маски – без коментар, задължително. Постепенно животът влиза в нормалните релси и любовта на Радка към пътуванията отново ще придобие реални измерения. И зад граница, и по забележителните места у нас.

Така елементът „хоби: пътуване“ пак ще се подреди в житейската мозайка на Рачето, защото, като представител на зодия „Стрелец“, тя обича пътешествията. Има и още един съществен компонент в нейното хоби. Това е реденето на пъзели. Е, това вече си е истинска страст. Цветя, пейзажи, забележителности, градове – реди пъзелите с такова усърдие и търпение, че всеки би й завидял. Но картината я грабва, елемент след елемент се напасват, докато накрая се получи нещо впечатляващо. Вече 4 големи пъзела е рамкирала Радка и ги е поставила в дома си, има и такива, които са в къщата на брат ѝ. Наскоро е завършила панорамен изглед от Лондон и вече предвкусва насладата от последния, който си е поръчала. Пъзелът е с внушителните размери 1.20 х 2.10 метра и е съставен от 6000 елемента. Тази пъстра картина Рачето ще постави на една цяла стена в къщата си в Бузовград. Така е решила, само трябва да си отвори достатъчно пространство, за да започне да го сглобява.

Сред любимите й неща в ежедневието са цветята. Живее в наследената от мама къщичка в Бузовград, ремонтирана и обновена. Един малък оазис от зеленина, подредени с вкус цветни кътчета и спокойствие. Към тази пасторална картина се прибавят коте и куче, защото Рачето обича животинките.

Но най-важното в нейния житейски пъзел е дъщерята Теди

Също толкова усмихната и лъчезарна. През 2020 година Теди завършва СУ „Екзарх Антим I“ с английски и немски език и с подчертано влечение към спорта – дълги години е тренирала тенис. Избира да продължи образованието си в Академията на МВР, специалност „Национална сигурност“. В Академията е класирана като резерва, затова момичето записва същата специалност в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. Заради пандемията тази година студентите основно учат дистанционно, което дава още малко време майка и дъщеря да бъдат неразделни. „Теди няма търпение да завърши и да стане служител на МВР, - споделя Рачето. - Щом това ѝ харесва, аз я подкрепям. Човек трябва да прави това, което харесва“.

Усмихва се, когато я питам за мечтата ѝ. И тя е свързана с Теди – да тръгне по собствения си път, удовлетворена от постигнатото. А Радка Димитрова ще продължи да сглобява мозайката на своя живот, в която неизменно присъства работата в „Арсенал“, цветята в Бузовград, пътуването, пъзелите...