Преди 95 години на едно празно място край Казанлък започва строителството на „Арсенал“. Точно тук, в местността „Кашът“, южно от града, се ражда родното машиностроене, което дава нов тласък в развитието на Казанлък и на цяла България. Прелиствайки историята на завода, усърдно съхранена през годините, няма как да не изпитаме възхищение от това, което се е случило в първите години, изпълнени с много трудности и ентусиазъм, и което се постига днес.
За да се премести Софийският арсенал в известния с маслодайните си рози Казанлък и да се изгради от основите огромен завод, е вложена невероятна енергия и денонощен, самоотвержен труд. Местят се работилници от София, местят се машини, съоръжения и оборудване, работници и специалисти напускат столицата и се установяват в провинцията. Животът на хората се променя, променя се и обликът на града.
Сякаш неусетно във времето, но с цената на много работа, на преживени кризи, на промени и нови обстоятелства, с упоритостта на първите и всеотдайността на всички следващи поколения, работилниците се превръщат в цехове, производствата се усъвършенстват, проектират се и се внедряват напълно нови изделия, развиват се технологиите, правят се нови разработки, продуктовата листа непрекъснато расте, производството става все по-мащабно и всеобхватно, продукцията тръгва по света, нараства броят на работещите. Казанлък се превръща в промишлен център, защото всичко това се случва в „Арсенал“. В течение на 95 години, независимо от политическата обстановка в страната, той е стожерът на местната индустрия и заводът майка на редица промишлени предприятия в България.
Казанлък има щастието да се окаже пресечната точка на диагоналите върху картата на България, които чертае казанлъчанинът ген. Иван Вълков като министър на войната в началото на миналия век. Тук се ражда заводът, превърнал се в гигант на родното машиностроене, дал нова посока в развитието на града и целия регион. И новата история на Казанлък се пише заедно с историята на „Арсенал“.
1924-1944 година
Решено е. Софийският арсенал се премества в Казанлък и мястото за новия завод е определено. Само месец по-късно започва и самото строитество. В първите 3 години - от първата копка докъм лятото на 1927-а, тук се изграждат 8 работилници – снарядна, запалочна, патронна, снаряжителна, капсулна, куршумна, сарачна, струго-фрезва, и се слага началото на редица производства. Първата заповед от Казанлък излиза на 20 септември 1927 година, когато приключва преместването и на управлението.
През 1933-а започва изграждането на фабриката за бездимни барути, а през 1936-а били произведени първите оръжейни и артилерийски барути.
През 1936 година Държавната военна фабрика в Казанлък строи завода в Сопот. За работници и материали по постройките на завода ДВФ изразходвала 6 440 000 лева. През 1937-започва строеж на нова сграда, която да се оборудва със съвреммена за времето си апаратура за настройка и проверка на оптически уреди.
Следващите две години са белязани от подем – въведено е индустриалното производство и е организирано прововъздушното отделение. През 1939-а откриват артилерийското стрелбище.
От 1 октомври 1942година Самолетната фабрика в Казанлък става клон на Държавната военна фабрика.
През лятото на 1944 година в състава на ДВФ-Казалък влизат 31 офицери, 282 чиновници, 37 подофицери фелтфебели, 26 ефрейтори и редници, 5855 работници, 1902 работнички – общо 8133 души, а с охранителната батарея наличният състав става 8351. Така ДВФ и построената от нея фабрика в Сопот се превръщат в гръбнака на българската военна индустрия и най-значимите промишлени обекти в държавата.
1944-1977 година
След края на Втората световна война поръчките от Министерството на отбраната рязко намаляват, темпът на работа спада. За няколко години фабриката остава без перспектива, но постепенно започва усвояването на нови производства. Първи са оловните акумулатори, след тях започва изработката на помпички за горивото на дизелмоторите. Ситуацията е трудна – от военно производство фабриката трябва да премине към стопанско, при това от 1 април 1947 година е на самоиздръжка.
През 1951 година преминава към нова организационна структура и се сформират 6 групи производства – машиностроене, боеприпаси, барути, пиротехника, ремонтно-монтажна дейност и управление. Започва социалистическо съревнование между отделните цехове, скорост набира рационализаторското движение, които са стотици на година и чрез се постига сериозен икономически ефект.
През 1956 година е отчетено, че над 300 производства имат разработени операционни технологии.
Първите металорежещи машини в завода са произведени в периода 1947-1950 година – стругове, модели 100 и 200.
В началото на 1960 година на Завод 10, както вече е преименувана фабриката, е възложена задачата да се специализира в производството на металорежещи машини като фрезмашини и бормашини.
Първата произведена бормашина ПК-32 е изнесена в Уругвай през 1961-ва. През 1962 се изработват прототипите на двете фрезмашини – ФХ-250 и ФВ-250, на бормашина Б-12 и зъбофрезерна машина ЗФ-041. През 1963-а е изработен и пуснат в експлоатация първият конвейер в производството на металорежещи машини.
През 1966 година е отчетено, че 30% от произведените машини се изнасят в чужбина, а страните са над 33, сред които Франция, Германия, Холандия, Италия, Австрия и други.
Същата година започва и сглобяването на автомобилите „Булгар Рено – 8“.
Междувременно Завод 10 се преименува на „Фридрих Енгелс“, въведени са нови мощности и нова система на ръководство. Създава се База за техническо развитие на металорежещи машини, Изчислителен център“.
През 1968-а е произведена 10-хиляднага бормашина. Преди 50 години - на 28 август 1969 г.,се открива Заводът в Мъглиж. А 5 години покъсно се създава Център за металорежещи машини с ЦПУ.
Същата година за първи път в България в бившата Държавна военна фабрика - по това време ОЗ „Фридрих Енгелс“ в Казанлък, е произведен синтетичен диамант.
През 1975 година заводът произвежда 10-хилядната фрезмашина ФУ-251, която е дарена на Куба.
През1979-а в резултат на дейността на Базата за развитие и внедряване в производство са внедрени 16 разработки и са проектирани 35 нови.
Внедряват се успешно и две прецизно разтъргващи машини завършва се изграждането на модерна лаборатория, на която се дават права за извършване на държавни изпитания на изделията..
Агрегатните машини стават едно от най-ефективните средства за за рязко повишаване производителността на труда и намаляване на брака. Усвояват се агрегатни единици за пренастроваеми агрегатни машини. Разширява се дейността по проектиране на серийни металорежещи машини, започва изработването на прототип на ново изделие - обработващ център НМ-422. Конструктивният отдел за автомати и многомерни прибори при БРВ конструира и изработва автомат Г 007-00-00-00 с автоматично действащо устройство за 100% следоперационен контрол на височината на дребни детайли. Изработва се и друго многомерно устройство – МКИ-Г030, при което всички параметри се контролират едновременно при еднократно поднасяне на детайла в зоната на контрол. Разработен е и уред за измерване на външни резби УКВР за цехов контрол на външни метрични резби.
„МК „Фридрих Енгелс” в Казанлък става завод-майка, от който се раждат крупни предприятия по времето на социализма. Това са завод „Георги Димитров” в Русе, „ЗММ” – София, „Мадара” – Шумен, „Методи Шатаров” – Пазарджик, силнотоковия завод „Васил Коларов” – София, завода за дизелови мотори „Васил Коларов” – Варна, „Хидравлика” – Казанлък, завода за ел. батерии в Никопол и други. Продукцията на предприятието се изнася в над 60 страни, между които и най-развитите в индустриално отношение.
1977 – 1989 година
Казанлъшката оръжейница е позната у нас и в чужбина като Машиностроителен комбинат /МК/ “Фридрих Енгелс”. Авторитетът му като предприятие с високи технико-технологически възможности и потенциал расте. През 1984 година Базата за техническо развитие и внедряване прераства в Институт за металорежещи машини. През 1987-а се открива Завод за синтетичен диамант. Модифицират се фрезовите и агрегатните машини. Разширява се производството на прибори, приспособления и инструментална екипировка. От 1989-90 година започва производството на нови машинни центри по лиценз на японската фирма “Ямазаки”. Оборудва се завод за производство на твърдосплавни смеси и пластини и на монолитна модулна система.
В края на 80-те години, заедно с откритите помощни заводи и цехове в други населени места в България предприятието се счита за най-голямото в отбранителния сектор на държавата, а според експерти „военната индустрия е гръбнакът на националната икономика”.
На 12 юни 1989 г. с Решение на Старозагорския окръжен съд Машиностроителният комбинат е регистриран като Държавна фирма “Арсенал”. С това предприятието връща първото си наименование от неговото създаване през 1878 г. до преместването му в Казанлък през 1924 г.
Историята на "Арсенал" продължава
Минчо Ковачев преди 5 години
Минчо Ковачев преди 5 години