Той е само на 32 години, но успешно балансира в уравнение от няколко части: диплома на тема „Завод за производство на 35 млн. литра бира чрез ускорена ферментация и мобилизирани дрожди“, три години в Стоматологичния факултет на Медицинския университет в София, бакалавърската степен от Университета по хранителни технологии в Пловдив и любимите Мариела и едногодишния син Радослав.
Отвъд този баланс, назад в историята, е похлупил диплом от казанлъшката математическа гимназия, повече от 20 години футболна любов и дори стаж като общ работник. „За да види откъде иде хляба“, при това близо година.
Когато го пуснали в дълбокото, бил само на 30. В началото се стъписал, после типично за хъса и куража на прекрасните си години… се гмурнал в тежката отговорност да е началник на Паросиловата централа на най-голямата фирма в България - „Арсенал“.
Сега на неговата отговорност и 55-членния колектив, който стои зад гърба му, лежи целият „Арсенал“, с малки изключения, като осигуряване с пара за нормалния производствен процес. „Топлото“ по цеховете е друга грижа.
Иначе е високо, смугло момче, което отвъд служебното облекло може да сбъркате и с манекен.

За протокола: инж. Галин Руменов Георгиев. Началник цех 130 на Завод 12 в „Арсенал“.

Зодия Дева, поколенчески арсеналец. И двамата родители на Галин са арсеналци с дълъг опит във фирмата: майка му Снежка Савова е електрокарист в Завод 12, а баща му Румен Ганев е монтьор в същия звод.
Преди две години с момиче от „Арсенал“ свързва и живота си - Мирела, която постъпва на работа в Паросиловата. Именно там Галин среща майката на своя едногодишен вече син. Който прави и първите си крачки.
Галин ни впечатли още по време на церемонията за награждаването на тазгодишните арсеналски работници и служители в навечерието на фирмения празник. Прекият му началник – главният енергетик на „Арсенал“ Кънчо Крачанов, го представи с думите, че е от онези млади хора, на които „Арсенал“ може да разчита и разчита много за в бъдеще.

Началникът не е говорил бадева.

Галин отдавна е оправдал доверието и е спечелил респекта на колегите си - 44 мъже и 11 жени. Хора с различни професии - огняри, ел. техници, монтьори. Някои може и да са ми родители, казва началникът на Паросиловата централа. За 9 години време в „Арсенал“ бившият студент по стоматология, разделил се с перспективата да гради зъби след три години в Медицинския с мотива, че „това не беше за мен“, е научил и видял много.

Минал за първи път арсеналския портал през 2007 година, когато започнал в Паросиловата като монтьор. На занаят и тънкостите в него го учили Милен Мартинов и Иван Иванов. Когато преди две години бившият началник на централата Митко Тодоров напуснал града, без колебание посочил младежа. Арсеналското ръководство одобрило избора и така животът на студента Галин станал съвсем различен. Напуснал делника на работник, чийто грижи по работата приключват с края на работния ден и поел в друга посока.


Сега ежедневието на началника на Паросиловата започва така:
проверка по обектите за преминалото денонощие, оперативка с колектива, разпределение на задачи и непрекъсната отговорност и контрол. Във всичките станции на Паросиловата.
От нашата работа зависи работата на повече от половината „Арсенал“ и изцяло на Завод 3, категоричен е началник Георгиев.

Той и хората му трябва да осигурят безпроблемната работа на цеховете, както и отоплението в някои от тях. Отговарят за 33 КЕП-а - парни електрифицирани котли и за ЛКМ-12 - парни мазутни котли. Средно на час всеки един от електрифицираните котли произвежда по 150 кг. пара или на смяна - по 1 тон пара от всеки, изчислява мащабите на отговорност на колегите си началникът на Паросиловата в “Арсенал“. Отделно от това са и огромните котли от по 12 тона пара на час в Завод 3.
И зад цялата тази отговорност стоят неговите хора и той - със своите решения. Имало и инфарктни моменти, кризисни, моменти с тежка отговорност, налагащи бързи и спешни действия и решения. Затова е убеден, че дисциплината, доверието и компетентността на хората в колектива, за който отговаря, е от изключителна важност. Затова и не прави компромис в това отношение, независимо че преди да стане началник, бил един от тях. „Не позволявам на приятелството да пречи на работата и да носи рискове“, отсича Галин.


Същото това приятелство обаче разгръща мащабите си на футболното игрище, където началник Георгиев се раздава от сърце. Признава, че футболът е другата му голяма страст и любов, отвъд семейството. И негова несбъдната мечта: да има качествен, професионален и на ниво футбол у нас. И той да е част от него. Иначе за първи път стъпил на терена на 6 години, когато баща му го завел на мач. С малки прекъсвания и до днес Галин е пак там. Последните му футболни изяви на терен са от фирмения празник.
Когато „затвори“ работния ден, макар че за началник с неговите отговорности това няма как да стане на 100%, понеже работата винаги може да го повика спешно, Галин се старае да се посвети на малчугана у дома и на момичето, с което вече 2 години дели покрив.
Радват се на всеки слънчев почивен ден, в който могат да са тримата заедно, извън дома.
По ирония на съдбата, с началника на Паросиловата и бакалавър от специалността „Технология на виното и пивото“ от Хранителния университет в Пловдив се срещаме по винено време. Удряме на камък. Той просто не бърка подобни неща. Нито мъжката част в родата му бъркат подобни зимни сгрявки. Пореден шарен факт от интересния и пълен със закачливи обрати и съдбовни срещи живот на младия началник на Арсеналската Паросилова.


Който отвъд футбола има една-единствена голяма мечта: непроходилият му още малчуган да стане добър човек.
Другото било личен и свободен избор. Като неговата неслучила се стоматология и ненаправено вино. За сметка на ярките дири в 130/12.