Неопатриотизмът у нас: Смърт на добрия - стар морал

„Искаме морал!“, скандираха студентите от НАТФИЗ на протеста за сваляне на имунитета на Волен Сидеров снощи. Моралът. Най-дефицитната „стока“ на политическия пазар у нас. Всъщност, ако беше стока, моралът, вероятно нямаше да е толкова кът. Защото все щеше да се намери някой „производител“ на морал, който да се наеме да го „произвежда“. Бедата на морала е, че той не се купува с пари. И не се продава. Затова, много нашенци са на категоричното мнение, че моралът не просто липсва, той няма право на съществуване изобщо. Той е ненужен. Излишен. Като всичко, което в днешна България не може да се оцени в пари, моралът е тотално демоде. Както са демоде високият естетически вкус, аргументираното безпристрастно академично мнение…, усмивката, доброто сърце, жестът на приятелство и с една дума - всичко, що е свързано с възпитанието и образоваността, с изкуството, с истинската култура…Ако тя не беше дефицит, щеше да има и морал в обществото. Просто, истинската култура, освен естетически, гради и морални ценности. Очевидно студентите не виждат такива ценности край себе си, освен на сцената.

„Искаме повече култура, повече образованост, повече усмивки, повече добри сърца, повече човечност“, е точният превод на студентския призив. Отчаян призив. Призив от ужас. От страх. От безверие. От безпътица. Призив от омерзение - дълбока отврат от циничното. Погнуса, както би казал Жан Пол Сартр.

В продължение на близо половин час в единството на гръцки хор студентите хладнокръвно, убедено и съвсем възпитано молеха Сидеров да спре опитите си да нахлува в НАТФИЗ в нощта на 25-и. Събрани в очакване на изборните резултати след вота в неделя вечер, вместо поредната политическа пресконференция, зрителите изненадващо видяха он лайн една изненадваща, но запомняща се завинаги битка на морала срещу наглостта. И се възмущаваха от дивана в хола си и от стената на фейсбук-профила си. Но и ръкопляскаха. На студентите.

Без да са платени с високи хонорари като фабрикувани „ВИП“-ове в пошъл търговски ТВ - формат, младите актьори от НАТФИЗ бяха принудени да участват в едно, именно, цинично шоу, но участваха достойно и храбро. Срещу наглото и агресивно до кръв хулиганството на един народен представител, се изправи тихият и достолепен образ на един академичен преподавател, ректорът на българската Академия за театрално и филмово изкуство. Той удържа на всички провокации. Предотврати безредици и може би – жертви. Без шум, без излишна парадност, без снобска претенция, без театралничене.

Театърът, лошият театър, както го нарекоха снощи студентите в протестите си, шоуто, което видяхме всички в изборната нощ, бе разиграно от друг – от един депутат и неговите хора, рекламиращи се като патриоти? Очевидно, в днешно време е патриотично да преследваш млади хора на изкуството, при това – в университета им, патриотично е да се държиш като хулиган, патриотично е да спекулираш с националната кауза, да размахваш юмруци, да гледаш и хапеш както злобен доберман, да обиждаш, да създаваш хаос, да предизвикваш масови улични безредици, при това – зад сигурния щит на един узаконен имунитет…Нещо повече,

Логическият абсурд като резултат от горната причинно-следствена верига е убийствен. За всички. Но има едни българи, които все още припалват огънчето на надеждата за Духа. Има, видяхме такива в полунощ срещу 26-и октомври да повтарят настоятелно: “Молим Ви да напуснете Академията!“. Молбите им не бяха чути. Затова излязоха на протест. Възпитано, нищо че у нас е демоде да си умен и красив едновременно. Не дай, Боже и талантлив! Студентите искат повече нравственост. Не искат повече „патриоти“ без морал. Не искат общество без правила, без човешки ценности. Кой, ако не те? Къде, ако не там? - „ НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” има мисия да служи на обществото и да му помага да намери своя баланс с помощта на културата и изкуството. Именно чрез изкуството ние се стремим да възпитаме такива качества у младите хора, които да ги изградят като съвременни, европейски по дух и отворени към целия свят творци“, обявява от официалната страница на Академията ректорът, професор Любомир Халачев.

Тук тези думи, явно не са кухи дидактични приказки. Защото всички ги видяхме защитени с дела в неделя вечер в лицето на един ректор с адекватно достойно поведение. И в поведението на стотина младоци. В Храма на Мелпомена. Поведение морално. Колкото и на някои да им изглежда архаично като нафталиран костюм от гардероба на баба. Именно младите казаха “Искаме морал!“ – вместо „патриотизъм“, който го убива. Колко тъжно, ако никой отново не ги чуе. Би било тържество на разрухата. Морална смърт. За нацията, която има за представители в парламента си неопатриоти като този, който ни остави без сън в нощта срещу Димитровден.