Архипастерско послание на Н.Впр. Старозагорски митропилит Киприан до благоговения клир на Православната ни църква и до всички православни християни в Старозагорска епархия:

С този небесен химн, с тази ангелска песен преди повече от две хилядолетия на света бе възвестена спасителната новина за Христовото рождение. Именно с тези свещени слова, с това неземно славословие Светата православна църква и днес приканва своите чеда след повече от 2000 години да съпреживеят отново радостта от идването в света на Спасителя Христа и да въздадат Богу слава и благодарност.
Наред с радостта, към която днес ни призовава Светата Църква, тя, бидейки загрижена за нашето спасение, ни приканва да се замислим над съдържанието на ангелското благовестие „Слава във висините Богу и на земята мир и между човеците благоволение!”

Ето защо, всевъзлюблени, ние не можем да не се запитаме, размисляйки върху значението на ангелската песен, къде днес е мирът на земята, защо въпреки небесното благовестие, между човеците отсъства добрата воля и братското общуване? Това, братя, е така, защото въпреки рождеството на нашия Господ във Витлеемската пещера преди две хилядолетия, той не се е родил в душевните ясли на всички човеци. И това е така, защото не всеки желае да подготви сърцето си, за да може Спасителят да влезе в него и да го изпълни с Пребожествената си любов. Това е така, защото не е възможно да се радваме на мир в света, тогава, когато този мир не се роди първо в самите нас. Сега, когато виждаме източните мъдреци да вървят към Витлеемската пешера, за да принесат на Богомладенеца своите дарове – злато, ливан и смирна, се питаме с какви дарове ние да го почитаме, какво да му принесем, за да ознаменуваме своето преклонение и благодарност и да изразим своята признателност?!

Най-достойният дар, който можем да принесем на родилия се във Витлеем Господ Исус Христос, обични наши чеда, е дарът на любовта. Любовта към Бога на първо място, после любовта към нашите ближни, защото само когато има любов между човеците, има и благоволение. Любовта е онази велика добродетел, която ни издига над нашата себичност и ни превръща в достойни Божии чеда. Любовта е онази, която ни прави способни да простим на своите ближни и да ги приемаме като наши братя. Любовта е онзи дар, който едничък е достоен за положения в яслите Богомладенец.

Ето защо, братя и сестри, ние, съзнавайки своя архипастерски дълг, заставайки пред вас само броени дни след като върху ми падна жребият и благият Божий промисъл да ме постави за ваш архиерей, обръщам се към вас с молитвено благопожелание роденият във Витлеем Богомладенец да влезе под покрива на очистените ни души и да намери обиталище в домовете на нашите обновени сърца. Наред с това, възлюбени мои чеда, отечески ви призовавам и обещавам да имате помежду си любов, която да е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина. Всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява и всичко претърпява. Именно тази любов като дар да принесем на Богомладенеца Исус, именно нея да даряваме и да получаваме същото от нашите ближни.

И така, обични мои чеда, честитейки ви всесърдечно рождението на Господа Исуса Христа, призовавам над вас Божието благоволение и молиствувам за вас пред Божия престол. Амин.