Не биваше да правим това, което направихме във военното производство

Визитка:

То никога не е преставало да бъде това време и сигурно още 100 години ще е така, както е било 100 години преди това. Друг е въпросът, че светът се пообърка много сериозно и не е лесон да се работи тази работа. Това, което става от 90-те години насам, а именно светът да върви напред, като се дават предимства на капитала, за сметка на труда, прави нещата сложни, сериозни и виждаме, че и първите сериозни трусове започват да се случват. Ще става интересно за тези, които ще го работят по-нататък.

За съжаление моделирането на тези процеси става на база макроикономически показатели и осреднени очаквания, по силата на специални правила. Има цяла наука за тази работа и тя казва, че трябва да се въведат такива параметри. За съжаление населението в цял свят застарява. У нас положението е това: под един и половина работещи, се падат на един пенсионер. Система като тази, издържа трудно. В България не просто застаряването, а и засилената имиграция от България също влияе на този процес. Но като цяло параметрите на пенсионната ни система никак не са лоши. Те сапо-добри от повечето европейски и не отстъпват практически по нищо.

Това е абсолютно вярно. Но това отново е поради затворения кръг, в който живеем : тъй като нивата на пенсиите у нас не са достатъчни да гарантират един приличен живот, това принуждава хората да работят и след навършването на пенсионна възраст. А от друга страна България е една от малкото държави, в които пенсията е освободена двойно от данъци : и на входа, и на изхода. Осигурителните вноски са освободени от данъци и за пенсията не се плащат данъци. Това са неща, които ги има на много малко места в света. В Европа не се сещам да има друго такова място, като у нас: двойно освободени пенсии. Това не е упрек, системата е е такава, каквато е. Но като цяла нивата на доходи са изключително ниски. Не е моя работа да отговарям на въпроса дали трябва да се получава едновременно заплата и пенсия. На много места не е така. И у нас беше така до началото на 90-те години: човек трябваше да избира какво да получава: или заплата, или пенсия.

Това не е въпрос, това е отговор. Не е нормално да е така, но е такова, за съжаление. Повечето от бедите, които са ни на главите, си ги направихме сами. Оказахме се неподготвени за този преход към пазарна икономика. Позволихме ниските страсти към бързо забогатяване да вземат връх и това в крайна сметка доведе до съсипване на индустрията, такава, каквато имахме. Защото много хора получиха активи на стойност много под тази, която тези активи струваха и за тях това беше много по-лесно да спечелят някой лев за тях, ликвидирайки тези активи, отколкото развивайки ги. Една от основните грешки на прехода бе начинът, по който бе извършена приватизацията.

Ние допуснахме много грешки тогава единствено и основно от незнание. И бяхме неподготвени, като всички останали. Ние също вярвахме на тази мантра, че когато собстевноста стана частна, ние отведнъж „ще цъфнем и вържем“. Оказа се, че истината е далеч по-различна. По света синдикатите се борят срещу приватизацията, ние бяхме борец за приватизация, правейки го с благодарната заблуда, че това ще допринесе за подредбата на едни нормални отношения. Оказахме се, глупаци.

Това с оръжейната индустрия беше една от най- големите глупости, направена в България. И случилото се в оръжейната индустрия не е нещо специално. Но и ние тогава не си дадохме сметка, че оръжейната индустрия в България е била създадена от държавата, с ку п съображения. На прага на войни, след Освобождението, държавата си е правила тази сметка, че и по нататък тя сама ще се занимава със своето въоръжение. След това нещата са се сменили, но така или иначе собствеността винаги е била държавна. Когато ние решихме да приватизираме, не си дадохме сметка, за опасностите пред които се изправя един такъв процес и за съжаление ги виждаме по трудния начин. Когато гърми полигонът в Змеево, когато гърмяха в Горни Лом невинните хора, във ВМЗ Сопот, когато всеки ден стават недобри неща. Лесно е да се каже- занижен контрол. Но философията на тези грешки е на друго място и тя е, че всеки търси печалба. Когато търсиш по-голяма печалба, ти започваш да правиш компромиси. И за съжаление първите компромиси и най- тежките, са тези със сигурността. Тоест, не биваше да правим това, което направихме във военното производство. Особено в опасните военни производства. Там, където военното производство по същество е машиностроене, да кажем, че няма кой знае какъв проблем. Но там, където се намесват взривни вещества, става съвсем опасно, друго е. Там май не биваше да се пипа, трябваше да е по-различно. Може би аз не ги разбирам тези неща, но това е моята гледна точка.

Този проблем не е само на бизнеса, но бизнесът го усеща най- тежко.

.. но някак синдикатите ги няма в тази работа ?

Така ви изглежда на вас.

Но той, проблемът, е философски проблем. Когато беше въведено правилото „парите следват не знам кого си“. Това първо съсипа здравеопазването, сега съсипва образованието. Но образованието няма защитните механизми на здравеопазването. Здравеопазването се влачи 15 години преди да го унищожат. И още мърда. Училището няма да ги има тези 15 години. Училището ще приключи по-рано.И първата жертва на този подход е професионалното образование. Сега бизнесът от своята гледна точка, казва: „ами, няма ги кадрите!“ Ами няма как да ги има. Няма кой да ти ги произведе тези специалисти. Тогава, когато нямаш работеща философия, работеща стратегия по отношение производството на кадри. Тогава, когато казваш: „ами ние ще финансираме някакви училища по някакви измислени стандарти, а пък няма да финансираме други“: „Ние ще насочваме децата към елитни училища и в много големи, в кавички, общи гимназии, а пък ще оставим професионалните училища на самотек“, няма да получим нищо друго, освен това, което получаваме. Или измислени професионални гимназии, които се чудят какви глупости да вършат, за да вземат някой лев, но не и за да произвеждат качествени кадри. При отсъствие на ясна стратегия за професионалното образование, ние сме обречени. До някое време ВМЗ и „Арсенал“ ще си разменят кадри, ще си прилъгват работниците, но и това ще приключи по някое време, защото няма да има кого да прилъгват.

Това е абсолютно сигурно.

Не, не внасяш повече. Ако внасяш повече, ще очакваш да получиш повече. Но сега внасяш едно и също. Но една част от него се отклонява в частни пенсионни фондове, които са композирани така, че те в никакъв случай не работят в интерес на осигуреното лице. От друга страна, за сметка на това, че част от тези средства се насочват натам, съвсем нормално и логично се намалява и пенсията, която човек ще получава от държавата, от НОИ. А компенсацията на това намаление през частните пенсионни фондове, никога не може да се случи. Абсолютно никога не може да се случи! Тази сметка не може да излезе дори на теория, каквито и приказки да се приказват.

Вече имате възможността да вземете вашето информирано решение дали да участвате в това допълнително задължително пенсионно осигуряване, или не. Тази възможност вече е въведена, а ние от КТ „ Подкрепа“ от 15 години говорим за това и то вече е доказано с изчисления.

Значи мога да откажа да внасям задължително допълнително пенсионно осигуряване, втори стълб?

Можете, разбира се. И можете да преместите средствата си в Сребърния фонд, заради което пенсията ви, която ще очаквате от Държавното обществено осигуряване няма да бъде намалена. Това е абсолютно сигурно и то ще се види след 5-6 години. Едно лице, което е родено на 31 декември 1959 година и едно лице, което е родено на 1 януари 1960 година, ще получават съвсем различни пенсии при равни други условия,при една и съща длъжност. Този, който е роден през 1959 година ще получава една пенсия, която ще е значително по-голяма от този, който е роден от 1960 година насам и който ще получи две, сумарно.

Вече имат възможността да прехвърлят средствата си в Сребърния фонд, срещу което няма да им бъде намалена очакваната пенсия от Държавното обществено осигуряване. Иначе сметката не може да излезе никога. Когато на вас ви събират 5% входяща такса и 1% такса за управление на активите, т. е тези, грубо пресметнати 6%, а в годините те стават 10% и нагоре, това нещо за 40 години не може да бъде компренсирано с никаква доходност. Прости неща, но хората не ги знаят.

Аз съм на 58 и тази история не ме касае.

Аз ли ? Не знам. Мисля, че след около 7 години. На 64 години и нещо.

Вие ще се пенсионирате на 65 години.

.. но ако никой не пипне повече пенсионната система?

Мисля, че нататък не остават много резерви за увеличение на пенсионната възраст, но там проблемът е малко по-различен: не толкова до увеличението на възрастта, а в изискуемия осигурителен стаж, който стана толкова висок, че доста хора няма да могат да го съберат. Особено тези, които имат значим дял от отсъстващото си осигуряване през 90-те години, когато си мислехме, че ей- сега всички ставаме милионери и започваме да правим бизнес и не ни интересува нищо. Тогава се появиха и първите такива вредни частни инициативчици, които наемаха работници без осигуровки. Хората се съгласяваха да работят, защото тогава имаше чудовищна безработица. И там, при тези хора, ще има драма.

Драма?

О, да. Няма как да се съберат условията и следователно ще получават занижени пенсии.

О, да, но то няма да е само заради пенсията, а и защото няма кой да работи. Самите работодатели изнесоха данни за това, че квалифицираната работна сила застарява, защото младата работна сила не е квалифицирана. Тези, които могат да работят са хората, учени при други условия да изпълняват трудови задачи.

Вие сте начело на втория по големина синдикат в България. Кой е най- големият ви страх като синдикалист?

Аз отдавна съм се научил да не се страхувам. Имам притеснения от най- различно естество. Светът, в който живеем стана ужасно несигурен и притесненията ми са основно оттам. Ние сме такава затънтена провинция, че никой не се интересува от нас. Както хубавите неща ни се случват последни, така и лошите ще ни се случат последни.

Примирили сме се с тъжната си роля на провинция. Нямаме куражът, който се изисква да защитим достойнството си, доколкото го имаме. Лесно е да кажем, че затова са ни виновни политиците, но те са такива, каквито ние ги избираме.