Назад, назад моме

Преповторящ се рефрен от любовна песен на сгушен под дъжда в тъмен чадър и свит на кравай уличен музикант.
Отсреща дама на средна възраст под купчина сдъвкани найлони, е наредила пъстра мартеничава сергия.
Скоро ще е пролет.

Зад гърба й улично куче се надява на комат нещо си.
Две ръце до тях на гиздави моми, крият от дъжда везаната вълнена красота, кипрена на дузина стелажи.
Наредени по тях красиви бутилки .. за вино.
Но без вино.

Яки симпатяги товарят последния коледен атрибут, застоял се до периода на прецъфтелите минзухари на градския площад.
..И пързалката отпътува.

До след няколко месеца.

Няколко буци лед, като за спомен .... от туй дето е, и вече не е.
Червени сърца и балони. Оттървани.
И кът.

Рано наквасен Зарезан, здраво се кани да зарязва в първата кръчма отсреща.
И кръчмите тук вече са кът.

Вали дъжд.

Прецапващи в локвите умислени хора.
От торбите наднича праз и хляб.
Виното е в мазата.
Любовта -търси се и навсякъде!
Истината – може и без това.
А и кво,й туй нещо?

Народът – пиян. Запазена марка !

Честит ни Трифон! Зарезан!
И да живее любовта.

В градеца К. или каквото там е останало от него.
Днес.