„Моят Казанлък“ – под това име фотограф-художникът Бедрос Азинян издаде първи по рода си албум с авторски снимки на своя известен и обичан в града на розите баща – Артин Азинян.

Бедрос Азинян

Албумът, който съдържа почти 300 черно-бели фотографии, е издаден с подкрепата на много казанлъчани, приятели, близки и просто – ценители на делото на Артин Азинян. Сред тях на първо място в паметната страница на дарителите е записано името на Генералния директор на „Арсенал“ АД инж. Николай Ибушев. В списъка са още семейството на Красимира Харизанова, съветник от групата „Алтернативата на гражданите“ в местния парламент, и Илина Зарова, дългогодишен библиотекар в арсеналската фирмена библиотека. Зарова е внучка на големия казанлъшки фотограф и читалищен деец Петър Арнаудов, чиито уникални фотоси преди две години Бедрос Азинян също събра в забележителен албум.

„Моят Казанлък“ е ярък документален отпечатък на времето. Животът на Казанлък през втората половина на 20-и век, запечатан в хиляди, хиляди негативи и диапозитиви на Артин Азинян, е съхранен в неговия домашен архив. Към него синът му посяга за сетен път в последните години. След изложбата преди повече от десетилетие, последвана от национален конкурс по време на Чудомировите празници – „Човекът до мен“ в памет на баща си, през 2019 г. Бедрос показва негови уникални снимки от празниците на розата в Казанлък в мащабна изложба на открито, видяна от десетки хиляди жители и гости на града. Сега делото на Артин Азинян оживява отново през неговия професионален фотографски поглед, насочен към родния град с осъзнатия стремеж за документиране от първа ръка на големите промени, с които е белязано времето от началото на 50-те до края на миналия век. Документален поглед през окото на художествената фотография.

Ярка професионална документалистика на времето

Всичко е между кориците на албума: старият облик на Казанлък с къщите на Сецесиона, повечето от които вече липсват; личностите на града – от Бай Петър Арнаудов, през диригентката Петя Павлович, Чудомир и съпругата му Мара Чорбаджийска, актьорът Любомир Кабакчиев, композиторът акад. Петко Стайнов, най-титулуваният български художник акад. Дечко Узунов, любимите на местната публика искристи Жоро Николов, Минчо Лалев, Мария Стоянова, първата Мис Роза Стефка Таралежкова, избрана като „чело“ на входа към страниците на книгата.

Запазени завинаги в перфектни кадри са лицата на хората от Казанлък и Долината – бабите от махалите с хурките, забрадките и вечните престилки, „безименните“ жътварки, копачки, овчари, предачки и тъкачки, машиностроители, строители, продавачи, актьори, музиканти, певци и танцьори… Специално място е отделено за спортните любимци на града, начело със славния нападател на „Розите“ от средата на 80-те – Кембо.

Тодор Живков, Людмила, Брежнев, Гагарин, Терешкова…

Изключително любопитни са снимките от събитията в Казанлък. Грандиозното посрещане на първия космонавт Юрий Гагарин, снимка за спомен с първата жена-космонавт Валентина Терешкова, Людмила Живкова в Казанлък, Тодор Живков и Леонид Брежнев в Казанлък… Всяка снимка е датирана. В изложбата, съпътстваща албума, Бедрос Азинян е оставил съвсем нарочно някои от снимките, копирани по класическия фотографски метод лично от баща му, както и оригиналната им визия с паспарту и надписи така, както се участвали в изложбите на Артин Азинян преди близо половин век. Това подсилва усещането за автентичност и историчност на реализирания проект. Освен подбрани от баща му кадри по различни поводи и според неговата преценка за качество и ценност, Бедо включва в проекта си негативи и диапозитиви, които не са били в подборката на Артин Азинян. Работи с убеждението да предаде идеята на баща си, да остави достоверни следи за променящия се роден град със съзнанието, че запазва неговата история. Особено интересни са кадрите с вече несъществуващи сгради и цели участъци от улици в центъра на града. Безумно красивата Пинтева къща, къщата на мястото на сградата на Община Казанлък, безистенън на площада, старото училище „Тодор Юлиев“… са само част от погубения, но запазен от Артин Азинян буржоазен облик на града преди голямото събаряне по центъра в началото на 70-те години.

Мощното строителство

Един от цеховете на МК „Фридрих Енгелс“, дн. „Арсенал“ АД, 1974 г., сн. Артин Азинян

Мощното строителство и бурната индустриализация на Казанлък също са по страниците на албума и в съпътстващата изложба в Художествената галерия в Казанлък. Снимките от предприятията са подредени с начало – кадри от изложенията с щандове на „Арсенал“, тогава МК „Фр. Енгелс“. Цехове, металорежещи машини и хората на оръжейницата. Първата копка на вече несъществуващия ТЕЦ - Казанлък, предачниците и тъкачните на затворения сега „Катекс“, тогава ТК „Д. Благоев“, хлябът в ръцете на пекарите от Хлебозавода, унищожените вече Винпром и Консервна фабрика. Строителството на Универмага и хотел „Казанлък“, променящата се визия на жилищните комплекси, които тук наричат „Западното“ и „Източното“, всичко е запазил хроникьорът на града Артин Азинян, тръгнал към професията едва 15-годишен. Син е на арменски емигранти, дошли в България през 1920 г. в бягство от турските кланета. Семейството се установява в Казанлък след кратък живот в Бургас, Мъглиж и Шипка. Фамилията се препитава от изплитането на кошници, много търсени тук заради брането на розов цвят. През 1945 г. дядото на Бедрос Азинян праща баща му Артин да учи фотографски занаят в ателието на сънародниците си братя Тиракян. Купуват си къща до пазара и Стария конак с двор до брега на Старата река.

От ателието на Тиракян до пилона на Бузлуджа

След първите си стъпки бъдещият професионалист минава през утвърдените тогава ателиета на отличните майстори Петър Арнаудов и Хлебарови. С основаването на Държавното предприятие „Българска фотография“ Артин получава назначение там и с това слага началото на своята фотографска хроникьорска работа през обектива в продължение на близо половин век. През 1955 г. основава фото-клуб в Пионерския дом, привличайки десетки деца, сред които и бъдещият известен в цяла България фотограф и режисьор Илко Дундаков.
След забележителната си в репортерско и художествено отношение работа като фотограф на ТЕЦ „Марица-Изток“, Азинян учредява първия местен Кино-фото клуб „Искра“ към читалището. Запазва за историята целия културен живот на Казанлък с център НЧ „Искра“. Редакцията на вестник „Искра“ също е тук. Новата сграда на музея и художествената галерия… Промяната на Тюлбето с Тракийската гробница. И – уникалната история на строителството на Дом-паметника на Бузлуджа: от първия взрив за полагането на основите през 1974 г. до вдигането на рубинената звезда през 1978 -ма и първата самолетна фотография на вече готовия обект през 1980 г. Строителството и първите дни на паметника са изцяло „паспортирани“ от Артин Азинян. Това е и времето, когато той получава националното си признание на професионалист с два ордена „Кирил и Методий“, първа и втора степен, и няколко медала, сред които и от Комитета по изкуство и култура. Казанлъчанинът има в биографията си и голямото отличие на FIAP за цялостно творчество и принос във фотографията.

„Винаги е искал да живее в Казанлък и остава тук, макар да е получавал предложения за престижна работа в Пловдив и София“, споделя преди изложбата неговият син – Бедрос. Причината – голямата любов към Казанлък. Преди да си отиде от тоя свят през 2005 г., баща му завещава мечтата си, един ден неговите снимки да намерят своето място в албум.

Това е вече факт. Но синът има още какво да покаже от богатия архив на баща си. Архив, който не се продава, уточнява Бедо. Архив, който един ден ще бъде дарен. Пред публиката на премиерата на албума той сподели, че се надява да може да покаже още от неговите уникални снимки. „Тежка е фотографската раница, която баща ми сложи на моите рамене, но вярвам, че с този албум ще успея да предам неговите послания към хората на Казанлък“, каза в препълнената зала на галерията Бедрос Азинян.
Стотици казанлъчани още при представянето купиха албума, издаден от Бедрос Азинян. Вече има десетки поръчки на наши съграждани от чужбина…

Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"

Снимките са от авторския албум на Артин Азинян" Моят Казанлък", издаден от неговия син Бедрос Азинян, 2020 г. Предоставени са от Бедрос Азинян.