Най- сетне!

След десетилетие, че и повече, най- сетен голямата локва,която всеки дъжд раждаше под моста до "Арсенал", най- сетне отива в историята. Поне засега. Незнаен добър човек или организация, най- вероятно общинска, тихо, кротко, без много шум и дим, я запълни с чисто новичък асфалт тези дни. Някъде в празничната путокевица.

Свикналите да минават под моста пешеходци, с удивление и леко закъснение схванаха липсата й, след като се оказаха сухи на няколко пъти, преминавайки през терена, на фона на инатливите дъждове тези дни.

По навик те така и иначе си бяха свикнали да подскачат или притичват, заобикалят или скатават зад някоя от бетонните колони, колчем се наложеше да се разминат с кола. Не дай боже, камион!

Празничният ведър поглед установи приятната новина: а именно, че големите дупки под моста липсват. И са пълни с асфалт. Равен при това.

Което звучи ако не обещаващо, то поне утешително на фона на задаващите се нови дъждове.

Да поздравим старателните, да им благодарим и изразим надежда, таз хубавина да остане такава поне до есента.