В края на август казанлъчанката води известни джазмени в града на розите, преди това пее на фестивала в Банско

Тя е фина и крехка като порцеланова статуетка. Затова човек, който по една или друга причина досега не е чувал нейни изпълнения, се изненадва от гласа й. Дълбок, плътен, многопластов, който сякаш рисува безкрайната гама от човешки емоции и те повежда в необятното море на музикалните жанрове. Надя Тончева. Певец, пианист, аранжор, педагог. Притежава забележителен тембър и диапазон от 4 октави, което й позволява да изпълнява еднакво добре джаз, блус, рок, поп музика.

Надя Тончева е родена в Казанлък. Завършва Националното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора, специалност пиано, и Академията за музикално танцово и изобразително изкуство - Пловдив, също пиано.

Още като студентка, през 80-те години на ХХ век, започва кариерата й като вокалист в първата в България акапелна джазова формация „Траяна”. Групата е и първата у нас в този формат, в чието творчество се преплитат елементи на джаз, класическа музика и български фолклор. „Траяна” е изнасяла свои рецитали на фестивалите „Златният орфей“ и „Бургас и морето“. Има концертни изяви в Русия, Кипър, както и съвместни проекти с най-добрите български джазови музиканти - Милчо Левиев, Антони Дончев, Теодосий Спасов, „Джаз линия“ – Пловдив, Йълдъз Ибрахимова, Стефка Оникян, оркестърът на Българското радио и телевизия с диригент Вили Казасян и много други. Надя Тончева е автор на някои от вокалните аранжименти на групата. Нейната вокална адаптация на „Ръченица“ от симфоничното произведение „Тракийски танци“ на Петко Стайнов е включена в учебниците по музика.

След „Траяна” избира пътя на гастролиращ музикант, който я отвежда като певец и пианист в почти целия свят - Швейцария, Норвегия, Гърция, Египет, Израел, Сирия, Ливан, Канарските острови. По време на традиционните тържества в кралския двор в Мароко тя пее на една сцена с мегазвездата Принс. През последните години Надя Тончева се изявява на българската концертна и джазова сцена. По време на откриването на българската изложба в Лувъра през 2015 година певицата, родена в Казанлък, изнася самостоятелен концерт в Париж.

Надя Тончева е преподавател по поп и джаз пеене в НУМСИ „Христина Морфова” в Стара Загора. За своя принос към българската култура през 2016 година е отличена с почетен знак „Златен век” – звезда, на Министерството на културата.

Тя е артистичен директор на „Джаз фест Казанлък”, който се организира по нейна инициатива от 2015 година. Известни български и чужди изпълнители са гостували на откритата сцена в града на розите и траките. Артистичен директор е и на „Национална младежка джаз сцена” в Стара Загора.

Тази година Надя Тончева, заедно с нейния квартет, е поканена да участва в 21-ото издание на престижния Международен джаз фестивал в Банско, който се открива на 4 август.


- Преди повече от 100 години с думата джаз се определя един от най-жизнените и разнообразни музикални жанрове. Често го смятат за дяволска музика, но най-вече го наричат музика на свободата и човешкия опит. Какво, всъщност, е джазът?

- Дори и най-големите джазови музиканти не са успели да дадат точно определение за музиката, която изпълняват. Дълго време този термин се е припокривал с наименованието на стила суинг. Някои твърдят, че джазът е най-вече чувство. Всъщност, определението за джаз включва два основни аспекта - чувство за суинг и импровизация. Родината на джаза е Америка и в частност народната музика на афроамериканските негри – блусът. Там се корени хармоничната и мелодична основа на класическия джаз. А импровизационният характер на музиката я прави свободна, креативна, свежа, с възможност за непрекъснато обновяване и усъвършенстване. Още към средата на миналия век джазът навлиза в Европа, а легенди като Луис Армстронг, Елла Фитцджералд, Били Холидей, Дюк Елингтън, Чарли Паркър и много други са концертирали триумфално в най-големите европейски столици.

Постепенно джазът навлиза и в България, сформират се и първите оркестри, но тук е мястото да се отбележи, че поради политически причини по това време у нас тази музика е била забранена. Обаче, въпреки всичко, изкуството побеждава политиката и постепенно джазът не само се утвърждава като стойностна музика, но днес можем да се похвалим с български джазмени от световна класа. Пример за това е популярният у нас и в САЩ пианист, композитор и преподавател Милчо Левиев, който в своето творчество умело съчетава традициите на американския джаз и българския фолклор. Това са и съвременните тенденции за развитието на тази музика и всеобщата глобализация - комбинацията на джазови елементи, преплетени с мотиви от фолклора на различни народи и етноси. Това прави джаза изкуство без граници, музика за интелигентни, креативни, свободомислещи хора.

- През последните години популярността на джазовата музика стремително нараства. Как си обяснявате това явление?

- Определено е така! Нека припомним, че от 2012 година джазовото изкуство бе признато от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, а 30-и април се чества като Световен ден на джаза.Тук не бива да пренебрегваме и българския принос – това се случи по времето, когато Ирина Бокова беше генерален директор на организацията. В резултат на този факт, в последните 5-6 години забелязваме повишен интерес на хора от различни поколения към тази музика. Като че ли всички имаме нужда от нова, по-интелигентна интонационна среда. Забелязва се едно пренареждане на музикалните пластове. Музиката на прехода - така най-меко бих я нарекла, която дълго време ни заливаше със своя примитивизъм, елементарен изказ и арогантност постепенно започва да отстъпва пред нови, истински, по-качествени музикални преживявания. Основните средища на джаза в България – София, Банско, Русе, Варна поддържаха традицията през годините. Радостното е, че и на много други места вече се организират музикални фестивали, което спомага за популяризирането на джаза - Хасково, Димитровград, Стара Загора, Търново, Казанлък, Бургас, Кърджали, Деветашкото плато, т.е. джазът определено е в победоносно настъпление.

- Надя, Вие сте инициатор и организатор на джаз фестивала в Казанлък. Каква е програмата на тазгодишното издание?

- По традиция фестивалът се провежда в последните четвъртък, петък и събота на месец август. Тази година ще бъде неговото четвърто издание. На 30 и 31 август и 1 септември любителите на джаза могат да посетят концертите на откритата сцена до Казанлъшката тракийска гробница в парк „Тюлбето”. „Джаз фест Казанлък“ се провежда в рамките на традиционните за града Празници в Долината на тракийските царе с основната подкрепа и финансиране от Община Казанлък. Тази година гости ще бъдат музикантите от квартета на Христо Йоцов с неговата авторска програма JAZZ CATS, уникалната акапелна вокална формация „Спектрум“, известният български блус-изпълнител Васко Кръпката с неговата група „Подуене блус бенд“. Фестът ще открият музикантите от формация X-KEY, а в програмата сме включили и едно ново име – певицата Мишел Дийн, която ще представи своя проект SO NICE – SOUTH JAZZ. В съботното „Джаз кафе“ отново ще ни гостува Емил Войников от „Джаз ФМ Радио”, а за любителите на киното е нощната прожекция на музикалния филм „Born to be blue“. С концертна програма ще се представят и ученици от Музикалното училище в Стара Загора.

- Работите като преподавател по поп и джаз пеене в Националното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора. Как съчетавате концертна и преподавателска дейност?

- Считам, че да работиш с млади хора е привилегия и съм удовлетворена от факта, че мога да предам знания и опит на своите ученици. Много често участвам заедно с тях в концерти и мисля, че това са най-добре предадените ми уроци. Известни световни музиканти също се занимават с преподавателска работа и всъщност двете дейности не само не се изключват, но се и допълват. За да бъдеш добър учител, е нужно да имаш верен усет, правилен подход и всичко да вършиш с любов.

- На 6 август т.г. ще пеете на джаз фестивала в Банско. Какво ще представите там?

- Ще имам удоволствието да участвам в 21-вия Международен джаз фестивал в Банско в компанията на прекрасните български музиканти Стоян Янкулов - Стунджи, Веселин Веселинов - Еко, флейтиста Борислав Ясенов и младия пианист Павел Цонев. Ще представим програма от популярни латино джаз стандарти и в ритъма на боса-нова, самба, ча-ча, танго ще повишим настроението на жителите и гостите на Банско.

- Работила сте в много държави по света с възможност да останете там. Защо избрахте да се върнете в България?

- Признавам, че, когато започнах да работя като музикант в чужбина, станах патриот. Имах намерението и възможността да остана навън, но това не се случи. Промених отношението си към страната ни и оцених, че живеем в едно прекрасно кътче от света. Имаме изключителни музиканти, умни и можещи хора и си струва човек да живее тук. Това, което ме терзае, е мръсотията, с която свикнахме да живеем. Може би трябва да вземем пример от Швейцария, където господства култът към чистотата и така се възпитават децата още от прохождането им.

- Смятате ли, че в днешно време музикантът може да се реализира?

- Днес това е възможно повече от всякога. Достъпът до огромна информация е неограничен. Съвременните музиканти разполагат с най-усъвършенствани технически средства да композират, записват и реализират своята продукция. Има достатъчно сцени за изява - концертни и клубни. И достатъчно медии, които да популяризират тяхното творчество. А колкото до поговорката „Музикант къща не храни“, мисля, че тя се тълкува неправилно. Истинският музикант трябва да е изцяло отдаден на своята работа и не му е писано да си стои на топло в къщи. Той трябва да пътува, да представя своята музика на различни сцени, пред различна публика, а неговото семейство да го подкрепя, да му осигурява комфорт за творчество и усъвършенстване, както, и да приема факта, че артистът често отсъства от своя дом. За щастие, двамата със съпруга ми сме музиканти и немалка заслуга за моите успехи има помощта и голямата подкрепа, които намирам в негово лице.