Над 600 казанлъчани са подкрепили подписката за паметна плоча на първите лютиери в Казанлък. Подписката, събрала повече от необходимите подписи на граждани, и останалите документи за поставяне на плочата на мястото, където е било първото лютиерско ателие в града, са внесени за разглеждане в Община Казанлък.

За това съобщи Стефан Саранеделчев, юрист, дългогодишен съдия и заместник-председател на Окръжен съд-Стара Загора, член на Инициативния комитет.

Инициативата за паметна плоча е във връзка с навършване през 2018 година на 100 години от началото на лютиерството в Казанлък. Идеята за това първи дава известният казанлъшки майстор на струнни музикални инструменти Андриян Андреев. По негово предложение е съставен 3-членен Инициативен комитет, в който влизат две юридически лица – СНЦ "Съюз на лютиерите в България"- Казанлък, с председател Пламен Милчев и "Кремона - България" ЕООД- Казанлък, представлявано от изпълнителния директор Елена Гамова, и едно физическо лице – Стефан Саранеделчев.

Инициативният комитет и Андриян Андреев са подготвили всички необходими документи, съгласно Наредба № 27 на Общински съвет - Казанлък, включително и подписка от над 600 граждани на града и на 24 октомври 2018 г. те са внесени за разглеждане в Община Казанлък. Предложението е плочата да бъде поставена на фасадата на жилищния блок, построен в двора, където през ноември 1918 г. Димитър Георгиев Саранеделчев е открил първото лютиерско ателие. Ателието през 1924 г. е преобразувано в първата у нас фабрика за струнни музикални инструменти "Кремона".

„Надяваме се, че на предстоящата сесия в края на ноември т. г. Общински съвет – Казанлък, ще вземе решение за поставяне на плочата, която към настоящия момент вече е подготвена”, каза за zakazanlak.bg един от най-активните членове на Инициативния комитет Стефан Саранеделчев. - Вземането на такова решение е исторически оправдано, защото точно преди 100 години е положено началото на лютиерството в града ни, с което казанлъчани основателно се гордеят.”

Към това се прибавя и фактът, че на 29 ноември 2018 година се навършват 49 години от смъртта на Димитър Георгиев Саранеделчев. Той е роден на 19 март (нов стил) 1892 г. в Казанлък и е починал в родния си град на 29 ноември 1969 година.

Стефан Саранеделчев, който освен деен общественик, летописец на старите казанлъшки родове и хроникьор на важни събития в града, позабравени в годините, е и наследник на Димитър Георгиев – основоположника на лютиерството в България. Димитър Георгиев Саранеделчев е брат на дядото на съдия Стефан Саранеделчев – Стойчо Саранеделчев, който бил най-големият в семейството с 12 деца.

Историята разказва как в края на Първата световна война един млад войник напуска фронтовете на Европа заедно със своята спътница - мандолина и печели шанса да чиракува сред гилдията на лютиерите от Маркнойкирхен. Откроява се с класата си сред най-добрите майстори от легендарния немски град. Точно този човек - Димитър Георгиев Саранеделчев, се завръща в България, като през 1918 година създава първото у нас лютиерско ателие. Намирало се е в къща на днешния адрес бул. „23 Пехотен Шипченски полк” 17. Седем години по-късно ателието се разраства и става първата в България фабрика за струнни музикални инструменти „Кремона”.