Той е само на 27. Носи и трите имена на своя именит дядо – писателя, драматурга и сценариста Йордан Радичков, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. И все пак, „ние сме различни хора, макар и от едно семейство”, казва внукът, който задължително слага Д. – от Димитров, между собственото си име и фамилията. И въпреки младата си възраст, вече е издал две книги с разкази „Игра на гъски” и „Малка човешка мелодия”, които представи в ЛХМ "Чудомир" в Казанлък.

Йордан Д. Радичков със Стефан Русенов

„Пиша както мога, разказвам истории, които ме вълнуват, част от тях са лични мои преживявания, има случки, разказани от мои приятели, както и абсолютно измислени ситуации”, споделя авторът. Дали му помага или му пречи родствената връзка с големия Радичков – помага ми, особено за продажбите, смее се внукът. Например младият литературен критик, преповадател и преводач от китайски Стефан Русенов му споделил преди време, че не бил чел Радичков и си купил негова книга. Но бил много разочарован, когато разбрал, че не е на Йордан Радичков, а на неговия внук. Оттогава станали приятели. Вероятно, за да не стават повече грешки, младежът слага Д с точка.

Иначе Йордан Д. Радичков пази ревностно спомените от своето детство, те са лични и съкровени. „Това, което остана от него, са всичките му книги. Намирам много неща в тях, които само аз мога да открия. Едно от най-вълнуващите неща, които съм чел от дядо си, това са неговите пътеписи до Сибир - „Неосветените дворове”. Книгата завинаги ще остане в съзнанието ми и я препоръчвам на всички читатели, които обичат Радичков, но не са стигнали до нея. Друг негов роман, който много обичам, е „Прашка” с послеслов от думи и камъни, както и неговите пиеси”, споделя още писателят.

Радичков-внук е завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, има магистратура по творческо писане, започнал и магистратура по история на философията, но я прекъснал. Има мечта. „Забравих я, беше много конкретна и практична”, измъква се младежът, който упорито търси своя собствен път в живота и в литературата. И междувременно разказва мъдри истории.