
„О, Фортуна“ е заглавието на латинска поема, излязла изпод ръката на неизвестен голиард. Този средновековен странстващ поет, вероятно принадлежал на една от множеството монашески общности, пръснати по цяла средновековна Европа, ни завещава поема, чийто първи препис ни е познат от известния Codex Buranus, днес съхраняван в Мюнхен. Кодексът е пергаментов и е създаден от двама писачи през 1230 г., като изследователите му и сега спорят за място на създаване и пътя му на движение.
Въпреки неразрешените загадки, или тъкмо поради това, днес ръкописът е сред най-популярните средновековни книги, а осемте включени в него, редом с поетическите текстове, миниатюри, привличат вниманието на артисти, композитори, писатели. А една от миниатюрите придобива такава популярност, че се е превърнал в своеобразен символ на извечната игра на съдбата с нас – хората. Играта на Фортуна с щастието, изменчивото щастие и живота на човека.
По същият начин Страхил Найденов си играе с мозаечните камъни (тесери), за да претвори превзелите въображението му образи, вдъхновени от невидимите стойности на действителността, която населява. С детска увлеченост, с увереност на възрастен, и с чувствителност на изграден художник, той подрежда дълготърпеливо малките цветни камъчета, иззети от природата, вдъхвайки им друг, нов живота. Живот, който сам той им е отредил да заживеят.
Xexqby преди 2 години
Xexqby преди 2 години