Казва инж. Николай Ибушев, генерален директор на „Арсенал“

*Преди оръжията са акумулатори, мотори, ел. двигатели, стругове, фрези
*Със средна заплата над 2200 лева и 10 хиляди персонал сме най-големият работодател в България

- Г-н Ибушев, тази година се навършват 100 години, откакто „Арсенал“ е преместен от София в Казанлък. Това, вижда се, е бил далновиден ход на управляващите тогава?
- Предприятието е преместено по редица причини. След Първата световна война и събитията след нея България се оказва в позиция всичките ѝ съседи да бъдат нейни противници. А в този момент Софийският артилерийски арсенал, каквото е било името на фирмата тогава, бил в столицата, съвсем близо до сръбската граница. Тогава, от стратегическа глeдна точка, военният министър генерал Иван Вълков, офицерството и генералитетът му решават, че този важен за отбраната обект трябва да бъде преместен на друго, много по-безопасно от стратегическа и военна гледна точка, място. Спират се на Казанлък, защото: първо, е в центъра на страната, и второ – Розовата долина и градът са естествено защитени от две планини – Стара планина на север и Средна гора на юг. Тогава комуникациите са били такива, че планините са били сигурни огради срещу всеки противник.
Другата причина е, че по това време в Казанлък вече е имало развити занаяти. Имало е хора техничари, които са обслужвали розопроизводството. Освен съоръжения за производство на розово масло, в града е имало копринени фабрики, текстилна фабрика със своите станове. Това е изисквало определена квалификация на хората, а тази квалификация била добра основа за развитието на машиностроенето – нов, сериозен отрасъл за Казанлък.
Не може да се отрече, че тогавашните управляващи са постъпили далновидно, като са преместили Арсенала с много добра перспектива именно в Казанлък под името Държавна военна фабрика. Тя е била под ръководството на Министерството на войната.

Първата постройка на "Арсенал" на казанлъшка земя и същата сграда днес

- Да не забравяме, все пак, че и самият генерал Иван Вълков е от Казанлък...
- Сигурно е имало и сантимент при вземането на това решение, но със сигурност той добре е познавал възможностите на родния си град, което не е без значение. Преместването на фабриката е причина по-нататък и за преместването от Италия в Казанлък и на фабрика „Капрони“ – за производство на самолети. И тогава, и сега е много важен кадровият ресурс, който бил наличен в града. Започва развитието на „Капрони", на текстила и постепенно Казанлък се превръща в един индустриализиран град. Смея да твърдя, че и досега той е най-индустриализираният град в България, основното е машиностроенето.
Някъде през 1939 г., преди Втората световна война, във военната фабрика вече има 2500-2800 работници, в това число 10-15 инженери и химици. Но най-бурното развитие на оръжейното производство в „Арсенал“ започва през 1953-1954 г., когато започваме да получаваме техническа документация от бившия Съветски съюз. И на тази база се развиват производства на определени въоръжения и боеприпаси. Тогава са изградени барутен завод, пиротехнически цехове, механични цехове, оптика, ремонтни обекти.
Преди това предприятието се занимавало основно не с производство, а с ремонти. То и „Арсенал“, каквото име получава фирмата през 1989 г., означава учреждение за съхраняване и ремонт на войсково имущество, според енциклопедията. Още при създаването си преди 146 г. в Русе предприятието е било за ремонт, съхранение и поддръжка на войсковото имущество. Като под войсково имущество се разбира всичко: от налчетата на обувките до кокардата на шапката и копчетата, оръжието, боеприпасите, взривателите, оптиката, биноклите, какво ли не. Дори полевите кухни с техните гюмове и тенджери.
Бурното развитие на завода започва наистина след 9 септември 1944 г., когато социалистическата държава решава да индустриализира България. До 1948 г. „Арсенал“ е бил Държавна военна фабрика, след това заводът става граждански и минава към Министерството на промишлеността. Получава името на Фридрих Енгелс. Започват да му възлагат други задачи. Например, усвояване и производство на акумулатори. Първите български акумулатори са произведени тук, после технолози, конструктори и машини са преместени в Пазарджик. Също и първите два дизелови мотора са направени тук, преди във Варна да построят завод за тях. Преди да бъде прехвърлено в Пловдив, сглобяването на първите български автомобили „Булгар Рено“ също е било в Казанлък. На „Арсенал“ се възлага усвояването и производството на първите стругове, фрези, бормашини. Тук са направени и първите електрически двигатели, първите големи пружини за вагони и колела за тях. В този смисъл „Арсенал“ е майка на българската индустрия. Защото много производства започват тук, преди да бъдат разпръснати из страната, където се раждат нови заводи, като „Елпром“ в Троян, ЗММ в София и в Сливен. Няма друго такова предприятие, което да е помогнало толкова много за развитието на производствената машиностроителна база на България. Наред с това фирмата е и ковачница на кадри – ръководни и изпълнителски, за цялата страна, да не говорим за Казанлък.

Един от модерните цехове в Казанлък и новият завод в Стара Загора

- Да се върнем към военното производство, с което е известен „Арсенал“ днес?
- Както казах, през 1953-1954 г. започва производството на военни изделия, което се развива досега. „Арсенал“ се превръща в основния производител в региона, на Балканския полуостров, на оръжия и боеприпаси, удовлетворяващи основно сухопътни войски, които на практика са основата на всяка една армия. При нас номенклатурата е много голяма. Най-грубо казано, специалистите от военните министерства, които идват, за да поръчват различни неща, при нас могат да намерят повече от половината продукти, които ги интересуват. Естествено, танкове не правим, но що се касае до масовите въоръжения от типа на пистолети, автомати, картечници, гранатомети, безоткатни системи, ракетно-стволни системи и абсолютно всички боеприпаси за тях, а и не само за тях, всичко това ние го произвеждаме.
Когато бяхме държавно предприятие и под влиянието на Съветския съюз, ние бяхме задължени да не променяме абсолютно нищо от това, което бяхме получили като документация. Науката, техниката вървяха напред, но ние нямахме шанс да вкарваме някакви новости. След приватизацията през 1999 г., когато взехме нещата в свои ръце, промяната във всички оръжия и боеприпаси за нас вече е максимално възможна в посока по-добра технологичност, по-голяма ефективност, но без за се нарушава функционалността. При нас това сега се прави непрекъснато, то е процес. Например, произвеждаме оръжия и на стандартите на бившия Варшавски договор, и на НАТО – това ни дава по-голяма възможност да търгуваме според търсенето. В това отношение сме страшно гъвкави.
Не съм ги смятал, но след приватизацията сме вложили в „Арсенал“ повече от 200 милиона лева и няма да спираме. Мога да обобщя, че след 1944 г. се направиха много неща, но такова бурно развитие, като сегашното, в „Арсенал“ не е имало. Бих го оприличил на избухнал вулкан. Токова нещо историята на фирмата не помни. Причината е, че сега вече кадрите, с които разполага „Арсенал“, позволяват това да стане.
Характерна особеност за нашето производство е, че за разлика от много други производители, ние на практика си правим сами всички детайли, сборки и подсборки, необходими за нашите изделия. Почти нямаме кооперация, единствено поръчваме и купуваме неща, които нямат характер на въоръжение: дървени сандъци, картонени опаковки, кутийки, текстилни ремъци, калъфки… от този род неща.

- Как изглежда кадрово фирмата? От доста години сте най-големият работодател в България?
- Персоналът ни наближава 10 хиляди души. Наистина най-малко от 15 години сме най-големият работодател в България. Ресурсът на Казанлък е изчерпан отдавна от нас, имаме стотици хора, които ги караме на работа от Стара Загора, Калофер и Карлово. Габровци има, и сливенци работят тук, малко хора от Смолянско. Който търси поминък, намира добър поминък в „Арсенал“. По показател средна заплата в машиностроенето пак сме на първо място. Тя се променя постоянно. Не е тайна, в момента е над 2200 лева.
Правим възможното да си „произвеждаме“ и кадри. Със съдействието и на местната власт открихме в Казанлък филиал на Технически университет – София, имаме специално разработена студентска Стипендиантска програма. Грижим се за дуалното обучение на машиностроители в средните училища, учениците провеждат практиките си при нас. От години имаме работнически фамилии, в които поне три поколения работят в „Арсенал“. Такова е и моето семейство.
Сега купихме в Стара Загора бившия завод „Светлина“ с идеята да изнесем там направата на детайли за нашето оръжейно и боеприпасно производство, които не се контролират от служба КОС – Контрол върху общественоопасните средства, защото това са най-нормални машиностроителни детайли, които не са опасни. Целта ни е да използваме в този завод като работници хора, които евентуално ще бъдат съкратени заради Зелената сделка и реформите, които предстоят в комплекса „Марица Изток“. Вече сме монтирали голяма част от оборудването и продължаваме. Амбицията ни е оборудването да бъде максимално автоматизирано, като се използват роботи-манипулатори. Когато всичко е готово, там ще се работи по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, защото оборудването е много скъпо и трябва да се използва максимално. Старозагорската ни инвестиция нараства – ако вземем общо с покупката на завода, вече надхвърли 10 милиона евро.

Обновените вътрешнозаводски пространства, реновираният фирмен стадион и изградените хиляди паркоместа за автомобилите на арсеналци

- Известни сте и със социалната си политика?
- И по оценка на синдикатите няма друга такава социална политика на предприятие в България. Оставяме настрана заплатите. Ние даваме и ваучери в максимален размер, които са двойни за Великден, Празника на „Арсенал“ и Коледа. Поевтиняването на храната в столовете е такова, че те на практика работят без печалба. Отделно от това, наши работници почиват безплатно със семействата си на морето в нашата станция в Несебър. Направихме специален сладкарски цех, защото при нас е традиция всеки рожденик от персонала да получава подарък по една торта. 10 хиляди работници – 10 хиляди торти на година. Подпомагаме наши кадри или членове на семействата им при здравословни проблеми, подкрепяме редица каузи с обществена значимост в Казанлък и общината.

- Следвайки символиката, за 100 години на „Арсенал“ в Казанлък дарихте 100 хиляди лева за Празника на розата ‘2024. Какво друго да очакваме за юбилея?

- Няма да разкрия подробности, освен това, че на 27 септември ще бъде кулминацията на тържествата, когато е Денят на отворените врати в „Арсенал“. Всички са добре дошли. Празнуваме на заводския стадион, гостите могат да разгледат музея и шоурума на дружеството. Фирменият празник е мащабен и се превръща в празник за града и общината – миналата година в този ден бяха изядени 170 хиляди кебапчета и изпити 15-16 тона бира. По случай вековния ни юбилей тази година се организират и вече се провеждат редица инициативи, предстоят още приятни изненади за хората от Казанлък и региона.
Ваньо Стоилов, 24 часа


С изложба, посветена на историята, настоящето и бъдещето на "Арсенал", открита на 4 април 2024 г. в Дома на културата "Арсенал", започна поредицата събития за отбелязване на 100 години от установяване на предприятието в Казанлък. Изложбата привлича интереса на казанлъчани и гостите на града. Тя може да се разгледа до края на годината, входът е свободен