Мисията ми е да върна доброто име на Института по розата

Казва доц. д-р Ганка Баева, директор на Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък

Доц. д-р Ганка Баева е директор на единствения Институт по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) на Балканския полуостров, намиращ се в Казанлък, от 1 февруари 2017 година. Тя е завършила „Растителна защита”, специалност „Хербология”. Работила е в Института за защита на растенията – Костинброд, по-късно – в Института по почвознание и агроекология „Никола Пушкаров”, където е била ръководител-направление „Защита на растенията” в продължение на 5 години.

Родена е в София, но родословното й дърво е от Казанлък. Съпругът й също е от града на розите. В Казанлък доц. Баева се завръща, за да оглави Инистиута по розата и етеричномаслените култури в тежък за него момент. Създаденият през 1907 година като Опитна станция и стигнал до нивото на уникален Научен център, през последните години Институтът претърпя редица метаморфози и преживя доста кризисни моменти. Всичко това се отрази негативно най-вече върху развитието на научната дейност в него. За това как се развива днес ИРЕМК разговаряме с неговия директор доц. д-р Ганка Баева.

- Доц. Баева, година и половина сте на този пост. Как оценявате състоянието на Института сега и какво искате да постигнете в неговото развитие?

- Институтът по розата и етеричномаслените култури е единственият център в направлението розопроизводство, етеричномаслени култури, ароматни медицински растения и билки в България, на Балканите и в света. В своето развитие той е минал през много етапи, в момента е в структурата на Селскостопанска академия, където е неговото място. Изследователската дейност е основна, като се развива с приоритетите на Академията, съобразявайки се с държавната политика в областта на селското стопанство и с общата аграрна политика на Европейския съюз. Основно екипът ни работи с научно-изследователски и научно-приложни проекти. В моменти имаме проект със Селскостопанска академия. Основната дейност, която сме заложили в него, е селекция и семепроизводство на ароматни медицински растения, агротехнология на ароматните растения, в това число и растителна защита, както и преработка на продукти от етеричномаслени култури, дори и отчасти козметика като научен продукт.

Моето виждане за Института е да върна доброто му име, тъй като, за съжаление, през последните години той претърпя доста метаморфози. Това е основната ми мисия, тъй като положението с колектива не беше много добро. Сега нещата тръгнаха. Върнаха се четирима от старите научни работници. През миналата година имахме защитени една докторска дисертация и два конкурса за главни асистенти, върнаха се двама асистенти, има още една дисертация от асистент, останалите двама започват самостоятелна подготовка на дисертация. Така нещата се подобриха, защото беше доста тежко положението. Ако тези хора не се бяха върнали, ако не бяха тръгнали към асистентстки места, те все пак са доктори на науката, нещата нямаше да се получат, щеше да остане само едно производство. А какво е един научно-изследователски институт без научна дейност?!

- Преди години бяхме свидетели на едно противопоставяне на служителите спрямо научните работници. Сега как стоят нещата?

- Сега мога да кажа, че няма такова нещо. Положението е овладяно. Няма напрежение между отдел „Производство” и отдел „Наука”, и двата отдела са включени в проекта, по който работим в момента. Имаме 6 научни работници заедно с мен, общо сме 30 души. Щатът е за 33-ма, имаме няколко незаети бройки. Обявяваме две асистентстки места и едно свободно място за специалист.

- Какви конкретни проекти предстоят в бъдеще?

- Моята единствена цел е научно-изследователската дейност в Института да тръгне. Целта ми е израстването на научните кадри, да има хабилитирани лица и след мен да остане ръководител от самия институт, а не външен човек да идва да го ръководи. Аз също дойдох от другаде, но бих искала да подготвя хора от колектива тук, способни да го ръководят, така че следващият директор да бъде от този екип. Така ще има приемственост във всяко едно отношение. Не пренебрегвам производствената част, защото оттам се печелят средства. Имаме 500 декара рози, 150 декара лавандула, сеем зърнено-житни култури, стопанисваме маточници и при розата и лавандулата, събираме резници и ги вкореняваме в оранжерии. Произвеждаме и продаваме разсад от рози и лавандула със сертификат за сорт и гарантирано качество. Заедно с това предоставяме на производителите технология за производство, нашите научни работници им оказват практическа помощ... Но основното е тук да има научен потенциал, научното ядро трябва да е силно.

- Всъщност, как точно се издържа ИРЕМК?

- Ние сме на бюджет към Селскостопанска академия, която е към Министерство на земеделието, храните и горите. Институтите са общо 27.

- По Ваша инициатива беше направено широко обсъждане на проектозакона за розата, как се развиват нещата в тази посока?

- Законът за розата има за цел да създаде благоприятни условия за развитие на розопроизводството, като регулира производството, преработката и търговията с розов цвят и продуктите от него. До момента в страната няма такава нормативна уредба, която да стимулира отрасъла и да насърчи неговото развитие, това ще е добро начало. В момента още се работи по проектозакона. Научното обслужване на розопроизводителите и розопреработвателите ще се извършва от нашия Институт. Ние ще сме научното звено в този проект.

- Колко са насажденията от маслодайна роза и лавандула в момента у нас и кое е оптималното количество за България, за да не се получава недостиг или свръхпроизводство?

- Цифрите са различни, но розовите насаждения със сигурност са над 40 хиляди декара, дори отиват към 50 хиляди, някъде дори споменават и по-голямо число. За лавандулата не мога да кажа. Този Закон за розата трябва да регулира тези процеси, за да няма свръхпроизводство. На практика, не бих могла да кажа как точно ще се получи, защото има големи розопроизводители, които са регистрирани като земеделски производители, но има и малки производители, които пък добре си гледат розовите насаждения и получават хубава продукция. Но за мен важното е да бъдат регистрирани като производители, за да има една статистика и адекватна картина на производството и да не се получава това свръхпроизводство.

- Как стои въпросът с дестилерията на ИРЕМК и сградата, където се помещаваше Музеят на розата, а сега се ползва от частна фирма?

- Преди 3 години дестилерията е дадена под наем, тя работи с фирмата, която я е наела. Относно сградата на бившия Музей на розата – през миналата година за залата, която бе свободна, след като Музеят на розата се премести, бе обявена обществена поръчка. Проведе се търг, който бе спечелен от настоящите наематели. Една година стоя без да бъде ремонтирана или извършвана някаква дейност. Тази година новите наематели си направиха ремонт, обновиха я и направиха Комплекс „Музей на етеричните масла”, където предлагат техни продукти. Плащат си месечен наем. На този етап няма конфликт на интереси, с тях не участваме в общи проекти, нямаме никакви контакти в работата си. Ако Законът за розата влезе в сила, може да ги помоля да напуснат, в зависимост от изискванията в него. Но към момента залата е отдадена под наем по същия начин, както е отдадена дестилерията.

- В момента с какви лаборатории разполага Институтът?

- В момента в тази изпитвателна лаборатория, където се извършват химико-физични анализи на почва, идват производители, които носят почвена проба, които изследваме за pH и други показатели и им казваме какво могат да отглеждат. Отделно имаме газ-хроматограф, който прави анализи на качеството на етеричните масла. На производителите, които носят маслата си, даваме протокол какво съдържат те, какво е процентното съдържание на определените съставки, дали маслото е от един сорт или е смесица от различни сортове, за да знаят какво е неговото качество. В момента правим анализ на розово и на лавандулово масло. За да изработим тези анализи, ние трябва да имаме т.нар. свидетели. Това са тези съставки, които се съдържат в даденото масло, които съответният апарат отчита в какви граници се намират, т.е. това са еталони, които се следят дали ги има в съдържанието. Все още не можем на всички етерични масла да следим съдържанието, защото тези свидетели са много скъпи и на този етап не можем да си позволим да си закупим за всички етеричномаслени култури.

- Казахте, че разработвате и козметични продукти. Това е доста любопитно за дамите, които ценят продуктите с естествени масла. Открехнете малко тайната...

- Имаме колежка, която разработи козметичен крем като научен продукт. В него се съдържа розово масло, но има и други етерични масла. В бъдеще ще направим постъпки в Патентното ведомство да патентоваме крема. Имаме разработена и маска за лице от сух розов цвят, която все още не сме представили никъде. Също наш продукт. Така че, вървим напред и в тази посока.

- Вашето най-голямо постижение за краткото време на „горещия стол”?

- За една година и половина отчитам развитие на научния потенциал в Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък. Това ме радва.