Скрит между листата, кълвачът понякога трудно се забелязва. Присъствието му издава единствено механичното барабанене на човката по стъблото или по клоните на дървото. Малък екземпляр от птиците, които са известни под името „Голям пъстър кълвач“, е забелязан да пъстрее високо в клоните на дърво в парка на "Арсенал". И отново, както при забулената сова, птицата е видяна от зоркото око на фотографа Искра Буюклиева. Споделяме снимките, направени от нея, за да ви бъде пъстроцветно настроението и ведро в душата.


Големият пъстър кълвач е широко разпространен в Европа и Северна Азия и обикновено е постоянна птица. Той има пъстро оперение. От горната страна тялото е черно със синкав блясък. Челото е белезникаво, а темето и тилът са яркочервени. Бузите, плещите и една тънка надлъжна ивица по шията са бели. Долната страна на тялото е сивобяла с оттенък на охра и червени надопашни пера. Крилата са черни с бели петна. В България големият пъстър кълвач е постоянна птица. Среща се в равнините и планините до горната граница на горите. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори, паркове и овощни градини.

Храни се с разнообразна храна – през пролетта и лятото с насекоми, които лови под кората на дърветата и по земята. Често прави дупки по кората на млади иглолистни дървета и пие сок. През есента и зимата приема повече растителна храна – сухи плодове, боровинки, семена на иглолистни дървета. Той откъсва шишарките, поставя ги в малки дупки по сухите дървета и със силни удари изважда семената. Така дневно един кълвач изважда семената на около 50 шишарки.

Полетът на големия пъстър кълвач е вълнообразен с последователни издигания и спускания. Разстоянието, от което може да се чуе неговото ритмично барабанене с човка върху дървесната кора, зависи от вятъра и от състоянието на дървото – сухият дънер произвежда много по-силен звук от този на суровото дърво.