Казанлъшка околия – лидер в производството на ягоди и малини

Много интересни и същевременно малко известни факти от икономическото развитие на Казанлъшка околия през 30-те години на миналия век разкрива научно изследване на д-р Момчил Маринов, директор на Исторически музей „Искра“. Част от изследването той сподели за чителите на сайта zakazanlak.bg:

- Д-р Маринов, една от най-интересните теми на проведените наскоро традиционни Краеведски четения в Казанлък, е темата, която отворихте за лидерството на Казанлъшка околия в производството на ягоди и малини през миналия век. Факт, който е малко известен на съвременното поколение.

- Би било любопитно за казанлъчани да знаят, че освен център на розопроизводството и лютиерството, регионът ни има и други постижения в икономическата карта на страната. В края на 30-те години на миналия век има период, известен като второто „златно стопанско десетилетие“ на България (първото е т.нар.„Labelleepoque“, „Бел епок“ – хубавото време през първото десетилетие на 20 век или наричано още 10-те тлъсти години, до навечерието на Балканските войни). Второто златно време е периодът след световната икономическа криза през 1929-1933 година, до включването на България във Втората световна война. Тези 7-8 години се характеризират с една икономическа динамика, с последователен икономически възход, като изключим кратките смущения през 1936-1937 година. Този период дава добри образци на българското стопанство.

Интересното е, че тогава Казанлък става един от районите, в които се развиват целенасочено производството и търговията на недотам характерни за нашите места култури – ягоди и малини. В четири селища на някогашната Казанлъшка околия, която се е простирала на запад от Осетеново до Гурково на изток – в Горно Паничерево (дн. Ягода), Оряхово (дн. Шаново), Долни Мъдреци (дн. Юлиево) и Тулово, ягодопроизводството и малинопроизводството са особено интензивни и печеливши. В тези силни години всички български правителства имат последователност в политиката си за преориентиране на селското стопанство. В класическия профил, с който свързваме Следосвобожденска България като доминация на зърнопроизводството и животновъдството, се прави опит - донякъде системен и успешен - за навлизане на т.нар. технически и индустриални култури, даващи по-висока принадена стойност. Това са най-вече овощни насаждения, ягоди, малини, тютюн, чието отглеждане се насърчава с държавна помощ.

- Какви са конкретните измерения на това преориентиране в Казанлъшко?

- Отглеждането, а впоследствие и търговията на новите култури има три основни постижения.
Първото от тях е производството на ягоди и малини. Най-много площи с ягоди са култивирани в землищата на четирите селища - днешните Ягода, Шаново, Юлиево и Тулово. През 1938 г. за първи път се изнасят значителни количества ягоди в полуконсервирано състояние – т. нар. пулп. Фирмата износител „Мандел & Караджов” от Пловдив заплаща на производителите „твърда” цена от 3,90 лв./кг. Очакванията за средната реколта са около 600 кг/дка, а максималната от добре отглеждани и наторявани ягоди – 1000 кг/дка. Годините 1938, 39, 40, 41-ва са силни в този бранш.

Консервното предприятие „Зимнина” на Районния кооперативен съюз (РКС) в града, насърчено от добрия пласмент на консервите, решава да увеличи и въведе още по-голямо разнообразие в производството им. Целта е по този начин да се засили и зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството в града и околията. Положителната роля на консервната фабрика се състои в предназначението й да „поглъща” излишните количества зеленчуци, давайки възможност на пазара да се поддържат задоволителни за производителите цени.

На РКС е разрешено от Министерството на земеделието да обзаведе вакуумна инсталация за приготвяне на плодови и зеленчукови консерви. Инсталацията е единствената по рода си в Казанлъшка околия.

Към 1939 г. в околията функционират 16 народни консервни работилници. Общото производство достига 80 482 килограма зеленчукови и плодови консерви. Разпределението на производството в околните селища е: Енина – 3195 кг, Дъбово – 14 645 кг, Зимница – 6380 кг, Елхово – 1630 кг, Николаево – 5435 кг, Габарево – 8560 кг, Павел баня – 3841 кг, Голямо село (дн. с. Тъжа) – 1806 кг, Александрово – 2247 кг, Долно Сахране – 3135 кг, Крън – 1347 кг, Ръжена – 4025 кг, Копринка – 7317 кг, Шипка – 2810 кг, Мъглиж – 7410 кг и др.

През 1940 г. от околията са изнесени за чужди пазари 298 350 кг ягодов пулп, 90 600 кайсиев, 42 490 кг къпинов и 21 750 кг малинов пулп.

- Кои са следващите две постижения на селското стопанство в региона по това златно време, както го определихте?

- Разбира се определението „златно“ следва да се възприема толерантно. Точно през този период във връзка с тази преориентация, която става в района, много бързо навлизат новите етерични култури, като тук е огромна ролята на Института по розата. Ментата и лавандулата са лидери, като ментата дава много добри резултати в Розовата долина, подобно на английския си прародител. През 1937 година се получава средно по 4.5 кг от декар чисто ментово масло, като цената му е 450 лева/кг (В следващ разговор ще онагледим и покупателната възможност и съотносимост). Това е второто постижение.

Третото постижение е овощарството. Като първостепенен овощарски център се очертава Крън, като землището на селото е заето с повече от 1000 дка овощни градини. Основно тук се отглеждат ябълки. В района има много добро развитие и на орехови насаждения. Kъм 1936 г. износът на орехови плодове от околията достига до 556 хиляди килограма, което представлява 16,91% от целия износ на страната, възлизащ на 3 287 000 кг. Стойност представлява и дървесината на ореховите масиви, след като дърветата престанат да дават плодове. Дървесината се употребява за изработването на шперплат, на дървени части на огнестрелни и хладни оръжия, а ореховите листа намират приложение в медицината и се изнасят в сушено състояние. На общините се раздават безплатно орехови фиданки, заплатени от Земеделската камара в Стара Загора. Докато работи на територията на Казанлък, чешката фирма „Аеро-Прага“ субсидира засаждането на орехови дръвчета, тъй като фабриката използвала дървесината за изработка на каросерията и седалките на автомобилите.

- Какво още любопитно и малко познато съдържа Вашето изследване за икономическото развитие на Казанлък и региона през 30-те години на миналия век?

- Към 1936 г. в Казанлъшко са засети, макар и скромни по размера си, 45 декара фъстъци. През гара Казанлък са изнесени 150 000 кг, а от гара Тулово – 50 000 кг. Очакванията са общият износ от околията да надхвърли 500 000 кг. Цената варирала в диапазона 7,50-8,00 лв./кг.
В Казанлъшка околия се е отглежда и памук - през 1936 г. засетите площи възлизат на 552 дка, от които 120 дка се намират в Оряховска община (днес с. Шаново). Само за една година заетите площи с памук почти се удвояват.
През 1939 г. Акционерно дружество „Соя” – София, решава да засее терени със соя и в Казанлъшка околия.

Изобщо, през 30-те години на миналия век може да се каже, че в България и конкретно в Казанлъшко се наблюдава осезаем подем в селското стопанство. При това в производството на култури, не толкова традиционни за нашия регион, но очевидно намерили добра почва за отглеждане и радушен прием на продукцията навън.