720 километра по билото на Стара планина от единия до другия край на България, с височинна разлика от морското равнище до връх Ботев, извисяващ се на 2376 метра, изминават трима казанлъчани – Димитър Димитров, Христо Карагяуров и Мариан Ненков. Те са активни туристи, но този тежък преход и за тримата е първи. Христо и Мариан са арсеналци – Христо е конструктор в Завод 1 и работи тук повече от 30 години, а Мариан е началник-цех в Завод 3 и има 26 години работа в предприятието. Затова напълно логично е тяхното решение да носят със себе си знамето на „Арсенал“ и да го развеят в двете крайни точки на България – на връх Ком и на стръмния нос Емине. Знамето на „Арсенал“ днес се вее и на връх Ботев, също поставено там от арсеналските планинари. Третият казанлъчанин в трудния планински преход е председателят на Клуба по пешеходен туризъм към Туристическо дружество „Орлово гнездо“ – Казанлък.


Въпреки че тримата казанлъчани са изпечени планинари и не им се опъва никой преход, преминаването на България от край до край по билото на Балкана, от връх Ком до нос Емине, е едно от най-трудните изпитания в живота им досега. Преходът не е лек, върви се по пресечена местност и трябва да имаш не само физическа, но и психическа издръжливост, за да вървиш по 12 часа всеки ден. Спират от хижа на хижа, отдъхват, пукат пришки с игла и ги превързват с хирургическа точност, лекуват напрегнатите си мускули с магнезиево олио и рефригеранс, помагат си един друг, подкрепят се и се веселят. На сутринта стават в 5 часа и тръгват по следващия участък от прехода, понесли тежките си раници и неутолимото желание да докажат на себе си, че ще издържат докрай. И вместо за 20, преминават пътя Ком-Емине за 18 дни, изминавайки не по-малко от 40 километра на ден.


Времето е сухо, но затова пък по планинския път има чешми, които утоляват жаждата на планинарите. Минават покрай внушителните скали на Лъкатник, след хижа „Тръстеная“ опитват от малините в най-големия малинов масив у нас, катерят Старопланниското Конче, а после се дивят на красивите алпийски рози. На „Предела“ попадат на рядко срещан по тези места червен кантарион, отдъхват на Англикина поляна и се наслаждават на бистрите извори на река Камчия. На Витиня с часове заобиколят заградените територии на държавното и на частните ловни стопанства. След хижа „Мазалат“ до чешмите, наречени “Корита“, снимат изсъхнало дърво, заело твърде странна форма като във фентъзи филм. Радват се на причудливите добростански каменни гъби.


По традиция, излъчен от туристическата група отбор играе футболен мач с отбор на село Дъскотина – там планинарите са настанени в училището и задължително трябва да поритат топка с местните футболисти. За жалост, досега отбор на туристи не е печелил срещу футболния отбор на Дъскотина, може би, защото след 12 часа преход умората си казва думата.

А хижите са като градските хотели – има скромно обзаведени, има и с 4 звезди, има и прекрасни някога сгради, изоставени от предишните си собственици и непотърсени от новите, ако се намират такива. Много често, леглата са постлани направо под звездите, но точно тогава е най-романтично и забавно. Тогава се и сплотяват членовете на екипа, тръгнали не за авантюри, а за каляване на волята и доказване на собствените си възможности.


Мариан тази година става на 60 години и иска да си подари това изживяване по случай годишнината. Още повече, че дъщеря му изминава прочутия път Камино и той приема нейното предизвикателство. След една софиянка, е най-възрастният участник в похода. 61Христо, като дългогодишен планински водач, отдавна се гласи да предприеме този труден преход и ето че сега му идва времето. Третият казанлъчанин – Димитър, е солидарен със своите приятели и тримата са единствените казанлъчани в близо 50-членната група, половината от която така и не успява да стигне до края на маршрута.

От връх Ком всеки си взема по две камъчета, по традиция. По традиция, на нос Емине едното се хвърля във водата, отпива се глътка шампанско за победния край, и се взема друго камъче от стръмния морски бряг – доказателство, че си покорил цяла България от запад на изток. Доказал си, че можеш.


Казанлъчани правят и друго – те развяват знамето на „Арсенал“ и на връх Ком, и на връх Ботев, и на нос Емине, облечени в тениски с фирмения знак. Като израз на уважение към дружеството, в което преминава техният професионален път. Междувпрочем, знамето на „Арсенал“ се вее и на покрива на света - Еверест. Българската експедиция до емблематичния връх през 1984 година се осъществява с подкрепата на казанлъшката фирма.