Норвегия-Швеция-Германия-Турция…, България – Казанлък. 10 самостоятелни изложби и стотици художествени работи, „пръснати“ по света на „живо“ и в необятното пространство на интернет, правят един автор разпознаваем и обичан от своите ценители вече десетилетия. Людмил Николов/ LjudmilNikolov. Артист!
Профил, анфас, графичен рисунък и акварелни „петна“, динамични композиции и ярки характери, постигнати сякаш само с едно движение на писеца, топнат набързо в туша и в игривата смелост на иронията… И всичко това – в рядко пъстра поредица от всевъзможни цветови решения, често закачливо декорирани в живата, като главна градска улица, техника на колажа, поставена като оригинално сценографско решение на нечия театрална сцена.
Театърът! Театърът шепне иззад завесите на художествените работи на Людмил и няма начин това да не бъде усетено, ако не забелязано. Може и не всякога съзнателно търсено в неговото творчество, но театралното винаги присъства. Няма как, Людмил е актьор. Сцената е в него по рождение, както и той в нея. За сина на славния казанлъшки искрист от втората половина на миналия век – Жоро Николов, няма нищо по-естествено от това. Нещо повече – Големият шанс за Людмил е точно Театърът! От 1990 г., когато с румънската режисьорка Ирина Никулеску правят курс за куклен театър в Хордаланд театър в норвежкия Берген, неговият живот е непрекъснато свързан с тази сцена. Там той работи като актьор, режисьор и сценарист, написал е 17 представления за местната трупа.

Людмил е от онези артисти, щедро дарени с изразителността на актьорството, музиката и художеството, които сцената няма как да не обича. Също – и нейната публика. Следвайки своята свободно-авантюристична природа, този любопитен казанлъчанин прави от живота си едно малко чудо, каквото малко автори успяват да си сътворят. След първите години в читалище „Искра“, където се „мотае“ непрекъснато в краката на талантливия си баща Жоро Николов – режисьор, актьор и художествен ръководител на местната трупа, младежът поема своя си път.
Знам всяка прашинка в „Искра“!
„Пораснах там!“, разказва Людмил. Той излиза на сцената първо без професионално образование, което завършва успоредно по линията на т.нар. по онова време в театъра „член девети“. Прохожда със Злати Златев. От 1974-а до 1986 г. Николов работи в Сливенския и Пловдивския театър. Сега се смее, защото в Сливенския театър отива с „партийно решение“, каквото и да значи това за днешните млади хора. Вратите към сцената му отварят режисьорите Лидия Александрова, Слави Маленов, Петър Пашов, Емилия Цанкова, проф. Атанас Илков и Николина Георгиева. И сякаш сам Бог – „Най-големият отгоре!“, му казва: “Сцената е твоя!“. В спомените му са живи големите казанлъчани, които познава лично: Чудомир, жена му – леля Мара, Стефан Гецов, а родният дом на „Тунджа“ 1 помни бурни дни и нощи с още звезди като Любомир Кабакчиев, Калоянчев и „кой ли не… кой ли не?!“…От седмичната детска „Санитарна градина“ и къщата, където заедно с Марин Добрев играли и мечтали и където „ядох бой и какво ли още не…!“ до театралната сцена на Бергенския театър животът продължава да увлича Людмил в пътешествията си между двете крайности: „Да се смееш ли, да плачеш ли…?!“. Но, сякаш смехът винаги е бил повече. Както и Казанлък. „Той винаги беше с мен и е в мен!“, казва Людмил, който повече от 30 години живее в норвежкия град Берген.
29-и ноември 2021: Людмил прегръща Казанлък

Нищо не става без приятели!
Людмил вярва в приятелството. И в близостта. В организацията на това първо по рода си събитие са още братът на Людмил, небеизвестният в Казанлък арх. Николай Николов и синът му Лъчезар, също архитект. Съвместно с проф. Добрев те правят и невъзможното, за да оживеят от видео-екрана образите в цветове на Людмил Николов, аранжирани в презентация –подборка от над 700 негови работи. Напоследък Николов работи с изразните средства на дигиталното изкуство. Здравето не му позволява рисуването с бои. Но това не пречи на изразността в изкуството му. То все така звънти в стройните форми на китари, саксофони, лири, арфи – в цялата магичност на един нощен джазопис от спомени, трупани от Людмил по света и у нас цял един живот с насмешката на неговата неповторима иронична усмивка.
Иронията-хуморът-шаржът
Тръгнал към европейските сцени след програмите на Слънчев бряг, където прави професионално куклено шоу за туристи, Людмил остава верен на радостта на публиката, родена в хумора и смеха, развити в неговите зрели работи до философията на самоиронията. Неговите образи, дори шаржовете, които подарява на приятели, са иронични, но незлобливи. Това придава щипка топла веселост на човеците му, в една близка с Чудомир изразителна емпатия между него и хорския свят, в който авторът се разтваря с радост. Вероятно затова още с първата поява на Людмил на екрана пред публиката в неговата вечер „Людмил и приятели“ в малката препълнена зала на Казанлък се усеща Любов: 1993-а – Людмил пее в популярно тв-шоу след спечелен конкурс за дуо с голямата шведска певица Елизабет Андреасен, носителка на Grand Prix и наградата на Евровизия.
Европа му отива. Там казанлъчанинът попада, след като грабва без много да му мисли, своя Голям шанс. Като много български сценични изпълнители, веднага след 1989-а, Людмил поема по пътя на норвежките кораби и техните курортни пристанища. Състезава се за този шанс с 300 родни оркестъра, „взима акъла“ на комисията и печели. Подготовката тече в Казанлък – основават музикалното трио Living Dolls.
И шоуто започва!

Приятели му купуват назаем първия бус за музикантските турнета. На приятеля си Камен Мирчев дължи и успеха в живописта. Точно като по филмите, Людмил продава първите си картини на шега – във фоайето на хотела, където го прибира Камен Мирчев. Картини, силно казано – нарисувани са върху взет набързо картон – отпадък от кухнята на ресторанта в хотела. Шест „платна“, изпълнени с боичките на дете от комплекса, чиято майка окачва на стената работите, купени от възхитени японци и американци, с чиито пари Людмил си взема и първата лична кола на Запад. Той следва пътя си, не забравя казаното му навремето от Васил Апостолов, директорът на Старозагорския, после и на Пловдивския куклен театър: “Людмиле, българската сцена ще се окаже тясна за теб!“. Това е човекът, дал му първото професионално CV, което Николов представя в театъра на Берген. Да напусне страната незаконно, оставайки след някое турне в чужбина, Людмил има предложения още преди промените, но нямало как да остави на близките си тежката съдба на роднини с „избягал на Запад“. Дошъл в Норвегия законно като музикант, после той се връща към театъра – неговото професионално място. Людмил не се оплаква от съдбата, напротив! Живял е интересно. В спомените си пази уникални срещи, стискал е ръката дори на Фидел Кастро.
Норвежка приказка
Приказката си в Норвегия Людмил пише и разказва повече от 35 години. Пристигнал някога на 16 декември, още на 1 януари той започва работа като музикант. След три години не пропуска шанса си за връщане към театъра. Не пропуска и шанса си за страхотно семейство. Със съпругата Анна Орвиг свързват живота си с две чудесни български деца, които отглеждат с голяма любов. Да ги приберат при себе си от дома в казанлъшкото село Бузовград никак не е лесно. Но двамата опровергават предразсъдъците на всички български скептици, за което помагат много отново приятелите! В семейството сега има две пораснали момичета – адвокатът Мария и студентката по музикална терапия Ромина.
“Любовта е голяма работа!
Каквото искаме, ще ни се даде, то ще бъде, само, ако се обичаме! Всичко, което съм преживял, е с приятели! От всеки приятел съм вземал и те са вземали от мен. С техните „боички“ – цветовете на приятелите, съм създал своите картини“, казва Людмил. Казва го и пред публиката на „Искра“ 4, спотаила дъх за видеоразговор с него в края на виртуалната му изложба: “България винаги ми е липсвала! Вие сте с мен и аз съм с вас, приятели мои! И това е най-важното. Седнах, поех си дъх и пред мен се отвори един път, който изминах заедно с вас. И съм падал, и съм ставал, но винаги с усмивка и през смях! В силата и любовта, която ми давате, разбрах смисъла да обичам и да бъда обичан. Няма друго! Благодаря! Винаги ваш!“.
P.S.: Людмил Николов продължава да радва последователите си в социалните мрежи с нови картини. Ежедневно.
Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"
Otknov преди 2 години
Otknov преди 2 години