Каручката на туризма: Малкият камък голяма кола обръща

Казанлък няма как да стане курорт като Велинград, например, или Свети Влас, тук имаме други дадености. Но в едно съм съгласна: малките неща, които радват туристите навсякъде по света, са повече от ясни: Каракоев ги каза на срещата, домакинствана от кмета: информационни табели, отлични пътни знаци, достатъчно големи, на удобно място и отлично обозначени паркинги, не на последно място, тоалетни. Тия четири неща са задължителни, съгласна съм с Каракоев. Даже от 10 години насам, пиша за тях. Към списъка от дребни нещица, за които министърът няма как да ни помогне, бих добавила: работещ в почивните дни Информационен център, /чакаме го поне 10 години/, прословутите блок-билети за културните обекти /има нещо такова, но то все не проработва/, сцена в Розариума...А също - чисти покривки по масите и възглавнички по столовете в кафенетата, еднотипни маси и столове. Подредени!, а не пръснати като от внезапен смърч по „Искра“ в рамките на петте квадрата плочки в едно само заведение? Оградни саксии, стилни тенти, сервитьори в еднакви облекла..., редовно почиствани витрини...Такива неща за всеки уважаващ себе си собственик, са задължителни. Особено, за собственици на кафенета в град, с претенциите за туристически.

И още - пешеходна зона, в която да не се спъваш в насядали по кафенетата хора...

Апропо, забелязали ли сте, че ние, казанлъчани ходим по улиците, вместо по тротоарите, както в никой друг град. Тъпи ли сме? – не, просто няма тротоар, по който да минеш, без да ти останат токчетата между плочките, положени по времето на Кмета на Столетието, Станчо Коев. Бог да го прости! Друг проблем с тротоарите е непосилната жега в главата ти лете. Не се шегувам – липсата на сянка под „санираните“ дървета, които трябва да ни пазят от слънцето и да почистват въздуха ни, тая липса, наистина застрашава главата от пренапичане при юлските и августовски, над 30 градуса по Целзий денем. Ако приемем, че все пак, липите някога ще покарат, то на природата, няма как да разчитаме, да ни направи бордюрите и тротоарите. Може би това е голям разход. Но всеки голям разход, може да се раздели на много по-малки. В годините напред. Туристите не обичат да ходят в едно с колите. Изобщо, туристите, не обичат коли. В градовете те ходят пеша. А също и в т.нар. „зони за рекреативен туризъм“. Като край плажа, например.

Ако случаен турист, поиска да ходи от града до аквапарка пеша, няма да може

Някогашните велоалеи от Казанлък до Овощник са изцяло затревени. Всеки опит да се иде до плажа с колело, е обречен – не само тревите по някогашния вело-асфалт, пречат. Напреко на алеите, предвидени преди 30-тина години за колелета и спорт към Овощник, са паркирани коли, има дори един ръждясал контейнер. Сигурна съм, че на туриста, избрал да отседне в още хипотетичния хотел на Овощник, тая работа няма да му хареса. Просто, ако си извади колелото от джипа или тръгне пеша на разходка, ще потъне в бурени. Бурени, едно малко нещо, което с годините прави големи бели. Съсипва асфалта, например. Както и тротоарните плочки. Все скъпи, вече – големи неща.

Много се радвах да чуя на срещата преди два дни с министъра на туризма Николина Ангелкова в Казанлък, че в идеите на Общината е, това място да има поне един висококатегориен хотел! Крайно време е. Това не е нова казанлъшка мечта. За нея не една пресконференции даваше бившият кмет, Стефан Дамянов.

Комплекс с летище, явно е голяма хапка за устата на Казанлък. Небъдна работа. Голяма. Едва ли ще го има някога. Пак – някога, но в годините назад, районът край летището, наистина беше любимо място за краткотраен отдих на казанлъчани. Нищо, че не знаехме, че на това му викат „рекреативен туризъм“. Нито знаехме, че СПА е да идеш на банята в Овощник. С минерална вода. На баните, тогава им викаха „лъджи“. И се ходеше масово. Хората спортуваха на летището и караха колело към общинския плаж, където билетчето не струваше 15 лева. Ако сте решили точно днес да плажувате на Овощник, където бабите са ви водили като дечурлига без пари, пригответе: по 15 лева на човек за вход, по пет лева на кола за паркинг и по още пет на човек най-малко за вода и баничка, защото, знаете, не се допускат в обекта хора с храна и вода. Ако изберете велосипед, да знаете, че велоалеята е неизползваема. Ще се движите по шосето. Като стане новият хотел готов, може пък и велоалеята вече да е възстановена. Що са години, наши са.

Обяви го пред кмет и министър, председателката на Сдружението на ресторантьорите и хотелиерите тук, Костадинка Василева. На този етап, ако не живеете в Казанлък, а сте чули за изворите на Овощник, хотел със закрит басейн с минерална вода, наоколо няма да намерите. Няма как, просто – водопроводът с лечебна вода, наследен, май пак от времето на Станчо Коев, тоя общински водопровод от каптажа на Овощник до града излива половината си съдържание по пътя. Близо 15 години вече. Ремонтът е скъп, никой не се наема да го предвиди. Ремонтът на тая туристическа инфраструктура, също се оказва голямо нещо. Кой инвеститор при това положение, ще си направи басейн с минерална вода в града, не е ясно. Очевидно мечтаният хотел с много звезди, което значи – закрит басейн, ще ни къпе с чешмяна вода. Демек, СПА няма да има. СПА, значи лечение с минерална вода, все пак. Някога, това е било малко нещо – спукано тук-там, малко теч...това малко нещо, с годините също е станало голям проблем. Между другото – основна причина за липсата на траен бизнес-интерес към ремонт на басейна в училище „Антим Първи“, както и причина, за големите загуби на общинското дружество, което го стопанисва. Демек – онова, което държи Банята.

Такива бодат очите и на другото място, за което с радост чух на срещата с министър Ангелкова, че ще се превръща в нов туристически център. Това място също не е новина – поколения казанлъчани са се загаджили с бъдещите си жени и мъже, точно там - на язовир Копринка. Яхваш колелото, и айде: по моста – покрай бензиностанцията на Западното и – хоп на язовира с гаджето на задната седалка. Днес никой няма да качи момиче на задната седалка, нито на рамката, не е престижно. Ако иска да опита – падането още в първата дупка по пътя към язовира, му е гарантирано. Както и синините по дупето на девойката – после, иди, че обяснявай... Засега по тоя път върлуват само ромите, самонастанени в съборетините край язовира. Кой ли не опита да намери пари за тоя най-пряк път от града към това обичано място за летен уикенд? Опитвала е всяка общинска власт, но не е лесна задача тая. Скъпа е. Дамянов опита дори да „надхитри“ ФАР, щото вписа тоя път в проект, в който инфраструктурата бе недопустима дейност. Но той опита. В резултат на което, пропадна целият проект. Вече не помня евро ли бяха, лева ли, ония 460 хиляди, които се надахме, да направят Копринка съвременна „дестинация за рекреативен туризъм“.

Но преди да дойдат големите пари за големите неща, и тук има да се свършат редица по-малки. Ако искаме, да е място да туризъм. Пръскането за комари и кърлежи, например..., косенето на тревата... Лично аз, тази година повече не рискувам да ида на язовира, след нещастия ми опит да се разходя там преди точно две седмици. „Разходката“ продължи 15 минути. Резултатът от нея: 27 фадули по ръце, крака, врат и прочие телесни подробности. Бях надупчена успешно и съвсем безмилостно от атаките на цели стада комари, които се носеха и по язовирната стена, и по пътя към стария плаж, и по-нагоре, към виличките из гората. Имахме глупостта, да идем на язовира с бебе... Резултатът: майка, изпаднала в истерия. Добре че бях подготвена с тюлено покривало за количка.

То не е почивка, то не е рекреация. То си е жива мъка. Разбрах, че един друг проблем, е вече решен. Благодарение на Младежкия Екофест, организиран от сдружение „Взаимопомощ“, районът на язовира се е освободил за шеста година от боклуците си с безплатния труд на няколко десетки доброволци. Този път – по-малко боклук, „само“ 60 чувала битови отпадъци. 30 от ентусиастите бяха чужденци...Ако някой от тия младежи, е поискал да плажува, записвайки се от Чехия, да кажем за фест на язовир, заблудил се е. Условия прилични за плаж тук няма. Спасител на плажа, също. Всъщност, няма и плаж. Нито де юре, нито де факто.

Пътят към онова, което някога беше Централен плаж, е обрасъл също с трева. Повече от 10 години плажуването край Копринка не е разрешено и не се обезпечава със спасител от Общината.

Никой турист не обича да се измъчва, докато уж си почива. Или – уж - развлича. За да не измъчваме туристите, тръгнали към Казанлък, а да ги зарадваме, наистина трябва да посвършим доста. Абсолютно съм съгласна с министър Ангелкова, която, май наистина е заобичала Казанлък, след гостуването си на Празника на розата. Та, Ангелкова припомни на участващите в срещата, поканени от кмета Галина Стоянова, ресторантьори, хотелиери, директори на културни институти, розопроизводители, които искат да развиват туризъм, припомни няколко пъти, министърката: Новият закон за туризма предвижда повече участие на местната общност в развиването на тая дейност. Децентрализация. Това е линията на законодателя. Все повече ще трябва да си вършим работата сами. Тук. И заедно. Съгласна съм и със заключението от срещата, изказано от кмета Стоянова: „Трябва да се обединим около това, какви са нашите следващи стъпки и всички да бъдем достатъчно активни!“.

Каручката на туризма, не е проста каручка с розов цвят. Тя трябва да свети хубаво изписана с боички. Добре смазана, че да звънти, да пее. Да пръска розова вода. Да ръси свеж цвят от градините. Да вози засмени хора. И някой трябва да е разчистил дори малките камъчета по пътя и. Щото, всички знаем, каквото е рекъл народът. Малкото камъче голяма кола обръща.