Предвид настъпването на пролетта и условията за поява на кърлежи, Службата по трудова медицина в „Арсенал”, ръководена от д-р Ваня Карабойдева, специалист по епидемиология на инфекциозните болести, дава практически съвети как да се предпазим от ухапване от кърлежи и как да процедираме, ако това се случи.

Инфекциозните болести, предавани чрез кърлежи, са актуален проблем през настоящия пролетно-летен сезон. Основна роля за пренасяне на заболявания имат иксодовите (пасбищните) кърлежи.Те обитават почва, храсти, дървета, дупки на гризачи, пещери, селскостопански постройки и др. За развитието им е необходима кръв, която смучат от диви и селскостопански животни, както и човека. Кърлежите са преносители на редица микроорганизми, причинители на различни заболявания.
Заразяването става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по-рядко - чрез смачкване с пръсти или попадане на съдържимото на кърлежа през конюнктивата. За предаването на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика.
Развитието на кърлежите се благоприятства от два фактора: висока влажност и достатъчен брой животни, които да паразитират. Такива условия има в широколистните гори с богата храстова растителност. През топлите месеци на годината (април до октомври), биологичната им активност се повишава и много често човек се оказва техен гостоприемник.
Често кърлежите могат да се открият и в откритите тревни площи – паркове и градини.
Ухапването обикновено е безболезнено и затова често остава незабелязано!
Най-честите инфекциозни заболявания, предавани с кърлежи, са Лаймската болест и Марсилска треска. Кримската Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но по-рядко срещано в страната. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската.

ПРОФИЛАКТИКА НА УХАПВАНЕ ОТ КЪРЛЕЖ
 Да се избягва посещаването на райони с гъста растителност и висока влажност.
Редовно почистване на падналите клони и гниещи листа, окосяване на тревата и което е особено важно, ограничаване достъпът на животни в тревните площи на населените места.
 Внимателно да се оглеждат дрехите и тялото, тъй като опасността от заразяване е много по-малка, ако кърлежът сеотстрани през първите 12 часа.
Особено внимание трябва да се обръща на „предпочитаните” от кърлежи места – окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините и в гънките зад коляното.
 Да се носи подходящо облекло:
- плътно затворено
- добре пристегнато около китките и глезените
- в светъл цвят - с цел лесно откриване на кърлежи.
 Да се използват репеленти(препарати с отблъскващ ефект) за кожа/дрехи.
 Всички селскостопански животни да се обезкърлежават, а помещенията за отглеждането им да се обработват със съответните препарати.
 Регистрация и обезпаразитяване на домашните кучета, поставяне на противопаразитни каишки; ограничаване достъпа на кучета и селскостопански животни до обществени места – детски и учебни заведения.
Наложителен е и огледът на домашните кучетаслед разходка.
 Правилно отстраняване на кърлежи от домашните любимци – задължително с ръкавици за еднократна употреба; правилно унищожаване на кърлежите.

ПОВЕДЕНИЕ СЛЕД УХАПВАНЕ ОТ КЪРЛЕЖ
1. Правилно отстраняване на кърлежа:
Най-добре е това да стане с пинсети. Леко забилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане внимателно чрез постепенно издърпване, без извиване и без въртене. „Правилото за часовниковата стрелка“, както и поливането с мазнина на кърлежа трябва да бъдат забравени, защото са грешни! Те само биха могли да ускорят и улеснят заразяването!
2. Насочване за хирургично сваляне – при дълбоко впит кърлеж или при останали части от него след опит за сваляне.
3. Щателна дезинфекция на кожата – с йод, спирт и друг дезинфектант за кожа.
4. При възможност сваленият кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване. В противен случай се унищожава(напр. чрез изгаряне).
5. Уведомяване на личния лекар и наблюдение/самонаблюдение в продължение на 30 дни:
 за локални прояви на мястото на ухапване – зачервяване, оток, болка
 за общи прояви – температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото

При Лаймска болест се наблюдава зачервяване на мястото на ухапване - петно, което може да се появи до месец от ухапването, обикновено след седмия ден. Петното е характерно с бърз растеж, без сърбеж и затопляне. Често в средата е с просветляване, а отстрани с по-тъмен ореол. Други признаци, за които трябва да наблюдава са субфебрилна температура (37,1- 37,5), увеличени лимфни възли в близост до ухапването и общи грипоподобни оплаквания. Всички тези симптоми не са задължителни. В първи стадий Лаймската болест може да премине безсимптомно, но инфекцията да прогресира, затова се препоръчва серологично(кръвно)изследване един месец след ухапването.
Ако е проведена антибиотична терапия, изследването е удачно да се проведе поне 20 дни след приключването й.
Втората по честота, предавана с кърлежи инфекция в страната е Марсилската треска. Тя започва с внезапно повишение на температурата, главоболие, болки в мускулите и ставите, тъмно петно на мястото на ухапването и дребен обрив по дланите и ходилата.

Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение у нас.
Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската.
Изследването на кърлеж включва определяне на вида (всеки вид е основен преносител на определена кърлежово-преносима инфекция), стадия на развитие, дали е изваден цял и дали е носител на Borreliaburgdorferi (причинителят на Лаймската болест). Изследването за заразеност на кърлежа се извършва с генетични техники. Самото изследване на кърлежа е с по-ниска диагностична стойност в сравнение със серологичното изследване. Затова изследването на кърлежа не изключва серологичното изследване.