"Историята" на Пайсий излезе на персийски

Сигналните бройки на Паисиевата "История славянобългарска", преведени на персийски език вече са факт, съобщават от Сюза на преводачите в България.

Преводачи на книгата, написана през 1762 година са българин и иранец, преподаватели в специалност "Иранистика" към катедра "Класически Изток" в СУ доц. д-р Иво Панов и гл. ас. Алиреза Пурмохаммад.

Преди 6 години същият преводачески екип превежда на български език първия том на "Шах-наме" ("Книга за царете") на персийския класик Абулгасем Фердоуси.

Художественото оформление на новото ценно Паисиево издание е дело на проф. Виктор Паунов.

Книгата ще бъде отпечатана в луксозен вариант за библиофили и в обикновен с по-ниска цена - за студенти и широка читателска аудитория. Ще може да се намери чрез заявка с издателите.

Публикуването на "История славянобългарска" на персийски език в Иран съвпада с 25-ата годишнина от създаването на специалност "Иранистика", 120-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Иран и България и 130-ата годишнина от основаването на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"История Славянобългарска" е първото възрожденско (на просвещението) произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765).

Приема се символично за начало на Българското възраждане. Четири години след написването на първата възрожденска българска история е ликвидирана Печката патриаршия, а на следващата година – и Охридската архиепископия.

Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от Йордан Иванов и публикувано през 1914 г. от БАН.

До 1984 г., черновата се съхранявала в Зографския манастир в Света Гора, Атон. Българските разузнавателни служби, ДС, подменят с копие черновата и я пренасят в България през същата година, тъй като били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на Студената война. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години.

През 1998 г. президентът Петър Стоянов я връща на Зографския манастир, а междувременно през 1998 и 2000 г. Издателството на Софийския университет осъществява две фототипни издания на История славянобългарска, придружени с преводи съответно на съвременен български език и на английски език.

През 2003 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски“ със съдействието на НИМ издава фототипно преписа-белова както и преведените от Петър Динеков текстове на новобългарски език.