Големият капан е да си кажем: нещата вървят добре, няма нужда

Дуалното образование не е панацея .

Тезата е на Георги Янакиев, икономически съветник в представителството на ЕК в България

Визитка и още нещо:

Той е млад, успял, с добро образование, получено в престижен европейски университет, с години работа зад граница в международни институции, с безспорна перспектива за добро бъдеще. Владее перфектно няколко езика, има пъстра палитра от приятели и контакти от различни континенти. Работата му изисква специален стил, носи костюм и скъп часовник, ежедневно му се налага да преминава поне на 3 езика. Дотук прекрасно се вписва в модела на днешното профи юпи. Преди година и половина решава да се върне в България. За да работи за Представителството на Европейската комисия у нас.
Знае много за плана „Юнкер“, европарите, европроектите, бизнеса у нас и по света, начините, по които могат европарите да работят за хората и бизнеса, създавайки трайни блага, както и какво ни чака след 2021 година, когато спрат да текат по този начин европарите за България. Той е един от тези, които знаят много и много могат да бъдат полезни на българските предприемачи, на публичните институции и местната власт при подготовката и структурирането на качествени проекти, които да бъдат финансирани по плана „Юнкер".
Този млад човек се казва Георги Янакиев и е икономически съветник в представителството на ЕК в България, както и един от идеолозите и консултантите в специализиранато Звено за консултации по „План за инвестиции за Европа" в България, което се предвижда да започне да функционира до края на месец март 2017 г.
Според Георги Янакиев, създаването на такова звено е „изключително добра новина“, като това звено ще помага за изготвяне на конкурентноспособни проекти. По думите му, „България е от страните, които най-добре се възползват от еврофинансирането за малки и средни предприятия“.
Европейската икономическа банка /ЕИБ/ подкрепи институционализирането му, включително чрез предоставяне на възможности за изграждане на необходимия административен капацитет и експертиза. Областите, в които то ще предоставя помощ, са идентифицирането, приоритизирането, подготовката, структурирането и изпълнението на стратегически проекти.
Звеното ще предоставя и консултации за малките и средните предприятия при определянето и финансовото структуриране на техните проектни идеи, което ще подпомогне бизнеса при адресирането на затрудненията, които среща при реализиране на намеренията си за разрастване и развитие. Подкрепата ще обхваща и осигуряването на по-добър достъп до различни финансови инструменти, комбиниране на различни източници на финансиране и други финансови услуги. Звеното се създава заради предложението на ЕК за удължаването на плана „Юнкер“ с 2 години и увеличаването на целта, която трябва да постигне - от 320 млрд. евро до 500 млрд. евро с нов хоризонт до 2020.

Създаването на това специализирано Звено е заложено и в Меморандума за разбирателство между ЕИБ и Българската банка за развитие от края на 2015 г.
Срещаме се с Георги Янакиев по време на дискусия на тема „България през 2017 година: възможности за растеж“.
Логично, на фона на купищата цифри, прогнози и обещания за пари, бизнесът от региона постави остро на масата въпроса с кадрите и техния дефицит. Оттам и започваме разговора.




Господин Янакиев, въпросът с кадрите – веднъж, и втори път - с квалифицираните кадри, се оказва поредният основен за българските работодатели, преди проблема с усвояването на европейските пари. Показа го и този форум. Очевидно е, че и дуалното обучение няма да е панацеята за решаването на проблема, дори само заради нужните поне 10-15 години, за да се усети. Само с пари от ЕС очевидно не става. Според Вас, има ли начин и как държавата да бъде принудена и трябва ли да бъде принудена, за да вземе сериозно отношение по този въпрос и бизнесът да не се чувства сам и изоставен?


Проблемът е много сериозен, голям и не става дума само за проблеми в специфични елементи на икономиката, той е фундаментален и за образователната ни система. Цялата образователна система трябва да върви в друга посока. Дуалното образование е много важно, защото на пазара в България липсват определени умения, които и училището не създава. Разминаването между търсенето и предлагането на умения е много важен елемент и той трябва да бъде разрешен. В този смисъл дуалното образование е един от отговорите, но не всички отговори. Според мен е много важно бизнесът, държавата, всички заинтересовани страни да работят заедно, за да намерим най-доброто на онова, което търсим. Дуалното образование не е панацея, защото проблемите и реенията в образованието започват още от най-ранното образование: дори още от предучилищното, защото точно там се формира базата. Следващите етапи само надграждат върху тази база. Считам, че, ако този момент не е достатъчно добре застъпен, всичко последвало много трудно може да навакса изоставането. Тук е много важно да се имат предвид препоръките на Европейската комисия, която препоръчва да се има предвид качеството на образованието към групите в неравностойно положение. В частност, ромското население. Защото при него още от този момент и елемент от най-ранното ни образование се забелязва изоставане, което не се компенсира впоследствие и финалът е ясен: огромна армия млади хора, които не учат, нямат професионални умения, не работят и на практика са аутсайдери на трудовия пазар. А данните са безапелационни: 20% от новите навлизащи на пазара на труда са роми. Тяхното участие в образованието е ниско, техните резултати са много ниски, а в същото време процентът е впечатляващ. Ако това не бъде решено и то в близките години, това означава, че една пета от потенциалната работна ръка на практика е със сериозни проблеми за приемането на пазара на труда. А това вече е проблем и за самия пазар на труда. За икономиката като цяло.


В момента в общините масово се усвояват средства, в т. ч. основно с европейски пари, за енергийната ефективност на училищните сгради за подобряването на материалната база в тях. Не считате ли обаче, че са нужни други механизми, които да стимулират образованието? Не само откъм материална база, а откъм ефективност и смисъл на самия учебен процес? За какво са ни хубави училища, ако в тях няма кой да учи или се учат неща, неполезни и за ученици, и за бизнеса после.

В едно училище материалната база безспорно е необходима, защото, ако покривът тече, то учебният процес пак ще пострада, независимо дали училището произвежда нужни кадри. Има нужда от работа във всички направления в сферата на образованието у нас. Според мен е важно да има взаимна работа между различните институции, заинтересованите страни да работят заедно. Едно от нещата, които трябва да се променят и е част от препоръките на ЕК, вътре в държавната администрация различните елементи да функционират по-добре заедно. Един от проблемите е, че ефективността на службите за социално подпомагане и Бюрата по заетост и изобщо - политиката за заетостта, е относително малка. Въпреки някои нови инициативи и пилотни проекти, интегрирането на тези две релета, образно казано, е много важно, за да върнем отново хората към пазара на труда. Един от големите проблеми е броят на хората, дългосрочно безработни, и хората, които нито учат, нито работят. Затова е много важно да се подобрят социалните и трудовите политики, които трябва да работят заедно. Социалната политика не бива просто и само да е инструмент за социално подпомагане, а и инструмент за интегриране и връщане на тези категории хора към пазара на труда и включването им към ефикасни, активни политики, насочени към пазара на труда. Това е един важен елемент, който би трябвало да подобри функционирането на държавните органи. Тук сътрудничеството между бизнеса и държавните органи също е от голямо значение. Има и положителни елементи в образованието, например, приетите наскоро Закони за висшето и за училищното образование, чието прилагане тепърва предстои. Оттам трябва да се получи също положителен ефект, но, както подчертава и представителят на Европейската комисия у нас Тони Томпсън, в България не е толкова важно да се приемат нужните, правилните правила и закони, което много често е така, а от огромно значение е конкретното прилагане на тези закони и правила.


Футуристична ли е идеята - като държава да искаме компенсация от други държави за това, че оттук изтичат обучени мозъци, за чието обучение е инвестирала българската държава?

Не бих казал, че е футуристична. Това би било дори леко ретроградно, защото едно от огромните богатства на ЕС е възможността за свободно пътуване на хората – за пътешествия, работа, живот. Там, където искат. До известна степен това се компенсира от европейските фондове, които целят да подпомогнат тези региони по отношение на изоставането, като го компенсират, и по отношение на БВП. Затова са и европейските фондове. И в този смисъл чрез тях ние до известна степен сме компенсирани, че сме по-изостанали. В същото време имаме на разположение огромен вътрешен пазар, където стоките и услугите, произведени в България, могат да циркулират безпрепятствено в ЕС, което е огромна възможност за една относително малка страна, каквато е нашата. Пътуването, живеенето, ученето в чужбина, е богатство. Това, че хората заминават, да, понякога това тежи на бизнеса, защото формирани в България кадри напускат, но има и много българи, които пък имат сериозен опит в чужбина и се връщат. И, ако ние сме способни да създадем условия за развитие и работа в България, които са достатъчно привлекателни, тази тенденция ще се увеличи. Все повече хора ще се връщат тук, трупали опит навън. Ние далеч не сме единствената страна, която страда от такива проблеми. Една голяма част от другите бивши източноевропейски страни имат същия проблем, също са с голям отлив на население. Самата възможност обаче за пътуване, която е свързана и с възможността за бизнес в целия ЕС, е едно голямо богатство. Да, понякога това има и негативни аспекти, но положителните са много повече и компенсират значително негативните.


Кой е най-големият капан, най-сериозната опасност за българския бизнес в година на избори, в каквато сме сега?

Сериозна опасност би било да си помислим, че неоспоримите добри икономически резултати в последните две години трябва да ни успокоят. Не, това не бива да ни успокоява. Защото структурните реформи, за които говорим, нещата, които трябва да се променят във функционирането на икономиката, сега е най-добрият момент да се направят. Защото, когато икономиката е добре, когато се развива, е много по-лесно да се правят реформи. Големият капан е да си кажем: нещата вървят добре, няма нужда да предприемаме реформи. И, разбира се, в ситуация на избори популизмът може да се намеси в това мислене и да спомогне за попадането в такъв капан. Така че не бива да забравяме: реформите трябава да продължат, за да позволим на българската икономика да продължи да расте. При това не за няколко години устойчивост, а за по-дълъг период, който наистина да позволи сближаване с нивата на доходите в другите държави.

И не да харчим това, което сме капитализирали?

По принцип - да го харчим разумно и да го инвестираме: в образование, в иновации, в инфраструктура, все в неща, които ще се възвърнат, позволявайки по-висок растеж в бъдеще.

Според Световната банка и нейния представител у нас, още в рамките на това поколение можем да стигнем стандартите на живот на средния европеец. Други прогнози са далеч по-скептични, давайки ни 20, 40 години, някои дори до 3 поколения. Кой е по-голям оптимист, според Вас?


Всичко е възможно. Всичко зависи от политиките, които ще приложим и реформите, които ще направим. Има различни сценарии тази прогноза. Има такъв, в който не успяваме дори в по-дълъг срок да се сближим със средните нива на доходи в ЕС. Най-важното е да си дадем сметка, че много неща зависят от нас и от реформите, които ще бъдат приложени. Дали ще успеем или не, ще зависи най-вече от усилията, които ще приложим, за да реформираме българската икономика и да разрешим тези структурни проблеми, които ни пречат днес да постигнем достатъчен ръст на поризводителността. Приходите зависят от това.



Г-н Янакиев, през 2021 г. свършват европейските пари. Как ще се развива България и как ще инвестираме в училища, улици, градинки и други такива без тях?

Първо, не е вярно. Европейските пари не свършват през 2021 година. Ще има следващ програмен период, но все още не можем да кажем какви ще са точно неговите параметри. Това е така, защото още не са проведени преговорите за дефиниране на финансовата рамка за следващия програмен период. Парите няма да секнат изведнъж, няма да свършат, но тук е важно да се отбележи нещо и за българския бизнес. Тенденцията, още дори и в този период, е за увеличаване на процента, който се финансира чрез финансови инструменти. Финансовите инструменти имат поне две големи предимства, въпреки че на пръв поглед за бизнеса изглеждат много по-малко интересни, отколкото директните субсидии. Тяхното огромно предимство е, че това са възобновяеми ресурси, т. е. финансирането чрез финансови инструменти се възвръща, когато тези инструменти се изплащат: било то заеми или капиталовложения и тези пари могат да бъдат инвестирани отново. Тоест, държавата ще разполага с един рециклиран ресурс, който ще може да продължава да инвестира и в бъдеще. Това е предимството от гледна точка и на държавните, и на публичните финанси, вкл. на европейските. Другото предимство е, че използването на финансиране чрез финансови инструменти подобрява качеството на проектите. Защото то изисква един сериозен проект, добре обмислен, с добре структурирана приходна част. И това е много важно за развитието на българския бизнес. Много е важно българският бизнес да се научи да използва тези инструменти, защото в бъдеще те ще стават все повече и повече. Виждаме, че и сега България по плана „Юнкер“ особено добре се справя, особено в частта за малки и средни предприятия. Това дава по-добро качество и на мениджмънта, и на стратегията на българския бизнес. Така че: не само, че ще има финансиране, но това е финансиране, което подобрява качеството на българския бизнес. Няма нищо притеснително. Няма да спрат европейските фондове, но те ще са все повече и повече под формата на финансови инструменти. И това трябва да го използваме като предимство. България е на второ място в ЕС по съотношение на очакваните и подкрепени от фонд „Юнкер“ финансирания към БВП. Това показва, че българският банков сектор и малките и средни предприятия проявяват голям интерес към тези инструменти, които са вид финансово инженерство. В случая става дума за кредити с изгодни условия и с по-ниско обезщетение. Това е важно, защото банките ще отпускат кредити при далеч по-ниски изискуеми обезщетения като гаранция, отколкото това, което изискват по принцип, и в някои случаи - с по-ниски лихви. Тези инструменти имат още едно предимство: те са много по-бързи и по-малко бюрократични. Скоростта на отпускане на тези инструменти е като тази на отпускането на какъвто и да е банков кредит.


А капанът при това финансиране?


Капанът е да обърнем гръб и пропуснем тази възможност и да предпочетем отново грантовите схеми. Грантове ще продължи да има, няма да спрат. Но процентът на финансовите инструменти ще бъде по-голям и грантовете ще бъдат фокусирани повече върху дейностите, които нямат този вид икономическа жизнеспособност. Но има дейности, които не могат да се финансират чрез заеми, защото няма доходи или са недостатъчни, а те са важни. И там се подкрепят с грантово финансиране. Но там, където става дума за развитие на истински устойчиви бизнес-модели, дейности, инвестиции, там финансовият инструмент е напълно адекватен за развитието. Той позволява финансирането, но дисциплинира и кара да сме по-умни, по-строги и по-изобретателни в управлението на дадено предприятие.