Елена Демидова, едно мъжко момиче от Алеята на славата

Името й означава слънчева светлина. И тя е такава – слънчева, ведра, с проницателен поглед, през който прозира душата на добър и искрен човек. Елена Кимовна Демидова, ръководител-отдел „Техническа информация” в Завод 1. Инженер от Тулския университет, завършила определено мъжката специалност „Полигонни установки” и посветила се на нея близо 40 години. Елена Демидова от Алеята на трудовата слава на „Арсенал”.

Започва в НИТИ през 1981 година, където работи 15 години, а от 1996 година се премества в „Арсенал”, в конструктивния отдел на Завод 1. От 2 години ръководи отдел „Техническа информация”, но продължава да участва пълноценно в работата на конструктивния отдел. „Удоволствие ми е да си свърша работата, не се чувствам добре, ако не успея с нещо – споделя енергичната Елена Демидова. – Понякога не мога да спя през нощта, мисля си за работата, какво, как трябва да се направи. Искам всичко да е наред и да вървим напред.”

Поема отдела, след като неговият ръководител Николай Кънев твърде млад напуска този свят. По думите й, той бил изключителен специалист, знаел е много, имал е много информация и е оставил голям брой разработки, които и сега се ползват. Човек, за който винаги ще си спомня с уважение.

В екипа, с който Елена Демидова работи сега, има много млади хора и това определено я радва, защото идва следващото поколение знаещи и можещи специалисти. А онова, което не търпи по никакъв начин, са некадърните хора и хората, които не си вършат работата. Може би защото тя категорично е на другия полюс – истински работохолик и професионалист, който иска непрекъснато да надгражда в знанията си. „Човек, с когото може да се работи спокойно, знае всичко в своята област, има изключителна памет и на когото може винаги да се разчита”, това казват арсеналци, които имат привилегията да пресичат трудовия си път и служебните си ангажименти с инж. Елена Демидова.

Благодаря на „Арсенал”

Изключително съм благодарна на „Арсенал”, казва специалистът по „Полигонни установки”, който респектира с професионалния си опит и знания. И двамата й синове – Стефан и Кирил, са получили солидно образование като стипендианти на предприятието. Стефан е завършил в Санкт Петербург и е работил в Завод 3, сега е IT-специалист и се е установил в София със своето семейство. Кирил е възпитаник на Тулския университет, работил е в Завод 5. В момента е в Малта. Със своя съпруг Елена се запознава още по време на студентските години в Тула. Тази е причината да дойде в България през 1981 година. И по думите й, да остане тук завинаги. „Много обичам България и все по-рядко си ходя в Русия, макар че спомените ми са от там”, признава отличничката от Алеята на трудовата слава на „Арсенал”.

Закалката, наречена Ким Демидов

„Изключително съм самостоятелна, от съвсем малка. Дължа го на моя баща Ким Демидов - разказва Елена. – Имам спомени от 3-годишна възраст, но един от най-ярките от моето детство е този, когато тръгвах в първи клас. На 1 септември баща ми ме преведе през трамвайната линия, минаваща близо до нашия дом в Тула, и после ме упъти – първо наляво, после надясно, и така сама стигнах до училище, макар да ми беше за първи път. И занапред баща ми ме оставяше да бъда напълно самостоятелна, така както той е бил от малък. Сега е на 95 години, конструктор и изобретател, участвал е във Втората световна война и е стигнал до Берлин. И до днес той продължава да работи, конструира на компютър, занимава се със спортно и ловно оръжие.”

По знак на съдбата Елена избира да следва същата специалност, каквато е завършил нейният баща – „Полигонни установки”. И това съвсем не е защото Ким Василиевич е повлиял на единственото си дете да спазва семейна традиция, а напълно случайно. Когато завършила средното си образование, Елена Демидова искала да учи, колкото се може по-дълго, защото и тогава, и сега тя обича ученето. Разглеждайки специалностите в Тулския университет, забелязала, че само на една от тях продължителността на обучение била 5 години и половина, останалите били по 4 години и половина. И тази специалност се оказала „Полигонни установки”. Кандидатствала и я приели. „Вървя по пътя на баща си. И по характер съм като него, казвам на хората това, което мисля”, с обич и благодарност за всичко, на което я е научил, споделя дъщерята на необикновения човек и учен Ким Василиевич Демидов.

Аз съм абсолютно щастлив човек

Като ръководител на отдел „Техническа информация” Елена Демидова има много повече отговорности. Затова никоя събота и неделя не пропуска да разтовари напрежението по свой собствен начин – отново наследен от Ким Демидов. Да излезе на разходка в планината. „Ставам сутрин, гледам небето и тръгвам. Никога не правя предварителни планове”, разказва тя. Обикаля пеша природните забележителности в региона. Придружават я двамата нейни най-верни приятели, двете кучета порода „голдън ретрийвър”. По стечение на обстоятелствата – дядо и внук. От прекрасните разходки с баща й в Русия е останало умението да разпознава безпогрешно гъбите, затова не пропуска подходящото време да си набере. В къщата си в Овощник, където живее от доста години, има градина с много цветя и екзотични плодни дръвчета. Отглежда синя кайсия, сливи без костилка, японска овошка, нещо като ябълко-круша, индийски банан.

„Животът ми е успешен, здрава съм, имам изключителни деца, на работа идвам с удоволствие, колегите ме ценят, имам къща, двор, кучета, какво повече да искам?! Аз съм абсолютно щастлив човек”, категорична е инж. Елена Демидова, ръководител на отдел в 1/106. И едва ли има някой, който да се съмнява в това. Казано е с дълбокия й алтов глас, с топлия поглед и с осанката на човек, който уверено върви по житейския си и професионален път. Едно мъжко момиче от Алеята на арсеналската слава.

Ким Василиевич Демидов, една необикновена история

Изключително интересна е съдбата на бащата на Елена Демидова – Ким Василиевич Демидов. Той е роден в Москва на 28 юли 1925 година в семейството на сменен директор на автозавод АМО, бъдещия ЗИЛ, и студентка от Московския университет. Баща му Василий Демидов бил убеден комунист, воювал в Първата световна и в Гражданската война. Като комунист, избрал на сина си необикновено име – Ким е абревиатура от Комунистически Интернационал на Младежта. През 1932 година година обаче Василий Демидов бил репресиран и бил заточен на строежа на Северо-Печерския път. Цялото семейство напуснало Москва и се установило в Краснодар, където царял неописуем глад. Тук Ким тежко заболял - успял да се справи с дизентерията, но заради маларията се наложило семейството да се премести в Тверска област, в село Горица, където да се лекува. Именно тук, у него се зародил интересът към оръжията. Той майсторил от подръчни материали различни устройства. През 1936 година разрешили на Демидови да заминат за Коми, но още на следващата година бащата Василий попаднал във втората вълна репресии. И изчезнал безследно.

Майката с две деца и бременна с трето дете била принудена да напусне квартирата. Върнали се отново в Горица, където Ким завършил училище. Съвсем малък се оказал натоварен с огромни отговорности – той бил единственият мъж в семейството. В същото време показал отлични качества – бил силен в строевата подготовка и ръкопашния бой, най-добър в стрелбите, овладял умения за химическа защита.

През февруари 1943 г. 18-годишният Ким Демидов бил мобилизиран в Съветската армия. От август 1944 г. е на фронта, участвал в освобождението на Полша и превземането на Берлин. След войната служил в група съветски войски в Германия до юни 1950 г. Още същата година постъпил в Московското висше техническо училище на името на Бауман, който завършил с отличие и се квалифицирал като инженер-механик.

Работил е като инженер, ръководител на сектор, водещ дизайнер, ръководител на отдел, от 1984 до 1990 г. - заместник-началник на отдел, а от 1990 г. - началник на сектор.

Има над 1500 различни технически решения, автор е на изобретения, създава въоръжение от принципно нов тип. Неговият творчески талант и мощна техническа подготовка се проявяват и в гражданските разработки. Носител е на високи държавни награди - лауреат е на Ленинската награда от 1984 г., награда на името на С. И. Мосин през 1963 г., орден „Отечествена война” - II степен, и единадесет медала.

Работата на Ким Демидов се отличава с оригиналност на взетите решения, стремеж за намиране на иновативни решения, осъществяващи развитие на ниво изобретения. Широкият спектър научни и конструкторски интереси - това е визитната картичка на 95-годишния конструктор и изобретател. И до днес този той продължава да е сред водещите ветерани на тулското „Конструкторско бюро по приборостроене на името на академик А. Г. Шипунов”. Необикновен човек и забележителен конструкторски талант, който продължава да работи и да е в крак с времето.