Експерти: Спешни мерки против проникването на вода в Паметника на Бузлуджа

Необходимо е незабавно да се планират и приложат спешни мерки, които да спрат проникването на вода в сградата. Те могат да бъдат предприети и финансирани от българското правителство като извънредна целева помощ, а тяхната стойност е около 500 000 евро без ДДС. Това се казва в техническия и финансов Доклад за Паметника на връх Бузлуджа, изготвен от "Европа Ностра", водещата организация за културно наследство в Европа, и Института към Европейската инвестиционна банка, публикуван на 5 декември 2018 година и цитиран от voice-bg.com. За становището в доклада съобщава и Областна администрация - Стара Загора.

Според набелязания в него план за действие, Министерският съвет трябва да прехвърли собствеността на паметника на държавна институция, която ще носи отговорност за изпълнението на проекта. Най-вероятно е това да бъде Министерството на културата. Друга възможност е Областна администрация или Община Казанлък. Паралелно с това, сградата трябва да бъде обявена за паметник на културното наследство от национално значение.

Според доклада, трябва да се проведе подробно проучване и да се разработи окончателен идеен проект за бъдещото предназначение на сградата, като то бъде оформено чрез обществени дискусии.

Предварителната оценка на разходите е около 7,5 милиона евро без ДДС. Проектът би генерирал около 600 работни места на година. Общо между 4 и 5 години ще са необходими за изпълнението му. Той би могъл да се финансира по един от Европейските структурни фондове, най-вероятно Европейския фонд за регионално развитие или Кохезионния фонд. Ако правителството има интерес, EIB JASPERS (независим екип от ЕС) би дал безвъзмездна техническа помощ за подготвянето на документите за кандидатстване.Ако Министерството на културата поеме отговорността за паметника, с помощта на Европейските фондове може да се разработи и изпълни много по-амбициозен проект, който да включва целия Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.

„Опазването на паметника Бузлуджа би било възобновяване на емблематична забележителност сред уникална природна среда. Това би донесло изключителни културни, туристически и икономически възможности. Проектът може да се превърне в пример за други изоставени обекти от периода на социализма, както в България, така и в Източна Европа“, заключва докладът.

На 27 септември 2018 година Международен експертен екип посети Паметника на връх Бузлуджа, наричан още Бузлуджанската Чиния, за да установи актуалното му състояние и да проучи възможностите за неговото съживяване. Специалистите са представители на неправителствената организация „Европа Ностра“, чийто почетен председател е оперната звезда Пласидо Доминго. Целта им бе да инспектират състоянието на монумента, който заинтригува „Европа Ностра” и влезе в списъка на организацията на паметниците, застрашени от самоунищожение, след като младата българска архитектка Дора Иванова поде мащабна кампания за неговото възраждане. Чинията на Бузлуджа бе определена като един от 7-те най-застрашени от унищожение обекти на културното наследство в Европа. В експертната група бяха британецът арх. Бел Граам, национален координатор на Европейската година на културното наследство, Лорен Леви-Строс, бивш дългогодишен зам.-директор на Националната академия по изкуствата в Париж и испанецът Марио Аймери, професор по инфраструктурно планиране и икономика и консултант на института при Европейската инвестиционна банка.

Според експертите, Паметникът на Бузлуджа е уникално инженерно постижение и шедьовър на архитектурата и изкуството с явно европейско значение. Той трябва да бъде поставен извън настоящи и бъдещи политически противоречия.

По време на визитата в България през този септември Бел Граам сподели, че „паметникът е не само част от историята на България, а и част от европейската история и в него има живот“. Тогава архитектът не скри учудването си, че въпреки неговата уникалност, той е бил малко познат в чужбина. „Тази сграда е сътворена от ръцете на хората и тя трябва да бъде за хората. И виждам бъдещето й чрез хората, които помагат за нейното опозване. Но и много повече като място за хората, където да се срещат“, допълни представителят на „Европа Ностра“.

Паметникът е издигнат в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен на 2 август 1891 г., на който се създава Българската социалдемократическа партия, и е открит на 23 август 1981 г.
Строежът му започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Всъщност са събрани почти 16 милиона лева, като от разликата са построени 3 детски градини. До монумента са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора – Русе в отсечката след Казанлък, като отбивката за паметника е означена с огромен паметник в цял ръст на Димитър Благоев.

Архитектурният проект е дело на арх. Георги Стоилов и колектив. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт на Гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ. Издигнат на едноименния връх, почти в идеалния център на България, от него се разкрива неповторима гледка към Балкана.

Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на обекта е командирът на Старозагорската строителна дивизия ген. Делчо Делчев. Сградата се състои от куполна зала и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с размери 6.50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв.м. Мозайките пресъздават изграждането на социалистическо общество и борбите на БКП. В коридора около залата има 14 композиции, отразяващи мирния труд. Художественото оформление на паметника на Бузлуджа отнема 18 месеца и усилията на над 60 творци.

След политическите промени в България от 10 ноември 1989 г., състоянието на паметника се влошава драстично във времето напред.

По решение от 30 септември 2011 г. на първото правителство на Бойко Борисов комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия. Влезлите в сила през февруари 2017 промени в Закона за държавната собственост правят невъзможно прилагането на решението от 2011 г

Монументът на връх Бузлуджа няма статут на паметник на културата.