Казва новоизбраният директор на Художествена галерия - Казанлък, д-р Пламен Петров

- Д-р Петров, с какво Ви привлече Казанлък и Художествената галерия в града?


- Избрах Казанлък, от една страна – по съвсем лични мотиви, а от друга – колекцията на културния институт е една от най-интересните и най-ценните художествени колекции, които се съхраняват у нас извън столицата. Институцията е обозрима като обем, добре подредена и стопанисвана през годините. Големият проблем, който аз по-скоро бих го определил като огромен дефицит, е липсата на експертиза по отношение на реставрацията, на изкуствоведската и историческата част, което в годините я е обособило в недобре изследвана и недобре социализирана в публичното пространство. Затова в качеството ми на човек, който е работил във втората по големина художествена галерия в страната и в големи изследователски екипи, мисля, че бих могъл да допринеса да се компенсира този дефицит по отношение популяризирането и опрозрачняването на колекцията. Другият голям дефицит на музейните институции в България, вкл. и на ХГ-Казанлък, е недобре водената и несистематично провежданата образователна политика и обособяването на музея в един културен център, реално работещ, възпитаващ, генериращ ползи за региона, където се намира. Големите посоки, в които вярвам, че ще преминем заедно с екипа през следващите 5 години, е да опрозрачним дейността на институцията, на колекцията, да я споделим в общото пространството, без опасения, че това споделяне в дигиталното пространство ще ощети галерията и хората няма да влизат тук. Ще се направи регламентиране на цялостната й дейност и превръщането й в място за споделяне – на идеи, на емоции, място, което да се превръща във фокус за диалог между различните изкуства. Това не би могло да стане само чрез изобразителното изкуство. Защото живеем в свят, в който сме „удавени“ в образи и това насищане от образи обособява галерията в едно пространство, в което не само да се представят картини, а да се генерират продукти, които да бъдат включени в разказ. Онова, което Фейсбук и Инстаграм не ни дава, е именно смисленият, експертният разказ и се надявам да създадем едно смислено съществуване на музея като съвременна институция. Трета, не по-малка важна посока, е по-адекватното ситуиране на къщите-музеи на акад. Дечко Узунов и Ненко Балкански. Това, за съжаление, е заради липсата на човешки ресурс и недостатъчно смелите мечти, защото един музей се управлява със смела визия, с дързост и немалко доза наивност, че ще случи.

- На какво ще разчитате, за да постигнете своите мечти тук?
- Казанлъшката галерия притежава ценна колекция и вярвам, че ще успеем заедно с волята на Общината, с критиките на медиите, на колеги, на художниците в града, да постигнем една по-добра перспектива и да я ситуираме на мястото, което тя заслужава да бъде в културния календар на страната. За да се случи това, е необходима диалогичност. Аз съм готов. Не деля хората на червени, зелени и всеки от нас заслужава мястото, на което е, има компетенциите и трябва да работим заедно, вкл. с институциите в града. Казанлък има добре разработена музейна и културна инфраструктура, която може да бъде използвана за генериране на още по-смислено съдържание. Надявам се да получа тази диалогичност от всички, готов съм да изслушам всяко мнение, не възприемам Фейсбук като пространство, което да формира критично отношение – нека говорим публично. Аз съм Пламен Петров, извървял съм пътя дотук, допускал съм грешки, мога да бъда критикуван, но винаги съм бил движен от лайтмотива, че заниманията с история на изкуството не са просто цел, а една сбъдната мечта. А това, да бъда директор, е само инструмент да мога генерирам съдържание, което да споделям с хората. Всъщност, всеки артист прави това.

- Какви са основните моменти във Вашата концепция за развитие на галерията и с какво ще започнете?

Емблематичната "Ахинора" на Иван Милев

- Галерията има начертан изложбен план, който трябва да бъде изпълнен. Да работя по изложбен план, в чието изготвяне ще участвам, можем да говорим за следващата година и съгласно концепцията ми, ще я посветим на творчеството на Иван Милев с цикъл от събития. Всяка следваща година ще бъде посветена на имена, свързани с Казанлък. Ще бъдат въведени няколко платформи, с които ще се опитаме да се подобри отношението на различните типове публика към институцията. На първо място е платформата „Картина на месеца“ с въвеждането на нови медийни средства, като се търси атрактивност, която музеите в страната трудно постигат. На следващата година ще започна образователна платформа, в която ще привлечем подрастващи изкуствоведи да дойдат на своеобразна практика в галерията. Казанлък, като една от люлките в изследването на изкуството във фигурата на Иван Енчев - Видю, е подходящо място за генериране на подобни практики. Ще бъдат въведени и други платформи – реставрация на картина, лято в музея, които ще са фокусирани върху решаването на различни проблеми и компенсирането на дефицитите, които има, като единият от тях е липсата на реставратор. Основната функция на музея е да съхранява и опазва и без участието на реставратор той не може да изпълнява генералната си задача.
Ще инициирам създаването на Художествен съвет към музея като външен независим експертен орган. Той ще одобрява приетия от екипа на галерията художествен план, ще дава своите препоръки и съвети, а защо не и да помага в намирането на средства за реализация на съответните музейни разкази.

- Наскоро членове на представителството на СБХ-Казанлък споделиха, че галерията не припознава местните художници. Какво бихте променили?
- За мен най-важен е диалогът между всички звена в града. Сигурен съм, че няма директор, който да може да удовлетвори всички дейци на културата в един регион, но при всички случаи за мен важното е търсенето на баланс между собствена музейна експозиция, работа с местната художествена общност и внасяне на гостуващи експозиции в града. Ще бъдат обявявани сесии за предложения в институцията, които да бъдат разглеждани от Художествения съвет, в който ще има представители от СБХ-Казанлък, от галерията, външни експерти, защото колкото повече гледни точки се срещат в един план за действие, толкова по-вярна посока ще бъде намерена.

- По какъв начин ще превърнете Галерията в пространство за споделяне?
- На първо място с въвеждането на атрактивни образователни елементи в самите експозиции, в т.ч. в постоянната експозиция, в която няма текстове, няма аудио гидове. Могат да бъдат акцентирани конкретни произведения, така че да се възбужда любопитството на различни типове посетители. А също и въвеждането на QR-кодове за по-младата публика. Ще използваме още работни ателиета, работа с публики в неравностойно положение, което за мен е важно и е лична кауза. Например, една от първите експозиции за незрящи деца бе осъществена в СГХГ. Работа с хора от малцинствата, въвеждане на летни практики за ученици, провеждане на уроците по история на изкуството на място в галерията – това са все едни простички инструменти, които са по-скоро въпрос на диалог между отделните институции, отколкото на свръхфинансови усилия. Много важно е превръщането на сайта в комуникативна платформа, защото настоящият сайт е доста консервативен. Разбирам, че музеят е консервативна институция по принцип, но това не пречи във виртуалното пространство да се правят по-смели крачки.

"Пейзаж", 1917 г., художник Иван Енчев - Видю

- Предвиждате ли партньорство с Художествена гимназия „Акад. Дечко Узунов“?
- Би било абсурдно, ако не се включи Художествената гимназия, защото тя генерира един млад потенциал и естеството на функционирането и профила й е свързано с музея. Тук има творби от различен характер – живопис, приложно изкуство, графика, неща, с които учениците могат да общуват директно, а не в някаква изолирана учебникарска среда. Това би спомогнало и на ученици, и на учители да работят по-неформално, защото художественото образование не е да седим на скамейката и да учим уроци, а да се вдъхновяваме.
Моята визия е за диалогичност, за един широк разговор. Казанлък има богата културна инфраструктура, има невероятно археологическо наследство. Смесицата между всички тези дадености би помогнала за създаването на доста атрактивни експозиции, които са с художествена насоченост, но могат да коментират и социални проблеми, които ни разкриват другите пластове от културата в града. Така че – без диалогичност с институциите, с Художествената гимназия в моята перспектива на гледане е абсолютно немислимо.