22 септември е обявен за официален празник у нас от 10 септември 1998 година

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 година. В църквата „Свети 40 мъченици“ в старопрестолното Търново княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.


Княз Фердинанд, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяване Независимостта на България във Велико Търново

Два дни след това знаменателно събитие цар Фердинанд идва в Казанлък. Това става на 24 септември 1908 година. По това време кмет на града е Дечко Драгиев, който заема поста от 5 януари 1904 г. до 16 октомври 1908 г.

За да бъде посрещнат както подобава новопровъзгласеният цар Фердинанд, в северния край на града, на Шипченското шосе до сегашния парк „Розариум“, е построена арка. На церемонията присъства цялото казанлъшко гражданство - Градско-общинският съвет начело с кмета и помощниците, шефовете на учрежденията в града, членовете на турската и еврейската общини, опълченците и еснафските сдружения, духовенствата. И още - женското дружество „Саморазвитие“, дружина „Искра“, учениците от Педагогическото училище, мъжката и девическата прогимназии, турското училище, учениците от основните училища, колоездачите, войниците от местния гарнизон и много граждани.

Възторжено посрещната, каляската на цар Фердинанд спира пред построената арка, където кметът Дечко Драгиев приветства и поднася на Негово Величество Царя хляб и сол. Следва приветствие от духовенството, приветствена реч от Матей Георгиев и поднасяне на букет от г-жа Христова. След това целият кортеж съпровожда Височайшия гост до дома на Петър Шипков, пред който е проведена манифестация. Изпращането на цар Фердинанд става на източната част на града по шосето за Стара Загора. През цялото време Казанлък е окичен с национални знамена. Това е записано в летописа на града за събитията преди 112 години.

А ето и написаното за събитието, останало в "Държавен архив": След обявяването на Независимостта на 22 септ. 1908 г. в старопрестолния град Търново, Негово Величество Фердинанд I Български извършва посещения в редица населени места в страната. Казанлъчани с гордост посрещат българския Цар. За целта на 24 септ. 1908 г. заседава Казанлъшкия градски общински съвет. Кметът Дечо Драгиев, предлага да се гласува сума от 500 лв за организиране на подобаващо посрещане, предвид, че "кредита по специалния § 28 на текущия общински бюджет за тържества и осветления по случай на празника е изчерпан". За тържественото посрещане е издигната специална арка.
Присъстващите общински съветници Б. Матев, Т. Карагитлиев, А. Пенев, Ив. Шошков, К. Рашев, Ив. Станчев, Г.В. Карагитлиев, А. Сиврикозов и Али Хафизов, единодушно подкрепят предложението на градския кмет Драгиев за гласуване на нужната сума.
ДА - Стара Загора, Ф. 286К, оп. 4, а.е. 16, л. 311-312.


В Казанлък тържественото честване на Деня на независимостта обикновено се провежда до Царската чешма на пл. „Севтополис“. Мястото също е свързано с Фердинанд. Идеята за построяването й датира от 1893 година. Иван Т. Патев, докарал с водопроводи вода в Казанлък от връх Бузлуджа в Стара планина, решава да направи подарък на княз Фердинанд и съпругата му Мария Луиза. Проектът е дело на флорентинския скулптор Арнолдо Дзоки, автор на паметника на свободата в Русе и на Цар Освободител в София.

Тържественото освещаване на чешмата е през 1903 г. След 9 септември 1944 г. царските символи – ъглите с изваяни колони с капители, върху които са изобразени инициалите на княза и плочата за неговото дарение с надпис, са заличени. След 1989 г. чешмата е възстановена в първоначалния й вид.

Известна е като Царската чешма. Хората я наричат още Лъвовата чешма, защото трите бронзови чучура, от които блика водата, са с форма на лъвски глави.

Денят 22 септември е обявен за официален празник с решение на Българското народно събрание от 10 септември 1998 г.