Духовност за скрап


Видях я. Беше същата. Онази жълта корица от детството. „Пипи“.
Търкаляше се там, пръсната на коли, измежду 800 грамови буркани. Делеше ни една ограда място и цяла Вселена с дух.
От този,който бе запокитил Пипи там.
В празната неделна мараня ме чакаха и други изненади.
По лавиците грееха онези книги, за които в детство, юношество, младост, се редяхме на опашки: кой от глад в душата, кой от снобария и еснафлък, и да му се нареди секцията. ИнтИликтуално.
Разни лелки ги кътаха така: първо Елин Пелин, по цвят и височина, после Йовков, заради кафявото в унисон с пердето, след това Брежнев.. и там някъде, на финала онзи дебелия, щото беше моден с „Богат- беден“.
Из краката на лавиците, в приглушената песен на дървените червеи в кашони подскачаха „Веселье картинки“, "Модишен машен“ и „Тошко Африкански“.

Времена.
Сграбчи ме тази пещерно- ламаринена духовност.
И любопитната мамещо хартиена лаконична табела- книги на килограм. – 0,15 лева.
ПрИмоция без алтернатива!




.....................

Върнах се.
Посрещнаха ме. Този път отпреди вратата.
Аркадий Гайдар на парчета и „Едип цар“- издание от преди епохата на баба ми. Мирише на старо, на долап, и на немара. От онези, които затриват цели народи.

Без вазелин.
Докато прекрачвам прага, за да видя какво има в кьошето, откъдето иде шум на електрика, бум!

Нова изненада. Апокрифно, поръфано издание на „Боевете и операциите около Шипка“ – 1877-1878 – година, военно исторически етюд, от някой си Р. Димитров и книжарница „ Гоголъ“. Годината е 1902.
Край „Етюда“ купчина безценни учебници по медицина, за които в миналото се даваше мило и друго. И ги заръчваха от чужбина.
Невероятни картички от времето, в което светът беше друг. И хората мечтаеха иначе. Красиво.
Нотни свитъци за начинаещи таланти, солфежи за акордеон, китара, пиано. Все парченца дух, които вдигаха цели поколения.
/ Да се чудиш какви неща е имало в главите и в къщите ни/.

И толкова безполезни, събиращи прах,боклук и натурии сега в безкрайно динамичното ни, мобилно и социално дебилно комуникативно покемон време.



............................................
В кьошето ме чака приятна изненада.
Гарнирана с аромат на застоял въздух, стара книжнина и много дух.
Пресреща ме .. младеж. Вещо тракащ по компютърната клавиатура. /Която не е връстница на книгите от кашона./
Чевръсто жонглира с двете ръце: с едната сканира корицата на поредната доза книжна скрап, превръщайки я в JPG, а с другата със счетоводителска деловитост превръща някогашната писателска слава и героичен труд, осмислял живота на поколения, в регистрационен код, идентификационен номер, описание и цена.
Различни от прИмоцията – 0,15 лева на килограм.


Младежът се оказа мъж. С висше образование. При това два броя. В сферата на парите и администрацията. Модерни времена в малка сгушена антикварна книжарница. Склад. За скрап.
На непотребна духовност, на никому ненужни литературни уроци, провалени каузи и и аршини за ценности, несбъднати мераци от световното човечество.



Докато лаишки цъкам с език, невярваща на мащабите на духовната ни несрета и истерия, превърнали ни в машинки за просто смятане и производство на боклук, готови да продадат цялата си духовна къща за някой друг лев от хартия, младежът- мъж с двете висши ме уведомява, че:


най- големите продавачи на духовност за скрап в анктикварните книжарници /за скромните мащаби на градеца К. само 5 броя + две виртуални, са .. читалищните библиотеки. За които е далеч по-удобно и изгодно да продадат дарените им книги, изчистени предвидливо от някоя уредна домакиня- чистофайница или нов собственик на селско къще, с две липи вътре, за скрап, вместо да запълнят лавиците на селските библиотеки.


Че кой чете в днешно време?, чуди се на учудването ми младежът-мъж.


За практичните библиотекари дарените ненужни книги, при това с тонове, носят пари. При това необидно малко. Било то за боя за тавана на библиотеката, къде за порта, къде за нещо друго, но все полезни неща.
Имат желязно алиби за деянието си: Практично. Оказва се, че по знайни и незнайни нормативни разпоредби, всяко остойностено дарение на книги, отнема точно толкова от субсидията за книги, колкото струва самото то.
Че кой е луд да се лишава от днешните блудкавини, които в масата четем, за някой си там Гогол, Толстой, Анна, пък била и Каренина?
Може и да се намери някой книжно луд, който да се прежали за „Большая советская Енциклопедия“, за смешни пари или индийски Коран за два стека цигари, но подобни луди са малцина и не живеят по нашите ширини.
За тях в модерните времена от тази духовност за скрап, е създаден специален сайт- онлайн антикварна книжарница, казанлъшка гордост, с над 70 хиляди заглавия! Не тома, а заглавия. И всички възможни екстри и удобства на виртуалния пазар.

Само вметка: за ценителите например, богат избор от „Историята“ на Паисий. Издания от различни времена, епохи, корици и идеологически прочити. За има -няма – 10 лева. Най- старото – от 1914 година.
...................................



Хората носят тук всичко: от книги –подаръци, до безценни издания, чиято ценност те не съзнават. Цели библиотеки се изнасят тук, а като не им хареса цената, хвърлят всичко в контейнера, споделя младежът-мъж с двете висши. Имало такива, за които 15 стотинки за килограм, било смешно и обидно и тогава директно гордостта на баба или мама отивала на боклука. Вместо за продан, за скап. Духовен скрап. От който се ражда хартия.
Може и тоалетна.
Последното било особено усвоено като прийом от разни библиотечни, дето късали първата страница, така че книжата да не стават за продан, втора употреба, а да отиват директно на скрап.
Важно било да се трупат килограми. Умножено по 15 стотинки, прави пари. Особено ако килограмите са тонове. Пари. За боядисване и други текущи нужди.
/ Тези дни един важен държавник се изтърва „Хоризонтски“ и рече, че 450 млн.лева дава Държавата в читалищата по селата. Без тези от скрап./


...........................................



Никой не се интересува от добрата книга, споделя младежът с двете висши. Причините дири дълбоко. И е обезсърчен, и убеден, защото децата не учели и не ги учели вече. Да четат. И на ценности, които да ги превърнат в Инакви хора. За които рязането на глави в новините и секс техниките на една гърла, довели до смърт, няма да са най- чаканата новина в новините.И които ще се научат, че „автодиографията“ не се пише така, нищо че в нея има същите елементи като в автобиографията. И снимката бива да е различна от такава по бански и с две чаши отпред.

Такива носили днес.
Нали ще продават духовност за скрап.
......................................................

Има търсене, но характерно, само който разбира, тук се спира, обобщава младежът с книгите и двете висши. И продължава чинно с описа. И да ги реди в кашони.
За виртуалната интернет антикварна книжарница. В която и от пиле мляко има:
Като „ Минея“- богослужебна книга -ръкопис от 1886 година, на цена от 220 лева или „Месецослов“, / годишен сборник, издаван от Общината на българската книжнина в Цариград, през първата половина на 19 век/, също изписан ръчно от 1884 година, за 150 лева.
И безценният буквар по металознание на академик Александър Балевски се мъдри там. В кашона за прясно донесени книги. За скрап.
Цели заводи си разтуриха техническите библиотеки, сега търсят ценните книги със свещ тук, споделя от опит младежът-мъж, за който е късно да се стресне племето заспало.
Всичко е умишлено, за да не мислим, отсича той, убеден, че обратното броене вече е невъзможно.




.............................................


Докато кашоните с безценни книги ме телепортират в детството и отвъд него, в антиквариата с буркани влиза местният Мунчо. Търси „Екатерина Велика“. Гледал филма, искал сега да я прочете.
Предлагат му я. За 5 лева.
В бедното слънчасало време на Мунчо цената иде скъпичка.
5 лева за една велика, пък била тя и Екатерина..
И се врътва .
.............................
На изпроводяк внимавам с бурканите. Режат. Много са. И не са за скрап.
Първа употреба ще вървят.
За да гледат инстинктивния ми човешки зиг-заг, заради бурканите, от кашоните за скрап се надигат: „Аз Клавдий“ и „Богат беден“.
В гръб ме застига и тихият кикот на съжалението им.
И ококореното им от историята любопитство.
Докъде може да стигне племе, което праща духовност на скрап....