Отворена, лъчезарна, енергична. Така ме посреща инж. Донка Чернева – технолог в завод 1. Усмивката ѝ личи и през поставената маска, задължителният атрибут в последните месеци, защото и очите ѝ се смеят. Искрено, неподправено. То се усеща отдалеч, когато човек е зареден с позитивна енергия и сякаш иска да я предаде на всички около нея. И как иначе – тя е най-голямата от трите деца в семейството, превърнала се с годините в стожер и опора на по-малките от нея брат и сестра. А и в отдела се чувства така – все едно, че е в другото си семейство – „за през деня“. Такова е усещането ѝ.
Това „семейство за през деня“ на Донка Чернева е с по-голяма давност, отколкото онова, при което се прибира вечер след работа. В „Арсенал“ е от 1994 г. Не съм силна в математиката, но аритметиката показва повече от четвърт век. „Как звучи само –
сякаш цял живот тук съм била“
– смее се тя.
Донка е завършила гимназия в Казанлък. Първата година не я приели да следва и тя веднага се ориентирала към завода в Шейново. Започнала като контрола. На следващата година ѝ се „отваря парашутът“ – приета е в Пловдивския полувисш институт, специалност „Машиностроене“. По онова време и такава имаше в България. След завършване започва като технолог, пак в Шейново. След преместването на Завод 14 - Шейново на площадката в Казанлък, тя е част от целия отдел, преместен тук, вече като Завод 1. Едновременно с работата записва задочно Висшия технически институт в Габрово.
Решила, че трябва да обогати знанията си
в дисциплината „Технология на машиностроенето и металорежещите машини“. „На тази специалност на времето ѝ викаха „трите мъки“ – ТМММ, пояснява Донка. Ама то така си беше“. Мъки, мъки, ама, като си има желание, всичко се постига. Така е и с работата. Работа ли е – трябва да се свърши. И сроковете – все с „вчерашна дата“. Развърта се с присъщата ѝ енергия, защото знае – производството не чака. Хората, машините не могат да стоят. И се нагърбва с тежки и отговорни задачи. „Не е страшно да поемаш отговорности – категорична е Донка. - Пък който не ги поема, значи не е за тук. Има моменти, когато трябва и да се рискува. Това е работата“. Както разбирам от това, което ми разказва, често се е налагало да се впуска с „главата напред“. И също често
рамо до рамо са с Венета Василева –
ръководител-сектор на „Технологичен отдел“ в Завод 1. Създаде ли се някаква бъркотия, обикновено те с Венета се заемат да я оправят. „Някой беше се изказал, ама не помня точно кой, че ние с Венета само вълци не сме пасли. Ама то наистина си е така… По едно време, - продължава разказа си Донка Чернева, - ми викаха „Донка чашката“. Седим на разстояние една срещу друга и тя веднага долавя полулюбопитния, полувъзмутения ми поглед. И веднага пояснява: „Не, не в този смисъл, който си мислиш… Преди време трябваше да бъде разработен детайл под формата на чашка за едно изделие. Работихме заедно с моя дългогодишен колега Ангел Карамалаков. Една чашка, втора чашка… По едно време на бюрото ми бяха наредени 5-6 такива. И кой където ме срещнеше, аз все с една чашка в ръка. Така започнаха да ме задяват – „Донка чашката“. Важното е, че работата се свърши успешно, въпреки създалите се проблеми при усвояването ѝ“.
Отличната ѝ техническа грамотност и чисто женската ѝ интуиция, които влага в работата си, я правят изключително ценен кадър. Заместник-директорът по техническите въпроси инж. Тодоров я определя като 
„стратегически играч“,
с който лесно се работи. В нейния приоритет са създаването на щанцови детайли, но и определянето на параметрите на самата суровина за изработването им. Техническите ѝ познания също стоят в основата на идеята за въвеждането на лазерното рязане на метални листове при изработването на елементи за изделията, което се оказва по-ефективен и бърз модел на работа.
Стори ми се, че инж. Чернева нещичко си спестява по отношение на служебните си задължения. Какво толкова има да сподели с един технически неграмотен човек?! Да, ама не, както казваше навремето доайенът на българската журналистика Петко Бочаров. Поразпитах тук-там. Помолих да ми обяснят някои работи някак по-общодостъпно. Така стигнах и до нейните мащабни разработки – МТ-схеми на цели цехове и звена. Става ясно, че тя е защитила 4-5 проекта, които включват всичко от-до изграждането или разширението на производствен обект. Някои ще кажат – чисто мъжка работа. Инж. Чернева обаче се справя и с това. И то блестящо. Както с всичко, което ѝ е поставено като задача. С каквото се е захванала, го довежда до край. Точно, прецизно, защото знае – това се очаква от нея.
Затова я ценят и обичат всички – и в отдела, и долу в цеховете. Пък и веселият ѝ нрав прави трудностите да се преодоляват по-леко, така между сериозните и отговорни работи и малко шегички не са излишни. А тя знае как да развесели и разведри понякога и напрегнатата обстановка.
Сама споделя, че
обича всичките си колеги.
На младите се радва като на собствени деца и им помага. „Те са млади, щом имат амбиция, трябва да вървят напред. Никога и през ум не ми е минавало да им завиждам. Завистта изяжда. Не съм научена така. Чувствам удовлетворение, когато съм помогнала на някого и се радвам на успехите им“. Донка Чернева е поредният служител, от който научавам, че в колектива имат изграден чудесен микроклимат. „Не само, че се разбираме чудесно, че сме си създали отлични колегиални взаимоотношения, но с повечето сме и близки приятели. Ето, например, откакто въведоха извънредното положение заради коронавируса, Венета всеки ден ме кара до завода и ме връща вечер. Да не се блъскам по автобусите, да не се заразя – ценна съм ѝ била“, пак така весело се смее Дочето.
Инж. Донка Чернева, като множеството арсеналци, не е тук сама. В Завод 5 от дълги години работи съпругът ѝ Георги Димитров.
„Арсенал“ е дал път на съвместния им живот като семейство
Запознават се тук. Ама не къде да е, а в стола. Това си го спомня, без да се замисля. Когато се ражда синът им Ангел, го гледа само 5 месеца – бързала да се върне на работа и предоставила грижите за него на свекърва си. Сега вече той е тийнейджър и си върви със съпътстващите за възрастта проблеми. Но с подобаващо семейно възпитание проблемите са преодолими, смята Донка.
Брат ѝ Валентин Чернев е бивш началник цех в 1/220, а сестра ѝ – Красимира Шоколарева, е служител в отдел ТРЗ. Зет ѝ Лазар Шоколарев е началник на 1/250. Така темата „Арсенал“ е валидна не само в рамките на завода, но често и вкъщи, когато се събират по различни поводи. Случва се и тогава да се доизглаждат служебни въпроси.
Донка Чернева разкрива и други интересни особености за себе си. Пет-шест години се е занимавала с йога. Даже е водила и курс. Тогава открила, въпреки килограмите си, че била доста пластична. Сега не ходи на йога заради пандемията и тя много ѝ липсва. Липсват ѝ успокоението и самочувствието, които ѝ дават сеансите. Липсват ѝ и честите сбирки с приятелите, с които са катерили балканите и са разтоварвали напрежението. Запълва празнотите с четене на книги – електронно – модерна работа. Или пък меси и пече питки и козунаци. Научила всичко от майка си, за което ѝ е безкрайно благодарна.
Има специалисти в „Арсенал“, за които не е нужно да се обяснява кой е, какъв е и къде да го намерят. Инж. Донка Чернева е една от тях. Познават я във всички отдели и цехове на Завод 1. Познават я и в много звена в цялата фирма. И това, че е „стратегически играч“.
Дай Боже да има повече такива като нея.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!