Доцент Ганка Баева е новият директор на Института по розата в Казанлък
Доцент д-р Ганка Баева е спечелила конкурса за директор на казанлъшкия Институт по розата, научи zakazanlak.bg. Новият директор вече има подписан трудов договор и предстои да бъде официално представена на колегите си в Института от представител на Селскостопанската Академия в София.
Доц. Баева е с казанлъшко потекло. Нейният съпруг е от Казанлък, самата тя има родови корени в Павелбанското село Сахране. Нейната последна месторабота е като ръководител Направление „Растителна защита“ в Института по почвознание, агротехнологии и защина на растенията, „Никола Пушкаров“ в София. Доц. Баева има редица научни публикации в наши и чуждестранни специализирани издания.

сн: доц. Ганка Баева


По наша информация, Комисията по избора разглежда документите на кандидатите за директори още от 26-и януари. Изискванията за участие в конкурсите за директори, обявени през миналия декември, са: висше образование, научна степен и академична длъжност след хабилитация, познаване на научните приоритети на Селскостопанската академия и дейността на самия институт, за който се кандидатства, както и наличие на възможности за работа с нови информационни технологии. Владеенето на чужд език е предимство.

Преди почти две години, в началото на февруари 2015-та година, Институтът бе поет от временно изпълняващ длъжността „директор“, доц. Георги Чаушев, познат като заемащ длъжността в периода около началото на новото столетие до преди повече от 10 години. Чаушев е над 70 – годишен, което след назначението през 2015-та, предизвика нееднозначни реакции от страна на подчинените му. Преди две години той пое директорството на Института за трети път. Последваха кадрови промени сред персонала, включително, освобождаване на служители от работа.


От години наред сред специалистите в бранша, Институтът по розата в Казанлък е известен с липсата на достатъчно млади и подготвени кадри, голяма част от които, през годините са загубени в ситуацията на чести смени на ръководството му. В края на ноември 2013-та в ситуация на гневни и шумни протести на работещите в Института, постът пое проф. Лилия Кръстева, което стана след неодобрение от страна на Академията на нито един от кандидатстващите в конкурса за директор. Проф. Кръстева бе също временно изпълняващ длъжността, срещу което назначение, работещите отново протестираха, включително до тогавашния ръководител на Селскостопанската Академия, доц. Христо Бозуков, който сега е новият служебен министър в правителството на президента Румен Радев. Малко след това, в края на март 2014-та , проф. Кръстева загина при трагична катастрофа край Пловдив, на път за работа в Казанлък.
През есента на 2013-та година, преди назначаването на проф. Кръстева, отново имаше напрежение около ръководството на казанлъшкия Институт по розата. През октомври тогавашният депутат от Казанлък Алексения Тилева от ГЕРБ, дори отправя питане от парламентарната трибуна, относно критериите за избор на директор, споменавайки в питането си, заедно с група депутати от ГЕРБ, името на дългогодишния директор проф. Недко Недков, по това време отново възстановен. Въпросите са до тогавашния земеделски министър в кабинета на Орешарски, проф. Димитър Греков. В питането се визират факти като: случая с т.нар. „канабис“ от 2004-та година, когато бе открито насаждение канабис върху 18 дка от площи с розови насаждения; загубата на авторски права върху 19 сорта; голямата загуба на кадри, поради текучество. Депутатското питане от 2013-та споменава и за протести на работещите в Института, този път, срещу възстановяването на проф. Недко Недков.
Сегашните кандидати за поста директор на Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък, по наша информация са били двама. Изненадващо за мнозина, ВриД Чаушев, също е подал документи за вече постоянен директор.
Съпругът на доктора по растителна защита, доц. Ганка Баева, е от Казанлък. Семейството мисли преместване по местожителство в родния град на съпруга на новия директор, научи още zakazanlak.bg

Идеята за създаване на Опитна станция по розата в град Казанлък датира от 1906 година. Тя е обсъдена по време на Първата конференция на розопроизводството в Пловдив, където с взетото решение: “Да се помоли правителството да основе изпитателни полета, където да се изучават всички въпроси по отглеждането на розата и други ароматни растения”.
През 1907 год. Министерството на търговията и земеделието отделя 26 дка от Държавния овощен разсадник в Казанлък, за да се засадят донесени от Франция маслодайни рози и други ароматни растения. Така под ръководството на Константин Малков се слага началото на научноизследователската работа с розата и етеричномаслените култури в България. По това време той е управител и на първата в България Опитна станция в с. Садово – Пловдивско. След неговата смърт през 1908 год. проучванията са изоставени. Опитното поле е възстановено през 1921 год. като филиал на Централната земеделска опитна станция /ЦЗОС/ в София, под методичното ръководство на известния български учен Никола Пушкаров.
През 1924 г. със заповед № 5066 от 27.ІІІ.1924 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти, за управител на Опитното поле е назначен Константин Георгиев, който завежда службата “растителна защита” в Опитната станция в с. Садово. Научната дейност е разделена на два отдела: за опити с розовата култура и за опити с етеричномаслени растения.
Дестилирането на розовия цвят се ръководи отделно. Най-силният период в развитието на Института си остава времето преди 1989-та година. През последните близо 30 години, Институтът има постоянни проблеми от всякакъв харектер, един от които е и почти винаги проблемният избор на негов директор.
В края на 2016-та година, заедно с конкурса за директор на Института по розата и етерично-маслените култури, бяха обявени още 10 конкурси за ръководители на институти от структурите на Селскостопанската академия – София, след които - Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, Земеделските институти в Карнобат, Стара Загора и Шумен, Институт по зеленчукови култури „Марица” – Пловдив, Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе, софийският Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров”, Институт по рибни ресурси – Варна, Институт по фуражните култури – Плевен, Институт по тютюна и тютюневите изделия – с.Марково, Пловдивско.