Доброволци тръгват от Шипка по пътя на Вожели

На 11 ноември от 10 часа тръгват доброволци, които ще следват пътя на френския инженер Феликс Вожели, който идва в България през 1905 година и оглавява първото Бюро по укрепване на пороищата и залесяването, открито в Казанлък. Първото място на организираното залесяване над град Шипка е в местността „Димовец“ - оттук тръгва и маршрутът на неговите съвременни последователи тази събота.

Преди 2 години Инициативният комитет за гората в град Шипка подема идеята да бъде създаден Образователен природолюбителски маршрут „По стъпките на Феликс Вожели“, за да се запази жива паметта за природните стихии, които са бушували в градовете и селата на Долината, и за хората, които са работили за залесяването и укрепяването на пороищата. Идеята е не само да запознае обществеността с постиженията на френския лесовъд Феликс Вожели и неговите сподвижници от началото на миналия век, но и да разкаже за успешното сътрудничество между гражданите на Шипка и Държавно горско стопанство – Казанлък, през периода 2015-2017 година. Образователният маршрут е местна инициатива на доброволци и жители на града. Проектиран като учебна пътека, целта на тази инициатива е да информира за ролята на гората за опазването на биологичното разнообразие и природните ресурси, както и за борбата срещу ерозията на почвата и наводненията. Тук, в Розовата долина, след многобройни трагични наводнения, се зараждат националните политики на залесяване, които мобилизират цялата страна през миналия век.

Със съдействието на редица сдружения и асоциации идеята на Шипченския Инициативен комитет за образователен маршрут се превърна в реалност. Така на 11 ноември ще се проведе поставяне на табелите на Образователен маршрут „По стъпките на Феликс Вожели“. Ще бъдат поставени 4 големи и 8 малки дървени табели по пътеката от „Димовец“ до „Армана“, както и да бъдат разчистени нападали дървета. В поставянето на табелите се очаква да се включат граждани от Шипка, Казанлък и представители на Държавно горско стопанство - Казанлък.




За заслугата на инженер Феликс Вожели и неговите сподвижници за залесяването в местности в Стара планина говори и единственият в България Музей на залесяването, който се намира в град Шипка. В реставрираната градска къща, разположена сред богата зеленина в подножието на Балкана, се съхраняват уникални черно-бели и цветни фотографии, скици на художника Иван Матов, показващи огромната работа на поколения лесовъди за овладяване на ерозията и залесяване на голите склонове на Стара планина и Средна гора.

Тук се намират фотоапаратът и фотографските плаки на Феликс Луи-Мари Вожели, неговите книги, свързани с овладяване на пороищата, както и множество автентични документи и вещи като шинел на горски стражар и дървени инструменти, използвани при залесяването.

Впечатление прави огромната Счетоводна книга, която той е водил с перфектна точност и е отбелязвал всяка подробност от извършените залесителни дейности. В двора на музея се намират бюстовете на двамата най-изявени лесовъди от началото на миналия век – Феликс Вожели и Петър Манджуков.

В Казанлъшката околия, където френският инженер лично ръководи работата, са овладени над 12 000 декара пороища, залесена е площ от 4984 дка, изградени са каменни баражи – 2850 куб. м, каменни прагове – 540 куб. м, подпорни стени от камък и дърво (клеонажи) – 6200 линейни метра, запазени охранителни периметри – 54 490 дка. Първото организирано залесяване е в местността „Димовец”, южно от връх Шипка, където е създадено насаждение от дуглазка ела върху ерозирана почва.

За изграждането на баражите в горски територии от Карлово до Твърдица през всички години досега са използвани общо 450 000 куб. м скална маса.