До Лапландия и обратно: Една казанлъчанка за усмивките, които "стопяват" ледове

Тя е един от най-усмихнатите събеседници, с които съм се срещала в моята над 30-годишна журналистическа практика. „Силвия“, представя се кратко и в подадената й ръка веднага усещам приятел. Срещаме се с нея в арсеналската Детска градина „Буратино“, която посещава нейният 6-годишен син Симеон. Върнали се преди година и половина в България заради него – сухият въздух над Северния полярен кръг и липсата на витамин D не се отразили добре на малкото момче. Но онова, което цялото нейно семейство – и тя, и съпругът Веселин, и дъщеричката Ванеса, и малкият Симеон са донесли от снежния Север, е позитивизмът и усмивката. Тази усмивка, с която хората в най-северния град в Швеция – Кируна, са стопили „ледовете“ помежду си, въпреки леденото царство, в което живеят през по-голямата част от годината.

През 2004-а, едва на 18 години, Силвия Тодорова заминава за Стокхолм. Кандидатства за участие в конно шоу и с него пътува в Швеция, Дания, Норвегия. Работата не е лека, но пък Швеция грабва сърцето ѝ от самото начало с две неща – отношението между хората и отношението към децата. „Впечатли ме позитивността на хората и грижата към децата. Моя колежка беше шведка и един ден отидохме да вземем детето ѝ от детската градина. Видях колко спокойни са децата, колко всичко е подредено и без напрежение… Визата ми изтече след 6 месеца, но вече знаех, че ще се върна и ще живея в Швеция, тази страна ме плени“, спомня си Силвия първите житейски стъпки в Скандинавия.

В България създава семейство, ражда дъщеричката си Ванеса. Но мечтата за Швеция не я напуска и тримата заминават за Стокхолм. 4 години тя работи в почистваща фирма, той – в строителството. Стандартът на живот в столицата обаче е твърде висок, жилищата непрекъснато поскъпват. Семейството разбира от приятели, че в северната част на страната е много по-добре заплатено, а животът в малките градчета е по-спокоен. Така се установяват в Кируна. Най-северният град на Швеция. Той е център на едноименната община и е на няколко часа път от столицата на Лапландия – Рованиеми, където живее Дядо Коледа.

„В Стокхолм има много чужденци и това е напълно нормално, но населението в Кируна е основно от шведи и местните хора – саами. Всички българи там бяхме седем“, разказва Силвия. Малката тръгва на детска градина, съпругът започва в строителството, а Силвия започва да следи обявите за работа. Само на 34 километра от Кируна, в градчето Юкасярви, се намира единственият в Швеция леден хотел – IceHotel. Търсят хора за там. „Да бе, Силве, точно теб ще вземат“, минава ѝ песимистична мисъл през главата, толкова респектиращо ѝ звучи това, но кандидатства. Приемат я. Според Силвия, тя е първата и до прибирането си в България единствената българка в персонала на най-прочутият леден хотел в света. Съпругът ѝ също работи към него, но се занимава с добиването на леда от реката и рязането на огромните, дълги по 3 метра, ледени късове, от които се изработват хотелът, всички мебели и скулптурите в него. „Любопитното за този лед е, че при замръзването на водата от изключително чистата река Торне се образуват балончета. По тази причина в известния Леден бар в Лондон се ползва само лед, добит тук“, обяснява Силвия.

За първи път хотелът се построява в Юкасярви – малко градче, разположено на около 200 км от Северния полярен кръг, през 1989 година. Защо за първи път?! Защото IceHotelWinter се строи от нулата всяка зима. През ноември и началото на декември всяка година празното пространство на брега на рекаТорне се превръща във великолепен хотел, направен от лед и сняг и е най-голямата ледена сграда в света, която привлича хиляди търсачи на силни усещания. Ежегодно стотици творци от цял свят се състезават, за да участват в неговото строителство. Победителите в конкурса проектират дизайна на хотелските стаи. „С удоволствие разбрах, че сред тях има и българин“*, радва се Силвия.

Всеки апартамент е уникален и никога не се повтаря. Освен стаите за нощувка, всяка година се изграждат отново ледена църква с леден купол, леден бар, ресторант, кино и художествена галерия с изящни скулптури от лед. Има и разкошна церемониална зала с ледени кристали, в която се организират сватби. Помещенията са само студени, температурата е минус 5 градуса. В спалните върху ледените легла са поставени дървени подложки, а върху тях са постлани еленови кожи. Влиза се със специална екипировка, а който пренощува, получава диплома. Има и отделно изградени помещения с бани и сауни, тъй като изпитанието да изкараш цяла нощ в леденото царство не е за всеки. Напролет великолепната ледена сграда се стопява напълно и се влива като вода в реката, за да даде шанс на новия хотел през идващия ноември. „Тук се работи със специална екипировка. Но, като се има предвид, че вътре е минус 5, а навън е минус 40 градуса, си е направо приятно“, смее се Силвия. Освен „студеното настаняване“ в ледените стаи, има и „топло настаняване“ на гостите, което става в пристройките и алпийските вили около него, предлагащи всички удобства. Силвия е работила и в двете части на IceHotel-а. През 2024-а година сезонният Леден хотел навърши 35 години от издигане на първата сграда и е известен като IceHotel 35.

„Във времето, когато бях в сезонния хотел, присъствах на създаването на целогодишния Леден хотел 365! Той е първият в света, който предлага ледени изживявания през цялата година“, продължава разказа си тя.Това е специално проектирано съоръжение, в което ледените кристали са облагородени от архитекти, дизайнери и художници. Ледената арт зала е с площ от 2100 кв. м. В нея се помещават арт и делукс апартаменти, леден бар и стая за преживявания, където се представя историята на хотела чрез изображения, изящни ледени фигури и видео презентация. Сякаш с вълшебна пръчица се случва всичко – през нощта апартаментите се превръщат в хотел, а през деня – в художествена галерия от ръчно изработени скулптури от лед. В ледения бар напитките се сервират в чаши от лед, които искрят в различни цветове. И тук се поддържа постоянна температура от минус 5 градуса. Разликата със сезонния хотел е, че, докато там има само студени помещения, изцяло от лед, тук има и топла част, с баня и сауна. Хотелът предлага също топли хотелски стаи и хижи. В топлата част е разположен и ресторантът. В допълнение се предлагат разходки с кучешки впрягове и скутери.

„Изумявала съм се от интереса на хората към ледените хотели - казва Силвия, макар че и за нея животът в Кируна е като необикновено приключение. - В тази част на Швеция зимата е пълен мрак, няма никаква естествена светлина, няма изгрев, няма залез. А лятото е много кратко, т. нар. бели нощи. Но тук се наблюдава едно невероятно явление – северното сияние, което природата щедро рисува в небето и никога не можеш да го забравиш“.

Адаптацията не е чак толкова лесна, добавя българката от слънчевата Розова долина: „Когато дойдохме, всички ми казваха да не се притеснявам, ако ме „удари“ депресия. В началото не вярвах, но за 10 години усетих за какво става дума. Липсата на витамин D оказва много голямо влияние върху здравето на децата. Синът ми, който е роден там, получи проблеми с кожата, заради сухия въздух, затова се върнахме в България. Но това, което и днес ме впечатлява, е позитивността на хората. За всичките години там нито веднъж не срещнах нещо отрицателно – всички бяха ведри и добронамерени.“

Известният с добиването на желязна руда Кируна впечатлява българката и с това, че и мъже, и жени работят в мините. Няма разделение в труда. В Скандинавия жените влизат в мината, карат трактори, а мъжете поемат част от домакинските задължения на жените. Не вярва на очите си, когато вижда масово бащи с детски колички. А когато се ражда синът ѝ, половината майчинство задължително трябва да се поеме от съпруга ѝ. И още – заради отрицателните температури, автомобилите непрекъснато се поддържат топли. На служебните коли има дрегери за алкохол и колата не запалва, ако дрегерът отчете положителен резултат. На децата не се дават бонбони – това е позволено само в петък, като най-популярните там са „Лакрис“ – черни на цвят и горчиви. Цигари не се пушат, пушачите ползват нещо подобно на дъвка, която се поставя на венците, за да се задоволи нуждата от никотин. Кафето също се пие по доста странен нанин - с парченце от продукт, подобен на нашия кашкавал, който се потапя в топлата напитка. Възрастните жени карат шейнички, за да отидат на пазар, а магазините са само три, от една верига, няма конкуренция, няма и изкушения. Интересни са стадата от елени, които се отглеждат от местните хора – саами, най-старите лапландци.

Силвия трудно приема факта, че когато каже, че е от България, никой не знае къде се намира родината ѝ. „Ставаше ми много тъжно и аз разказвах, че у нас е слънчево, че имаме море, планини, четири сезона. „Тогава ти защо си тук?“, питаха ме хората и, честно казано, се затруднявах да призная, че стандартът на живот е толкова различен и това принуждава хората да излизат навън“, споделя Силвия. За нея и за нейната дъщеря Ванеса, която израства в Щвеция, това е страната на добрите хора и на добрите възможности. Може би един ден пак ще отидат там, привлечени от преживяванията си в тази далечна страна. Но на Силвия определено ѝ се иска и в България хората да са по-позитивни, да се усмихват, да се радват дори на дребните неща. И вярва, че точно сега, когато всички чакат добрия старец от нейната приказна Лапландия, чудото ще се случи в душите ни.