По повод днешния ден в който отбелязваме 143 година от гибелта на Апостола на българската свобода, свой стих, посветен на Васил Левски ни изпрати Синела Милева, старши учител в ОУ" Георги Кирков" .
Високото бесило
Самичък сред полето,
Разгърден, изоставен
Един юнак издъхнал
Докато вятър вее-
Смразяващ, ледовити.
Около него примки
Фъртуната усуква
И удря с тях гредите –
Ядосано ги шиба,
Задето този момък, с
Аба окървавена
Без кръст върху гърдите
И без опело смъртно
Така виси три дена
Обесен от джелати
На шести февруари...
А ден пазарен – петък
Ранилите селяци
Обесения гледат,
Да кланят се не смеят.
А майки почернели
Пребраждат се изниско,
Ридаейки проклинат
Обесената участ на
Синове достойни.
Високото бесило
Е вдигнато нарочно в
Трънака, сред полето.
И там виси апостол –
Лелеял свободата,
Отдал живот и младост.
Във ранна китна пролет
Или пък в зима люта
С пищов, кама и вяра
Обрамчен – пеш пътувал,
Където призове го
Отечествено дело –
Тъй горд комитски порив...
Очите ясноструйни
България обгръщат.
Ех, Дяконе, Балканът
С бунтовническа сила
И лъвска мощ те помни. Той с
Люляк те отрупа и с
Ореол свещений навеки ще те тачи.
Автор: Синела Милева, старши учител в начален етап, ОУ „Г. Кирков”, гр. Казанлък.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!