„Задължени сме да си създадем кадри”, казва човекът, който няма умора да прави това. В допълнение към преките си задължения и многобройните отговорности, които има като началник на цех за режещи инструменти в структурата на Завод 6. Инженер Божидар Колев. Наставник е на ученици и студенти за трета година – две години на ученици от ПГ „Иван Хаджиенов” по системата за дуалното образование и една година на студентите първокурсници по Стипендиантската програма на „Арсенал” към Технически университет - София, филиал Пловдив.

Повече от 80 са учениците и студентите, които е обучил и продължава да обучава, да им предава своите знания и богат практически опит, за да са на „ти” с машините, да се справят по-лесно със специалните предмети и да станат наистина добри машиностроители. Защото професията „Машиностроител“ никак не е лесна и изисква много сериозна и задълбочена техническа подготовка.

Божидар Колев с ученици от 11 "г" клас, специалност "Механотроника, на ПГ "Иван Хаджиенов"

Божидар Колев е завършил Механотехникума в Сливен, специалност „Технология на машиностроенето”. След казармата записва Техническия университет във Варна, специалност „Технология на машиностроенето и металорежещите машини”, която завършва през 1991 година. Има сключен договор с предприятие в родния Котел и се завръща там след студентската скамейка. Работи първо по разпределение, после става директор на Държавното автомобилно предприятие. Точно тогава започва закриването на заводи и предприятия и в малкото подбалканско градче се оказва, че трудно се намира работа за един дипломиран и висококвалифициран млад инженер. Време е за тотална промяна. Напуска Котел и региона и избира Казанлък. „Арсенал” е заводът, където го приемат веднага.

Божидар Колев помни точната дата, когато постъпва в „Арсенал” – 17 октомври 1995 година. Започва в същия този цех за режещи инструменти на Завод 6 преди близо 24 години, а от 21 години е негов началник. Когато бил студент, искал да се профилира по специалността „Металорежещи машини и роботи”, но тъй като имал сключен договор с предприятие в Котел, от там държали тясната му специализация да бъде свързана с инструмент. Мечтаел бъдещият инженер за роботизираните системи - точно по онова време чувал от колеги състуденти за Гъвкавите автоматизирани производствени системи, внедрени от японски специалисти в нов, модерен цех в старозагорския завод „Берое”. Но съдбата казала друго. И е благодарен за това. Защото сега инж. Колев се чувства на мястото си. В цеха за режещи инструменти на Завод 6 всичко му е ясно. И неслучайно още на третата година от постъпването му тук е назначен за негов ръководител.

„Много е разнообразна работата, голяма е номенклатурата от режещи инструменти. Тук се изработват всички режещи инструменти, които се ползват в „Арсенал”, трудно насмогваме”, казва началникът на цеха. Хората му, които са 50 души, работят редовна смяна. В изключително натоварени случаи се налага да идват и извънредно на машините.

В момента, за по-доброто справяне с работата, са необходими две неща - кадри, които да отговарят на изискванията, като стругари, фрезисти, заточвачи, оптически шлайфисти, и по-нови машини, споделя той. И разказва как през 1995 година, когато постъпил в цеха, сварил много добри майстори. И сега ги има, но доста са се пенсионирали. Затова Божидар Колев счита, че задължение на знаещите и можещите е да създадат кадри, да ги обучат, да ги направят добри машиностроители, които да поемат щафетата.

„Много по-лесно е с готов, научен човек да се работи, новият изисква повече внимание, повече време, търпение, енергия... А от негова страна се иска желание, иначе няма как да стане. Тук всеки си е настройчик на машината – обяснява процеса на работа Божидар Колев. – Ние работим по маршрутни технологии, всеки сам си преценява как да направи инструмента, съобразявайки се с чертежа, за да се получи крайният продукт. Техническата подготовка трябва да е на ниво и трябва да говорим на един и същи език. Кадрите в Завод 6 са хора с много добра подготовка и на високо техническо ниво”.

Според него, едни, може и да са завършили гимназия, но имат желание, усет към машините, харесват си работата, научават се и стават добри специалисти. Други не издържат и сами си тръгват. „Помня, че и аз, като дойдох, също имах нужда да се уча, да придобия опит. „Арсенал” е голяма школа. Имаш достъп до голяма по обем информация, до специалисти, до различни производства и много научаваш”, споделя още инж. Колев.

И в строго математически порядък на човек, боравещ с точните науки, и в леко поетичен стил, Божидар Колев прави житейската си равносметка: „Дойдох безработен – намерих си работа, дойдох ерген – сега съм женен, дойдох млад – сега съм на 57 години.” И в центърът на тази равносметка е „Арсенал” – оттук започва неговото ново начало, поставено преди 24 години, тук се надява да приключи и трудовият му път. В завода, който отдавна е школа за професионални уроци и житейска устойчивост.