Диана Игнатова, главният счетоводител на Завод 3

Счетоводният отдел на Завод 3 е най-младият мини колектив в предприятието, смятат одиторите, а Диана Игнатова – най-младият главен счетоводител.
Това дава логичен отговор на въпроса – защо точно Диана е в полезрението на вестник „Трибуна Арсенал“.
На 38 години, повече от 12 години – в „Арсенал“, през последните три тя е на позицията главен счетоводител на Завод 3.
От пръв поглед и само след няколко споделени мисли става ясно, че тази млада жена не се плаши от работа и отговорности.
Това проличава още в тийнейджърските ѝ години. Като ученичка в СУ „Екзарх Антим I“ в Казанлък тя започва паралелно обучение в 33-та Софийска езикова гимназия с изучаване на английски език. Всяка събота и неделя, вместо да си „поеме въздух“ от натоварения учебен процес, Диана заляга над учебниците по английски. Влечението ѝ към езиците и бързото и леко усвояване, в добавка към нейната упоритост, ѝ позволяват да взема две учебни години за една, като частна ученичка. Така завършва с две дипломи за средно образование.
„Освен езиците, в кръвта ми са и цифрите. От малка обичам математиката“,
споделя Диана. Явно това ѝ е генетично заложено. Майка ѝ е работила в счетоводството на Завод 5, а след това е продължила в банковата сфера. Бащата на Диана е инженер-конструктор в КТО, също в Завод 3. И в тази работа – цифри, колкото искаш. Е, как човек да избяга от заложеното му по наследство?! При това Диана не само съхранява тези заложби, но и ги доразвива. Веднага след средното ѝ образование е приета в УНСС - София и в Икономическия университет във Варна. Типично за зодия „Рак“, влече я водата, морската шир. И избира Варненския университет. Завършва специалността „Икономика и управление на търговията“, а по-късно и магистратура – „Счетоводство и контрол и банков одит“ в Свищов.
Едва завършила висшето си образование, с още неиздадена диплома, Диана подава документи за работа в Бюрото по труда, надявайки се да има време да поразпусне след университета. Но има-няма седмица и я канят за разговор в казанлъшко предприятие. По заместване. Ама било спешно, трябвало да започне работа веднага. Случва се точно на рождения ѝ ден – 7 юли.
Току-що завършила университета, сяда зад бюро, отрупано с папки и документи,
които трябва да се обработят. Край нея старите кадри седят и ѝ „гледат сеира“. Как се започва работа ей така, направо от студентската скамейка?! То, ученето си е учене, но нали все пак някой трябва да те въведе в работата. И естественият ход на нещата довежда до преждевременно напускане.
Скоро след това започва в друга фирма. И там не ѝ изтърпява търпилото и след 4 години казва: „Чао!“. Вярно, сама споделя, че по друг начин са се развили нещата и доста е понаучила и натрупала опит там, но усещала, че това не е нейната работа.
След два несполучливи опита за успешна реализация се насочва към „Арсенал“. Търси се за друга позиция специалист с висше образование и английски език. Но документите ѝ за кандидатстване за работа попадат под зоркото око на главния счетоводител на „Арсенал“ АД Добрин Драгнев. Канят я за интервю. И тя започва едно четене, едно припомняне… Разнищила учебниците и записките от университета на нова сметка. За да се представи както трябва. Пък то чак дотам не се стигнало да я изпитват. Поговорили си: къде е учила, къде е работила, откъде е, що е.
Но… интуицията, че от това момиче ще излезе счетоводител, провокира Драгнев
и той решава да я изпрати в счетоводството на Завод 3. И то веднага. Пак веднага!
„Ох, ама къде е тоя Завод 3? Автобуси, вътрешен превоз трябвало да гоня. Е, това не бях го чувала…“. Обяснили ѝ. Бързо се ориентирала. А на спирката за Завод 3 вижда не кого да е, а нейната приятелка Станимира Георгиева, която работи в икономическия отдел на „тройката“. Късметът я споходил – Станимира е нейна съученичка и състудентка, с която заедно са били на квартира във Варна. Така, отдъхвайки си, тръгват заедно. Показала ѝ Станимира къде е счетоводството, а там я посрещат тогавашната главна счетоводителка Мария Димитрова и останалите колеги от отдела. „Това вече беше нещо съвсем различно, - споделя Диана. - Имаше кой да ми обясни спецификата на работата, да ме въведе, да ме контролира. Имаше и кого да попитам, когато нещо не ми е ясно – а аз не се срамувам да питам. То така се научава човек“. И поема работата, макар наскоро след това да ѝ се наложило… да излезе в майчинство – млад човек е. Покрай работата трябва да се мисли и за семейство. Като се връща обаче започва с нова енергия и желание за работа. И това всички го забелязват, защото
предлага въвеждане на нова програма за облекчаване на счетоводната дейност
После и други предложения прави – с цел, както тя казва, „да се избегне архаичният метод“. И то се случва.
През 2015 г. става член на Управителния съвет на Взаимо-спомагателната каса. На следващата година ѝ предлагат длъжността на зам.-главен счетоводител. Работата вече ѝ е позната. Не се плаши да поеме отговорности и да се натовари повече. И така, точно преди оформяне на годишните отчети, през 2018 г., изненадващо Мария Димитрова се оттегля от работа и Диана поема длъжността на главен счетоводител. Веднага се сещам да я питам – как се справи с отчетите? „Супер! Всичко си беше както трябва. Разбира се, тук трябва да кажа, че всички колеги помагаха. Помагаха и зам.-главните счетоводители на „Арсенал“ – Мариела Велева и Ваня Кацарова“.
Диана Игнатова казва, че се е сработила с колегите от отдела.
„Всички са много добри и отговорни, макар да са млади.
Най-новото ни попълнение е Станка Петрова, която скоро ни събра на сватба, а ветераните са касиерката Анна Петрова и зам.-главният счетоводител Станимир Стойчев. Чувстваме се като едно семейство – все пак през по-голямата част от деня сме заедно. Събираме се и по други поводи – рождени и имени дни, празници. Заедно си и боледувахме в края на миналата година…“, смее се Диана. Така е, когато си на работа – това е семейството ти. А много важно е как и какви взаимоотношения ще се изградят. Явно, този млад колектив е създал чудесен микроклимат. Това е от особено значение за нормалното протичане на работния процес. И Диана не само го е осъзнала, но и много държи на него. Защото в счетоводната работа има много тънкости, изискващи точност и внимание.
От 2007 г. Диана Игнатова е семейна. Съпругът ѝ, Георги, е военнослужещ с три мисии зад гърба си и то на места, където е твърде опасно. Имала е доста шокиращи моменти в този период. Няма да забрави и деня на сватбата им. Знаел е, че му предстои мисия, но го спестява тогава. Съобщава ѝ преди заминаването, месец след това. След всички премеждия, които е имал там, се връща жив и здрав. И… „вече сме се разбрали – никакви мисии повече!“. Остава му удоволствието от лова и гордостта от участието на всеки военен парад.
А, да, и между другото,
докато си почиват, отглеждат масиви с рози
и разработват декар - декар и нещо земя около вилата си в село Дъбово. Така де – докато си почиват…
Все пак намират време и за истинска почивка – на морето и на Балкана. Книжката със 100-те национални туристически обекта вече е на 50% запълнена с печати.
Дъщеричката им Деница е на 11 години и е отлична ученичка, самостоятелна и доста натоварена. Влекат я математиката и танцовото изкуство – тренира спортни танци към клуб „Роза“. Вече си има витрина, в която нарежда купи и медали – награди от различни турнири. А подготовката за състезанията е стресираща – както за децата, така и за родителите. Но е една приятна тръпка. Диана казва, че става „подвижна лудница“, когото започнат да гласят тоалети, обувки, гримове, прически. Тогава всички се втурват да помагат. И после всички вкупом отиват на състезанията – като една доста ентусиазирана агитка.
Диана Игнатова е изключително контактна и лъчезарна млада жена
След като отмине притеснението, става приказлива, откровена, отворена. Енергията блика от нея, но си личи колко здраво е стъпила на земята, колко здравомислеща е, макар животът да е пред нея. Но каквито и изненади да ѝ предложи, тя умело ще ги преодолее. Защото има волята за това. Категорична е в едно – не обича вмешателствата, най-вече в семейството и личния живот.
Интересен е фактът, че при нея нещата се случват винаги експанзивно, скорострелно, но овладяно от нейна страна.
А 7-цата е неделима част от живота и късмета ѝ
Родена на 07.07, в 7 часа сутринта; постъпва на работа за първи път пак на 07.07; 7-цата присъства и в годината на сватбата им с Георги – 2007. Сама казва, че, ако се замисли, и при други случаи ще изплува таза седмица. Какво пък – нека да е на късмет!
Такава „нова генерация“ си имаме в „Арсенал“.
И за пореден път се убеждавам – не може всички млади да ги слагаме под един знаменател – ама били различни, безотговорни, мързеливи... Ето, една Диана Игнатова – да ви се вижда такава?