Не ниската раждаемост, а високата смъртност и големия брой без средно образование са основите проблеми пред икономиката ни, според учените.

„Българският ни индивидуализъм не е най- доброто нещо. Трябва да научим децата да работят в екип, мислят, да разсъждават. Да направим така, щото информационните технологии да не са средство за развлечение на децата ни, а средство за обучение. Непприятен е фактът, но е факт, че образованието сега не е ценност и не е приоритет в много български семейства.“
Тази теза изрази пред учени, представители на бизнеса и образованието, медии в Казанлък академик Стефан Воденичаров, по време на националната научна конференция, домакинствана от Регионалния академичен център към БА в Казанлък на тема: „Национална и регионална икономика- актуално състояние, потенциал и перспективи“.
По време на форума, провеждан в такъв формат за втори път в града, бяха изразени различни тези, представени национални и регионални изследвания и изводи на български учени и университетски преподаватели, касаещи обективното състояние, потенциал и проблеми на българската икономика, в контекста на образованието и иновациите.
Академик Стефан Воденичаров, за пореден път подкрепи и приветства създаването на Технически колеж в Казанлък, с мотива, че „при сегашния спад на морала в в нашето общество, университетите в градовете се превръщат в културни центрове“.



Почетният председател на БАН и съпредседател на СБОИ е сред най- ревностните лобисти за създаването на колежа в Казанлък.


Според акад. Воденичаров, сериозна е необходимостта от ясни приоретети на научните направления, в които страната ни ще развива и прави наука, както и спешната необходимост от решаване на абсурда с ниското заплащане на учените у нас, принудени да напускат университети и БАН, за да стават преподватели в училище или детска градина.
За сега съществуващата армия от 900 хиляди души без средно образование на българския пазар на труда и твърде високия процент – 60% на дългосрочна безработица у нас, за важни, според учените демографски характеристики и тенденции на българското общество, изискващи спешна държавнанамеса и политики, на форума говори проф. Росица Рангелова от Икомическия институт на БАН.
По данни и анализи на учените, не ниската раждаемост, а високата смъртност в България е сериозният проблем на страната, како и сериозния процент застаряващо население. Здравеопазването и образованието да бъдат изведени като приорите, в името на развитието на икономиката и нейното бъдеще, е тезата на проф. Рангелова.
Друг сериозен проблем за българскта икономиак са продължаващите и задълбочаващи се регионални различия в страната, въпреки средствата от ЕС.

„Дереджето до което сме докарали държавата, се нуждае от специално „саниране“ и ремонт, заяви в приветствието си към участниците в научния форум Николай Ибушев, изпълнитеен директор на „Арсенал“, който бе гост на конференцията.



Ибушев привества организирането на подобни форуми, на които се генерират фундаментални идеи за икономиката и поощри дейностт, осъществявана от РАЦ на БАН.
Според него „най- сериозният пробелм пред българската икономика е драстичният недостиг на кадри“. „В Казанлък гладът за такива кадри е уникален и все повече ще се задълбочава, ако не успеем до няколко години да захраним предприятията с нужните специалисти. Един инженер се нуждае поне от 10 години, за да стане специалист“, допълни Николай Ибушев.
Пред участниците в научната конференция той даде гаранции, че създаденият и започнал дейност Технически колеж към Техническия университет в София, ще просперира. „Това, което родихме, ще го огледаме, бъдете сигурни!. Казанлък е най- индустриалният град в България, подкрепяйте тези иницаитиви!“, каза изпълнителинят директор на „Арсенал“.
В рамкиет на форума със свои доклади участваха и двама казанлъчани: инж.Бальо Динев от „Давид холдинг“ представи научни разработки в индустрията Индустрия 4.0- дигитални фабрики на бъдещето, задвижвани от научните постижения.




За актуалността и перспективите пред дуалното обучение у нас говори и Марияна Демирева- директор на ПГ „Иван Хаджиенов“ и член на групата Експерти за Казанлък.
Във форума участваха учени от БАН, представители на РАЦ-ове в други градове на страната, унверситетски преподаватели.
Казанлъшката научна структура към БАН е създадена през 2015 година, неин координатор е инж. Владиимр Чучумишев, ръководител отдел „Техническо развитие“ в „Арсенал“. Пред участниците в конференцията той представи дейността на РАЦ, като каза, че за краткото си време от съществуването, РАЦ се е превърнал в свързващо звено и своеобразен лобист между науката, иновациите и бизнеса, както и да помага на хората, които искат да се развиват.


В рамките на форума акад.Стефан Воденичаро представи в резюме научният труд- сборник, събрал основните тези и насоки на българските учени за развитието на държаваат в областта на науката, иновациите и образованието. Официалното представяне на този научен труд ще е на 31 октомври в БАН. Целта разработката и тезите на учените да стигнат до максимален брой хора, като се постигне своебразно национално обсъждане, което да надгражда тезите на учените. Крайната цел е фундаменталният за развитието на страната документ да стане обект на внимание на Народното събрание, „за да се знае, че който и да поеме управлението, целите пред страната са тези“, каза ученият.
„Нищо в тази книжка няма да се случи, без да се разгърне държавността“, допълни акад. Стефан Воденичаров.