Денят на Конституцията и на юриста е днес

С Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени). Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои от 169 члена, подредени в 22 глави.

Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.

Основният закон позволява на монарха да разпуска Народното събрание, да уволнява неудобните му министри и по такъв начин да манипулира правителството и парламента.

Още на следващия след приемането на конституцията ден - 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача - избор на държавен глава.

Петербург предлага 22-годишния подпоручик и немски принц Хесенски, Александър Йозеф фон Батенберг. На 26 юни 1879 г. княз Александър полага клетва пред ВНС. На 5 юли той назначава първото българско правителство, ръководено от консерватора Тодор Бурмов. Така започва новата българска история.

138 години след създаването на конституцията ни, основният български закон не е престанал да вълнува трепетите и щенията на различни политически сили. Дебатът за нова конституция или поне промяна на сега действащата, е в пълна сила.

Настоящата българска Конституция е приета от ВНС през юли 1991 година. Тя е третата поред кслед Търновската от 1879 година. През 1947 година е приета т.н Димитровска Конституция, а през 1971 година е приета и Живковската Конституция.