Минчо Минчев свири на нея в Казанлък


Невероятна история има Казанлък. Не тази, която ревностно съхраняват музеите, а историята, разказана от кореняците казанлъчани. В техните спомени за отминали времена оживяват личности, които и днес са гордост за всеки един град. Една такава история разказва Веселин Шивачев – учител, човек с музикални дарби, неуморим общественик и радетел за развитието на културата, основен двигател за издаване на книгата „Музикалният театър на Казанлък”, носител на орден „Кирил и Методий” - I степен.


1969 година. Нено Шивачев току-що е завършил изработката на уникална цигулка. И печели облога с един от най-добрите майстори лютиери от фабрика „Кремона” - Иван Скордев.

Скордев бил твърдо на мнението, че такава цигулка, каквато е замислил Нено Шивачев, няма да дава добър звук, с две думи – нищо няма да излезе от тази работа. Каква била идеята на Нено Шивачев? Да направи цигулка с богата инкрустация. Върху дъното на инструмента да изобрази лика на Георги Димитров, който силно го впечатлил от една снимка от Петия партиен конгрес, а на околниците с фина дърворезба да проследи развитието на България.


Притеснявал се майсторът дали ще се получи хубав тон, няма ли да пречи инкрустацията, ще трепти ли равномерно дървото, но приел предизвикателството и се заловил за работа. За изработката на дъното използвал 40-годишен явор, а капака направил от иглолистно дърво. На дъното изваял образа на Георги Димитров, а на околниците фино инкрустирал гроздобер, тютюнопроизводители, строители, бригадирското движение.

Отделил е място и за времето преди социализма – съпротивителното движение, партизанката Вела Пеева, орловият поглед на Цвятко Радойнов, дори в края е изобразен и водачът на световния пролетариат – Ленин. И ако някой мисли, че това е било част от партийната пропаганда, е далеч от истината.

Нено Шивачев никога не е членувал в БКП, постигнал е всичко в живота си с много труд и лишения, но очевидно е бил повлиян от левите идеи и от социалистическото настояще. Затова е избрал тези мотиви върху първата и единствена цигулка с дърворезба, която някога е правена в Казанлък.


Съмненията на майстора обаче все пак остават. Ще звучи ли добре този инструмент? Неговият син – Веселин Шивачев, учител по музика, а по-късно завършил задочно и консерваторията, го консултирал за звука, но истинско удовлетворение получава Нено Шивачев, когато в града на розите идва известният цигулар Минчо Минчев. След като свири на своята „Амати”, лютиери и музиканти се събират около него. Нено Шивачев му подава своята богато инкрустирана цигулка и със затаен дъх очаква думата на маестрото. Минчо Минчев изсвирва части от няколко произведения в широк диапазон, за да се чуе ниският, средният и високият регистър, както и темпата – бавно, умерено, бързо. Връща цигулката на казанлъчанина с усмивка: ”Добър инструмент си направил, майсторе!”. Това е достатъчно. На същата цигулка свири и Стойка Миланова. А днес, този уникален инструмент, който по странен начин е събрал десетилетия от историята на България, се пази от сина на майстора - Веселин Шивачев.



Спомняйки си за своя баща, той изважда цигулката от калъфа, настройва я и изсвирва „Моя страна, моя България”. За гостите като мен, които са дошли да чуят една истинска приказка за позабравени от днешното време казанлъчани.


Всъщност, историята не свършва дотук. Защото Нено Шивачев, който е роден през 1908 година, е син на учителя Васил Шивачев. Той е отличен от Цар Борис III с кавалерски кръст за гражданска заслуга. Брат е на художника Марко Шивачев и често е посещавал квартирата му в София. Тук се запознава с мнозина от неговите приятели художници и писатели, сред които са Илия Бешков, Иван Пенков, Константин Щъркелов, Ангел Каралийчев, Дечко Узунов. Картини на Марко Шивачев се пазят в Художествената галерия в Казанлък – портрет на най-малкия Ботев четник – Цанко Минков, рисуван през 1934 година, и „Композиция” – картина, провокирана от тежък инцидент, станал в Павел баня. И двете платна са дарение на галерията от наследниците на Нено Шивачев. В дома си те са запазили само портрет на Христо Ботев.


Нено Шивачев е завършил Тревненското столарско училище, после учи в Русе за мебелист – тогава се е наричало мобилно столарство, и получава майсторско свидетелство от Пловдивската търговско-индустриална камара.


През мразовитите дни на 1927 година участва в строителството на първия цех на чешката аеропланна фабрика в Казанлък „Аеро”. Работи в „Капрони”, преименувана по-късно на Завод 13. Той е един от основоположниците на безмоторното летене в България, за което е награден с юбилеен медал.



През 1947 година постъпва в казанлъшката фабрика за струнни музикални инструменти „Кремона”. През 1959-а той и неговите помощници изработват 9 контрабаса и 6 виолончела за Русенската филхармония. И днес оркестърът в Русе пази три от тези инструменти, като на един от контрабасите музикантите продължават да свирят. Пак през 1959-а казанлъшките лютиери ръчно изработват общо 56 контрабаса и 40 виолончела. Тогава идва и желанието на Нено Шивачев да експериментира с различна, богато инкрустирана цигулка. На второто национално състезание по лютиерство друга негова цигулка печели отличие. Нено Шивачев и съпругата му Мария са активни самодейци и влагат енергия и талант в кипящия културен живот на Казанлък. Те са част от трупата на Музикалния театър в града, а Нено като тенор е солист в оперетите „Сватба в Малиновка” и „Гергана”.



Затваряме огромния албум с черно-бели снимки и старателно съхранени документи, за да видим дърворезбите на Нено Шивачев, част от неговите инструменти, запазени в специален кът в дома на сина му, достолепните, красиво орнаментирани мебели... С любов приютено късче от историята на нашия град. Плюс 21 колекции на автентични съдове, народни носии, прибори от бита, ръкоделия, скътани от поколения за поколения.