Човекът, когото всеки българин трябва да знае

На 12 септември в Музея на розата в Казанлък ще бъде открита изложбата „Мила Родино”. Тя е посветена на един човек, когото всеки българин във всяка една възраст трябва да знае. Това е авторът на националния ни химн „Мила Родино” Цветан Радославов. Експозицията е по повод 155-та годишнина от неговото рождение и се организира от Научния архив на БАН, Регионален академичен център – Казанлък, и Исторически музей „Искра“.

Експозицията съдържа 23 пана с подбрани автентични архивни документи, нотопис и фотографии, обогатени с оригинални картини и музейни експонати, които представят непознати страници от живота и забележителното дело на учителя, изследователя, философа и големия родолюбец Цветан Радославов. Една личност, която заслужава дълбокото уважение на цялата общественост.

Роден е в град Свищов на 20 април 1863 г. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Последователно е учител в Габрово, Русе и София.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която участва като доброволец, той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица "Ангел Кънчев " № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г. в София.

Първоначалният текст е на Цветан Радославов. При приемането на песента като химн на България през 1964 г. последният куплет, призоваващ на бой, е премахнат и са добавени други два куплета със стихове, посветени на Москва и партията, които след 1990 г. отпадат.

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

След 10 ноември 1989 г. на VII Велико Народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица”, но окончателно се налага „Мила Родино“.

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.

Организаторите се надяват, че освен граждани, много ученици ще посетят изложбата в дните на нейната експозиция в просторната зала на музея, защото уроците по родолюбие не започват само от задължителните учебните часове по история, а по-скоро точно от такива места. Където децата срещат примери за велики български личности.