Царят открива в "Магнолията" неочаквани приятелства от Казанлък

Доня Маргарита е първият човек от царското семейство, гостувал под магнолията на семейство Кемалови – Милена и Жеко. Самият Симеон Втори, идва тук цели 14 години по-късно. През 2013-та. И сам се удивлява, когато вижда образа на царицата от снимката, току срещу входа на заведението. „Не сме я сложили нарочно, не е от сега“, обясняват домакините. И се връщат към оня 09.09.1999-та, когато посрещат за пръв доня Маргарита тук, заедно с две нейни приятелки. Тогава, през 99-та, тя идва в Казанлък, заедно с приятелките си, едната от които – братовчедка на испанския крал Хуан Карлос. Жеко не крие, че семейството му тогава е притеснено от повереното му посрещане по време на това съвсем лично посещение. Но всичко минава повече от добре: Кемалови, както винаги, когато посрещат чуждестранни гости, съставят специална програма за случая. „Ние имаме мисия. Гостите не просто се хранят при нас. Показваме им най-доброто от Казанлък и околностите, защото работим не просто за себе си, а за доброто име на България“, обяснява Кемалов тайната на особения чар на домакинството, което се усеща само тук. Усетила го и доня Маргарита. Снимки за спомен от битовите български кътове под магнолията, продължават да говорят за тая приятна среща. Кемалови завели царицата и нейните приятелки и в Етнографския комплекс, където разказът на Катя Терзиева, въвежда височайшите гости в духа и атмосферата на стария Казанлък. Откарали гостите и до Енина, където била нощувката на трите дами. „Невероятна жена, синята кръв и личи! Толкова естествено поведение, топлота и благородство!“, е първото впечатление на Милена и Жеко от царската особа. Впечатление, което не се заличава с годините.

Същото усещане за аристократизъм и благост, семейството има и от другите си срещи с хора от семейството на царя. Тук са идвали още княз Кубрат и съпругата му Карла Ройо Вилянова. Папката с архиви на семейството къта снимки и от тази среща. Княгиня Карла, позната у нас с мисията си да рекламира българската козметика по света, е идвала тук повече от веднъж. Понякога – с приятелки, друг път – с хора от семейството си. Девойки в народни носии, питка при посрещането, фотографии на майката на Карла с домакинята Милена пред фасадата на Храм-паметника в Шипка, градината с маслодайни рози край Горно Черковище, са запечатани в снимки за спомен. Кемалови тогава водили гостите да видят и прочутата роза дамасцена в масивите под Средна гора, било в дните на Празника на розата в Казанлък. Изпратил през 1999-та доня Маргарита с малки подаръци от български сувенири, Жеко подарява на княжеското семейство Карла и Кубрат, българския национален флаг.

През 2013-та, заедно с група гръцки историци, Кемалови посрещат и самия Цар Симеон Втори.

В „Магнолия“ ги води проф. Николай Овчаров, който разхожда делегация от гръцки учени – археолози по исторически обекти на културното ни тракийско наследство в цялата страна. Обиколката, която включвала Татул, Перперикон и Старосел, завършила с Тракийската гробница на Тюлбето в Казанлък. И по-точно, с вечеря при Милена и Жеко. „Според мен, царя лобира за българския туризъм, без да се афишира“, размишлява Кемалов след тая си среща с владетеля на българския трон. Посрещането на Симеон Втори в ресторанта, си било лично посрещане, далеч от официалните церемониалности от времето на неговото министър-председателстване. Домакините, верни на принципа си да не се натрапват прекалено на които и да е свои гости, не си и представяли, че могат да поискат да се снимат с царя. В края на вечерта, обаче, Негово Величество, сам пожелал фотография за спомен. „Как не съм бил тук до сега, почудил се царя, щом разбрал, че хора от семейството му, вече са били на това място далеч преди него“... Царят се почудил, защото като политическа фигура, той е идвал в Казанлък неведнъж. Местни управници и журналисти, помнят откриването на тъй наречения Западен транспортен възел „Кремона“, граден по времето на кмета Стефан Дервишев и открит в присъствието на Симеон Втори. Хората от медиите в Казанлък още се усмихват от спомена при посрещането, когато цял град се беше струпал край „Кремона“ в очакване на царя. Помнят небивалата до тогава охрана, многото цивилни от НСО с микрофончета в ушите, блъсканицата край моста и най-вече, култовата фраза на кмета Дервишев към тогавашния секретар на Общината, изтървана неволно пред микрофона, току преди рязането на лентата:“Г-жо Киликчиева, къде е масичката...?“... Масичката с менчето, чимшира и питката, пред която трябваше да се свети водосвета. После хиляди-маса-народ се юрнаха по казанлъшките централни улици в нетърпение, да си кажат две думи с царя, да го докоснат...От всякъде тичаха пенсионери, да засвидетелстват своето уважение лично...Тичаха, защото при първото идване на Симеон Втори в Казанлък, далеч преди да обяви каквито и да било политически намерения, Негово Величество, по думите на запознати, бе умело прикрит от народната любов. Прословутото тричасово висене край Царската чешма, така и не доведе до мечтаната среща с владетеля на престола. Казват, че тогавашното местно управление на БСП, подвело хората с точния час на пристигането. И само някои казанлъчани, през 1996-та, имаха късмета да видят царя си – изгнаник, съвсем случайно, при посрещането му в Етнографския комплекс. Хората не знаеха маршрута му тук и така той не бе посрещнат от любящи свои поданици.

На царското правителство Казанлък дължи социализирането на тракийската гробница Голямата Косматка, за реставрацията на която и за пътят до нея, се дадоха 1 млн. 200 хил. лв. държавни пари, а Негово величество се възхити: „ Тука имаме фантастичен обект!“ По това време бе и ремонтът на Хуманитарната гимназия „Св.св.Кирил и Методий“, чиято фасада и покрив бяха ремонтирани при запазване на автентичния им вид от 1883-та. Първите разговори за газификацията на Казанлък, също тръгнаха от царските хора през 2004-2005-та година. Министрите на НДСВ и после, като част от правителството на Тройната коалиция, работиха здраво за Града на розите в тесен контакт с тогавашния кмет Стефан Дамянов. Лично шефът на парламентарната комисия в Народното събрание, Веселин Близнаков, даде в Казанлък карт-бланш за газификацията. Беше 12.03.2005 година.

По „Красива България“ се ремонтира площад „Севтополис“, който най-после бе разкопан за новата си визия на 14.02.2005-та. Подходът към Тракийската гробница с пространството пред „Мазалат“, Дневният център там за деца с увреждания, ХаджиАлиоловата къща, ремонтът с газификация на църквата „Свети пророк Илия“ в Куленската махала, ремонтът на Гаровия площад, също не минаха без съдействието на хората на царя. Лични дарения на доня Маргарита подобриха апаратурното и битовото обзавеждане в казанлъшките домове за стари хора №1 и №3, заради което, по-късно, Общинският съвет взе решение, един от тях, да носи името „Маргарита Асебо“. Депутатът д-р Атанас Щерев пък, дълги години даваше заплатата си на народен представител като дарения за казанлъшкия музей и други местни институции. По времето на царския министър Веселин Близнаков, вече в екипа на Станишев, през 2005-та, в Казанлък бе пуснато и телевизионно студио на Военния канал, оборудвано за половин милион лева /което по-късно бе демонтирано/. Казанлъчани сигурно не знаят това, или може би, повечето са забравили. Забравиха се и местните активисти на неговата партия. От царското присъствие в политиката преди десетина години, на местно ниво в управлението е останал кадърът Сребра Касева, известно време, председател на НДСВ в Казанлък, понастоящем, на висока позиция в Общината като Началник на кметския кабинет. Останали са и някои назначения в образованието, където по това време бяха сменени десетки училищни директори и директорки на детски градини. С бившия зам. кметЮлияна Палазова, първи и дългогодишен шеф на НДСВ в Казанлък, осем години държала ресора на културата, здравеопазването и образованието като политически представител на партията си в управлението на Стефан Дамянов, сега никой не се вълнува, какво се случва. Политиката и вълненията, свързани с нея, са преходно нещо.