През 2022 г. продължават проучванията на крепостта и приключва социализацията на една от емблематичните тракийски гробници – „Оструша“, казва д-р Момчил Маринов, директор на Исторически музей „Искра“ - Казанлък
Входът в гробниците „Хелвеция” и „Грифоните” е безплатен до края на април

Момчил Маринов е роден през 1976 г. в Казанлък. Завършва средно образование в СУ „Екзарх Антим I” и висше във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Учредител и член е на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Научните му интереси са в областта на стопанската и военната история и в опазването и представянето на културно-историческото наследство.
През годините работи в Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” и в Исторически музей „Искра” - Казанлък. Директор е на музей „Искра“ от 2012 година.

- Д-р Маринов, освен обичайните празници на 14 февруари, на тази дата празнуват и археолозите. Откога у нас се чества Денят на археолога и какъв е поводът за обявяването му?
- Според спомени на доайени на археологическата наука у нас, първото спонтанно честване на Деня на археолога се случва в една от средновековните български столици Преслав, някъде в далечните 1969-1970 г. Идеята е на тогавашния ръководител на Националния археологически институт с музей при БАН акад. Димитър Петров Димитров.
Акад. Димитров остава в казанлъшките хроники
като ръководителя на проучвателския екип на тракийската резиденция Севтополис през 1948-1954 г. Непосредствената връзка е аналогията на Трифон Зарезан в народната традиция и Дионис/Бакхус – античното божество на виното и веселието. Оттогава през десетилетията 14 февруари е неформален празник на археологическата гилдия в България.
Нека да припомним и още един важен факт за тази дата. В църковния календар 14-и февруари е денят на Успението на Свети Константин Кирил Философ. На този ден през 869 г. той умира в Рим, а делото му е признато и до днес, както от Православието, така и от Католическата църква.
- Исторически музей „Искра“ навърши 120-години от основаването си през 2021-ва. Как бе отбелязан юбилеят и каква бе годината за Вас и екипа Ви, предвид пандемичната обстановка?
- Съвместно с колегията на Художествена галерия - Казанлък, бяхме подготвили програма с богата експозиционна дейност, която не бе осъществена пълноценно по обективни причини. Част от идеите ни вярваме, че ще успеем да реализираме през тази година. Акцентът е поставен в осъществяването на гостуващи изложби в ИМ „Искра” на авторитетни културни организации, както и в участието на казанлъшкия музей в аналогични политики. Конкретните ни съвместни действия в следващите месеци са свързани с Националния исторически музей, НАИМ – БАН и РИМ - Велико Търново.
- Какви археологически проучвания бяха направени през 2021 г. и какво е планирано за тази? Разкажете повече за това, което предстои.
- Бяха осъществени археологически наблюдения, свързани с осъществяването на мащабния проект „Светът на траките” до град Шипка. Наблюденията бяха ръководени от специалистите в музея Десислава Андреева и Меглена Първин. През пролетта предстои проучването на тракийския комплекс „Оструша”, където бяха разкрити археологически структури по време на строителните дейности за социализацията му.

И тази година ще бъдат продължени системните археологически проучвания на късноантичната и средновековна крепост „Бузово кале” от екип, ръководен от Пламен Дойчев от НАИМ - БАН с консултант доц. д-р Деян Рабовянов. От миналата година крепостта вече има официален статут на паметник от национално значение
Това, освен от чисто научно признание, е изключително важно условие за превръщането на Бузово кале в атрактивен туристически обект.
-Богатата археология в района е в основата на големия туристически интерес. Кои са най- популярните обекти, как противоепидемичните мерки влияят на дейността на екипа на музея?
-Тракийските гробници в Долината, като Казанлъшката тракийска гробница, гробницата на Севт III в могилата „Голяма Косматка“ и други, представляват изключителен интерес за посетители. ИМ „Искра” системно работи за популяризирането им. Посетителите имат възможността до края на април да посетят новосоциализираните гробници в могилите „Хелвеция“ и „Грифони“ напълно безплатно. Музейната колегия кани всеки да се възползва от възможността и да ги разгледа. Освен тракийското наследство, Казанлък си остава ключов център за представяне на розопроизводството в България и всяка година привлича голям брой посетители в Музея на розата, както и в Етнографски комплекс „Кулата” през летния сезон.
Музеят адаптира своята дейност за времето, в което се намираме в момента, и, спазвайки всичките противоепидемични мерки, екипът на ИМ „Искра” е удовлетворен, че изпълнявахме постоянна дейност и осигурихме достъп на нашите посетители, без създаване на неудобство, което може да повлияе на техния престой. Задължително следва да откроя и безупречната и на практика постоянна комуникация с експертите в Община Казанлък и Министерството на културата.
-Кои обекти предстои да бъдат социализирани?
-Скучният термин „социализиране” представя отговорна дейност: дългосрочно опазване и адекватно осигуряване на качествен достъп до наследството.
В края на лятото се финализира завършването на социализацията на един от емблематичните обекти в Долината на тракийските царе – гробнично-култовият комплекс „Оструша”. Завършването на проекта ще обезпечи дългосрочното съхраняване на стенописи в саркофаго-подобната камера, като същевременно ще позволи всекидневното посещение от туристи на обекта и по цялостното му възприемане.
В новата мултимедийна зала на комплекс всеки посетител ще успява да разгледа фреските в реално време, без да се нарушава микроклиматичната среда на саркофага.
Наблюдението ще се осъществява с дигитална камера с висока резолюция,
която туристите ще управляват сами. Този вид посещение е иновативен за Долината на тракийските владетели и изключително удовлетворяващо е, че това ще се приложи точно в „Оструша“.
-Познават ли казанлъчани добре богатото културно-историческо наследство на района?
-Често се самокритикуваме – основателно или не съвсем, че не уважаваме и не разпознаваме достатъчно огромното и културно-историческо наследство. Впечатленията ми са по-скоро с позитивна нагласа – голяма част от хората в Долината са наследници на първите дарители на ИМ „Искра”. Казанлъчани от различна възраст и с най-разнообразно образование и разнообразни потребности постоянно преоткриват движимото и недвижимото наследство на Долината на розите.
-Какво е мястото на казанлъшкия музей „Искра“ сред останалите музеи в страната?
-По фондовото си богатство е сред водещите музеи у нас. Благодарение на усърдието и отдадеността на поколения музейни специалисти казанлъшкият исторически музей е сред най-разпознаваемите в България.
-На какъв етап е развитието на идеята за създаването на нов туристически обект – „Яхната“?
-Яхната представя едно незаслужено позабравено производство в Казанлък, Енина и други селища от района – производството на олио и масло от орехи, което е било важен поминък в района, до първите десетилетия на ХХ век. Амбицията на музея е обектът да отвори врати през активния туристически период – след средата на април, като ще се опитаме да използваме по най-резултатен начин удобното му разположение между Казанлъшката тракийска гробница и Етнографски комплекс „Кулата”.
-Какви са последните научни публикации на музейните специалисти и върху какво ново работят?
-Благодарение на целева помощ от Министерство на културата бе обнародван прекрасен каталог, представящ част от етнографското богатство на Музея – „Багри и нишки”, с конкретното съдействие на нашия специалист Венелина Пеева. Екипът на музея подготвя и 10-ото издание на поредицата „Казанлък в миналото и днес”, в което ще участват и гост-автори от университети и научни институти у нас.